Моите неща..

Брой мнения : 1 Age : 30 Registration date : 08.08.2009

Тук ще пускам разказите си. :=):

На брега на морето

Тя вървеше бавно по мекия пясък.Краката и бяха боси,така че тя усещаше всяка прашинка допряла се до стъпалата и.Повървя още малко,след което се спря и се настани на земята.Взря се в морето,в синевата .. Отнесе поглед към далечния бряг.. Към слънцето,което току-що се събуждаше. Тъмната вечерна пелена,която го покриваше вече се надигаше .. Жълти и розови лъчи я пробиваха.Бореха се с нея и явно успяваха да победят.Небесната завивка,която го бе обградила се разпръсваше и постепенно изчезваше.Небето ставаше различно.. Мрачното покривало се разкъсваше на парченца,блесна първият лъч от новия ден.Слънцето се настани на небесния свод и разпростря лъчите си.Мислите и се рееха .. също както няколкото птички появили се току-що в небето.Бе хванала коленете си с ръце и се бе свила на топка.Златната и коса се разстилаше върху белият и,гол гръб.Тя затвори очи.Лица,думи .. нахлуха в съзнанието и.
Дали изобщо искаше да си спомни предишния ден?
Дали изобщо искаше да види онова лице пак?
Дали изобщо трябваше да е тук сега ..
Дали това наистина се беше случило?
Дали това не бе просто един огромен кошмар?
Дали не беше прекалено късно?
Дали тя можеше да промени случилото се?

Всички сме чували за колежанския живот,но малко от нас наистина са го опитвали.Купони,флиртове,алкохол.Не са ли това нещата,за които всеки трябва да мечтае?Или това са нещата,които наистина провалят всеки?
23 август.
Поредния летен купон,макар във ваканция,те не спираха забавленията си.Не искаха да се отърват от този сладък начин на живот. Плажът бе препълнен с млади,вече пийнали хора..Слънцето отдавна се беше скрило.Огньовете бяха запалени.Младите двойки се бяха насъбрали около тях.Алкохолът не липсваше,на всяка втора крачка имаше по някоя празна бутилка.Те не се интересуваха,че замърсяваха плажът.Те не се интересуваха от нищо друго освен от себе си.Русокоската бе една от тях,но не подозираше какво щеше да и се случи по-късно .. за това беше весела,леко пийнала и се забавляваше,както всички други.
-Елс.. хайде да се поразходим-извика едно тъмнокосо момче.
Момичето със златните коси кимна с глава,след което се изправи.Той я хвана за ръката,а после те поеха по самият бряг,студената морска вода се блъскаше в краката им.
-Какво искаш Джаред?-каза Елс.
Той не отговори,просто продължи да върви напред.Тя стисна ръката му като си мислеше,че така ще получи отговор.Вече бяха доста отдалечени от огньовете,хората и купона.Всъщност това бе последният купон за тази лятна ваканция.За това на него имаше повече хора,алкохол и силна-музика.Също така бяха на плажа,което правeше този купон,още по-специален.Джаред се спря.Елс също.Бяха един срещу друг,само лунната светлина осветяваше лицата им.Музиката се
чуваше слабо на фона на вълните и летния бриз.Джаред придърпа Елс към себе си.Обви я с ръце.Впусна пръстите си в дълъг бяг в златните и коси.Доближи лицето и към своето.Тя не отказа.Не се съпротивляваше.Потопи меките си устни в неговите.Усети силни тръпки минаващи по цялото и тяло.Усети страстта напираща в него.Отдръпна се.Изумление се появи по лицето на Джаред,а в главата му изникна един въпрос.. “Нима не ме иска?” Но не това беше причината.Тя го дръпна за ръката и се затича към другия край на плажа.Елс го бутна на земята и започна да се смее.Той я дръпна до него,а смехът им разкъса нощта.Той започна да я целува – устните и .. вратът и..Сякаш всяка целува оставяше един траен отпечатък.Сякаш оставяше белег върху гладката и кожа.Той бързо махна потникът и .. и продължи да я целува.Сякаш се бореха,сякаш играеха на някаква игра ..Тя успя да се справи с хватката му,събори го върху студеният,пухкав пясък.Сега тя водеше в битката.Разкъса ризата ми,премина на дънките му..През това време той се опитваше да махне късата и черна пола.И ето,че се сляха.. двамата влюбени се сляха в нощта.Единственият наблюдател бе луната ..И двамата мечтаеха това да остане завинаги.

