MrS.SoUl
Брой мнения : 15
Age : 30
Registration date : 04.12.2009
 | | Заглавие: ~My story~ Пет 04 Дек 2009, 16:47 | |
| „Макар и твърда, добродетелта
пак бива прелъстена от греха;
и в сладострастие, когато пламне
дори блестящий ангел - той отвръща
се от божественото свое ложе
и цял жадува низост. „
Хамлет.Действие първо.Сцена пета.
Знаех си че това ще свърши зле. Отначалото си знаех!
Усещах как сърцето ми биеше в всяка част от тялото.Желанието ми да се махна от този пуст коридор се увеличаваше с всяка изминала секунда. Щяха да ни хванат.
-Рей,моля те,да се махаме!
Брат ми се усмихна с неговата типична 24 каратова усмивка и каза:
-Ако ни хванат,аз ще бъда виновен,не ти!
Естественно. Той щял да ми бъде виновен!
-Както ВИНАГИ беше виновен в Елсинор?
Усетих как тялото му изтръпна,докато си припомняше всичкият тормоз който бях понесла през годините. Стана ми леко гадно. Брат ми не беше лош човек,просто беше наивно доблестен. Той си пое дълбоко въздух и заби златните си очи в земята,изтривайки усмивката от божественото си лице. Мускулите му се напрегнаха и осъзнах че малко съм прекалила.
-Виж Рей...
Приближих се малко да него,но той се отдръпна и отново се усмихна. Божичко... Можех ли да смятам собственият си брат за толкова...Секси!?
-Не се притеснявай. Всичко ще е наред.
Това прозвуча по-скоро като опит сам да се успокой,а не да успокоява мен. Повдигнах вежда и за първи път тази мрачна и ужасна сутрин се усмихнах. В опит да утеша себе си или полуделият си от любов голям брат? Въпрос който няма отговор. Защо ли му се оставих да ме убеди? Защо се оставих да ме вдигне в 5 часа сутринта и да ми каже „Ники,нуждая се от теб!”?! Бях луда! Това беше! А сега щях да му помага в бой срещу елфически магиьосник за гаджето му.
Преди месец бях постъпила в Академия „Персефона”. Древно магическо училище. Не беше учудващо,като се има напредвид че майка ми е първокласна магиьосница,жрица на богинята Атина. Моето семейство –Спароу беше едно от най-уважаваните и тачени фамилий в света на магията.
За това след като брат ми постъпи тук преди 3 години,когато беше една на 13,беше просто момче с средна сила и с големи очаквания към него. А сега аз бях в същата позиция. Не мислеф че имам дарбата да се превърна в някоя от Жриците,но моят ментор Селестрина,Върховна жрица на Арес и Директор на „Персефона”,твърдо беше решена да направи от мен нещо страшно и велико.
Ако знаеше какво бяхме намислили да правим...
Изведнъж в коридора се чуха съвсем тихи стъпки. ТЕ идваха.
-Рейвън,ако Кориал ни убие тук,ТИ ще си виновен! – Изсъсках обвинително срещу брат си. Но веднага млъкнах. Той беше по сериозен от всякога. Усетих аурата на неговата Дарба,да витае около него. Завидях му че вече принадлежи към някоя от Сектите. Но после щях да завиждам. Сега трябваше да се бия,макар и без дарба.
Стъпките ставаха все по силни докато накрая пред нас спряха двама елфи. Първият беше средно висок и ако не беше заплашителният поглед със голям успех би могъл да имитира Джъстин Тимбърлейк. Косата му беше медна и стърчеше в вси
Чкии посоки,а очите му бяха заплашително червени. Видях как цялото тяло та брат ми се стяга и той се озъби срещу новодошлите. Вторият елф беше нисичък. На лицето му се беше изписала самодоволна физиономия и сините му очи бяха забите в брат ми. Синьо срещу златно.
-Здравей Рейвън!
- Кориал!
Не обръщайте внимание че е толкова лоша! -.-"
| |
|
Riddle
Nessuno
Брой мнения : 8678
Age : 29
Localisation : Plovdiv
Registration date : 04.01.2008
| |
MrS.SoUl
Брой мнения : 15
Age : 30
Registration date : 04.12.2009
| |