Те не бяха като всичките други колежани.Обичаха купоните.Но не както другите,които се интересуваха само от тях.Те бяха заедно вече 2 години.Връзката им беше сериозна и истинска не като повeчето тук,които са повърхностни и краткотрайни.Те се познаваха от преди.Винаги са били в едно училище.Но преди не можеха да се понасят,всеки си имаше различна компания.И нищо не ги свързваше.Интересите им също бяха различни.Но това място им даде
нов живот,нов имидж.Колежа ги сблъска един в друг и ги накара да се опознаят и да разберат,че просто им е отредено да са заедно.Всъщност .. Елс бе тук,защото искаше да стане писател .. за това бе мечтала през целия си живот .. Но плановете и се промениха постепенно.. тя все още учеше за това,но преди не се беше замисляла за момчета и купони.Но Джаред промени това .. той я накара да се влюби в него.Така тя започна да държи повече на него отколкото на всичко останало.Видя хубавата и непозната за нея част от живота ..
Джаред бе тук,заради баща си.. и заради купоните,мацките и алкохолът.Но разбира се,той се срещна с Елс и .. вместо еднонощните флиртовете,които чакаше той .. Джаред срещна момичето за което бе мечтал,,с което искаше да прекара животът си. Те бяха планирали всичко,очакваха завършването си .. и искаха да са заедно .. – завинаги.
Лежаха върху пясъкът.Прегърнати.Усмихващи се. На ръката на Джаред все още имаше часовник.Той се взря в него и успя да види колко е часът.
-Ел,трябва да тръгваме-каза тихо той и леката тъга си пролича в мекият му глас.
Момичето се изправи и започна да се облича.Той направи същото.
-Няма да мога да те закарам-съобщи момчето и хвана Елс за ръката.
-Значи ще повървим!-каза тя и се усмихна.
Върнаха се пак при огньовете.Там не бяха останали трезви.Сбогуваха се с приятелите си и си тръгнаха.Вече закъсняваха,но това не ги притесняваше.Вървяха по празната,слабо осветена уличка,прегърнати.. Смееха се,разговаряха .. целуваха се .. Радваха се на моментите,заедно.Стигнаха до моста,което значеше,че са близо до къщата на Елс.
-Обичаш ли ме?-запита русокоската и се усмихна.
Джаред не отговори,вместо това допря устните си в нейните.
Тя се засмя,след което зададе следващият си въпрос:
-Какво би направил за мен?
Момчето отново не отговори.Покатери се върху парапета на моста и се надвеси над тъмната вода.След което обърна глава към любимата си,за да види реакцията и.
-Да не мислиш,че ще ти повярвам?-каза тя и се усмихна плахо.
Има ли нещо по-лошо от едно влюбено и пияно момче?Заради алкохолът,който бе изпил .. заради предизвикателството,което беше приел .. Той се подхлъзна,загуби равновесие..Подаде ръка към нея – може би за спасение,макар тя да не бе достатъчно
силна,за да го издърпа .. или я викаше,да дойде при него.
Пръстите им се вплетоха за последен път .. Той изпусна малката и ръка и полетя надолу към дълбоката бездна,която щеше да сложи край на животът му.Докато тялото му летеше на долу,викът му се разнесе из града:
-ЕЛ,ОБИЧАМ ТЕ!
Момичето остана като вкаменено,с ръка протегната напред ..Няколко големи,горещи сълзи се стекоха по бузите и.Усети я,усети празнината,която се откри в душата и.Сърцето и се пропука. Все още не можеше да проумее.. какво се беше случило,не си даваше сметка .. за това,което бе станало.Сълзите продължаваха да падат ..Тя направи една крачка напред .. но нечия ръка я дръпна,тя се съпротивляваше.Опита се да се качи върху парапета,но ръката я дърпаше доста силно,тя не успя да се освободи.Някой говореше,питаше я нещо.. но тя не можеше да разбере какво точно и казваха.След малко обърна глава и видя,че тук вече се бяха появили .. линейка и полиция.Няколко човека успяха да я сложат върху един стол.Лекарите я успокояваха,а полицаите и задаваха въпроси.След няколко минути,пред погледът на Елс се появиха двама лекаря,които носеха една носилка.Тя се досети,какво е това.Изправи се бързо и пренебрегна въпросите,на които и без това не можеше да отговори
-Джареед!-силния и писък накара всички да млъкнат.
Тя зачака .. но какво всъщност чакаше?Нима можеше да получи отговор ..Не можеше да стои повече тук .. побягна ..Тичаше с всичките си сили .. към плажа .. Но там вече бе празно .. всички си бяха отишли.

И ето,че се върнахме пак тук.Сълзите бяха засъхнали по бледото и нежно лице.Болката мъчеше душата и.Нямаше сили,да погледне напред.
“Морето спи самотно,а
на брега сме само аз и ти,но
как обърна се животът и всичко
стана пак мечти?”

[За М.,защото макар и да си тук,между нас
.. всъщност си далеч,от МЕН! ..
Загубен между сенките,
Забравил миналото НИ,
Погребал всичко ОБЩО.
Защото за мен ще е много по–хубаво,ако наистина те няма,
Тогава болката ми ще е уместна,а
Не .. ти да си тук,но да се правиш,че мен ме НЯМА!]