Реката и ..."Нашата спирка...

Реката и...

Нашата спирка…

Мирис на люляк,
цвят от липа …

Нашата спирка…
Тълпа,гълчава,деца…
Забързани хора…

Телефона звъни…

Поглеждаш смутено.
Говориш виновно.
Лъжеш чаровно…

Нежно докосване…!

Махаш с ръка…
После тръгваш сама.
Аз не мога да те спра .

Моля те - престраши се…!
Обърни се…!
Върни се…!

Колко много любов,
а колко малко - аз искам от тебе!

Да ,аз вярвам в химери….

Отивам в близката кръчма.
Поръчвам чаша с вино .

Нещо от ляво - мене изгаря.
Друго в душата горчи.

Китарата свири …
Поръчвам отново…
- Наздраве момиче- пия за тебе !

Вече ми липсваш…!

Аз зная – ти ще се върнеш,
на спирката прашна.
Сама ще просиш греха – в дъжда от листа…

После отново ще тръгнеш…
По самотна - дори от дъжда…

http://www.vbox7.com/play:e00af0cf

Черешата…

Питаш ме дъще –защо плачеш бе тати…?
Нали аз съм ти учил,че не трябва да плачеш.

Питаш ме дъще - защо те карам да бягаш от тука…?
Нали аз съм ти казвал,че не трябва да бягаш.
Че тук в тази земя са твоите корени.

Да дъще - прости ми сега… Но аз съм те лъгал…
Защото живота - и мене излъга…

Нали аз съм ти казвал,че тази череша.
Твоя дядо е посадил - когато аз съм се родил.

На кого пречеше тя…?
Те дори не я отрязаха….Днес я извадиха с корени.

Да дъще –днес унищожиха твоите корени….

А дърво без корен лесно се отсича..
Пречупва се и после лесно се гори…
И много трудно...Него... Някой...Някога ...Обича ..!
Щом то на корен не се държи…

Знам дъще… Ще боли… Ще гори…
Но бягай от тука… Там където има дървета…
НО С КОРЕНИ…!

Ще гледаш чуждо небе.
Ще заспиваш под чужди звезди.
Ще сънуваш родният двор…с прецъфтели череши…

Бягай дъще - далече от тука…!
Това вече не е твоята земя…А държава без корени....!

Моля, те, не ме гледай очите…
Не ми гледай сълзите. ..!

Послушай баща си –тръгни си час по скоро от тука …!!!

http://www.vbox7.com/play:e51aff13

Вина…

Що за ирония…?
Що за жалка история…?

Разделихме дори –
и най -скъпите спомени.

Аз те виня …

Ти ме виниш…

Защо ли го правим…?

Как дотук се стигна …?
По чия вина …?

Нещо в тебе гори…
Друго мене изгаря…

Един смутен мъж …
Една самотна жена…

Разпилените чувства…
Като цветни стъкла.

Две нараранени сърца...
Тъжни очи …и две прашинки сълзи….

Аргументи …
За какво ли да ги дирим…?
Чувства и живот не се аргументират….

http://www.vbox7.com/play:2ebb56e2

Научих се...

Научих се, аз да обичам .
Научих се ,после и силно да мразя.

Научих се да вярвам.
Научих се … И да мамя…

Научих се да плача тихо.
Там скрит в някой ъгъл…

Научих се да печеля…Научих се…
И до последна стотинка да губя.

Научих се да подавам ръка.
Научих се …Със тази ръка и силно да удрям…

Научих се да спасявам удавници….
Защото не исках в живота…
Сам самичък да плувам…

Ей богу защо…?

Половината от тези неща аз не исках да зная и уча…

Господи - кажи ми сега …!

Струва ли си риска -да дълбая отново…?

И най -вече защо да го правя…?


http://www.vbox7.com/play:230d82fe

Бъди...

Вода от извор ти бъди…

И дай ми да пия…

Но пак жаден да ходя…!


Като малката звезда бъди…

Дълго да я търся…

Преди да те докосна...


Като рана ти бъди…

И с вълшебно биле я превържи…

И дано пак да кърви..!


Като пътя ти бъди…

По който вечно да вървя…

И все да не мога да се спра …!.


Бъди като бурната вода…

Бъди река… Бъди и бряг…

Бъди ти ден …За да те виждам,

Бъди ти нощ… За да те сънувам.


Просто истинска жена бъди… !

http://www.vbox7.com/play:155a11ce

Вечната тиха река...


Там някъде...

Далеч под звездите...

Има една река на мечтите...

Там...някога...някъде...

На брега... Със върбите..

Момче и момиче...Ръка за ръка...

Тръгнаха заедно по вълните...

Да докоснат звездите...

Да прегърнат мечтите...



Тих шум на вода...Звук от гребла...

Мъж и жена ...Ръка за ръка...

През залеза и звездите...

Към любовта и мечтите...
...............................

Хайде сега мое чаровно момиче...!

За миг забрави... За парите...!

И нека тук и сега...

Далеч под звездите...

На брега... Под върбите...

Да потърсим с тебе следите ...

До залеза и звездите...

Към любовта и мечтите...!


Тишина,тишина,тишина...!

И една едва прикрита сълза...


http://www.vbox7.com/play:dcd4b55d&al=1&vid=2523734

Дъжд...

В море от синя синева-
самотен облак приближава…

Защо се плашим от дъжда...?
Та той ни запозна тогава...

Дъждът превърнахме в дъга.
Целувки първи в дъжда…!

Смутени ли сме...?
Тъмен дъжд - на своя кораб бял ни гони...

И идва все един и същ…-
Дъждът през всичките сезони.

Ах защо са тези дъждове...?

http://www.vbox7.com/play:74797ba6

Последна вахта…

Момче,река,мечта.
Кораби,вода…

Мъж,раздяла, сълза.
Вечно чакаща жена…

Кораби ,шлепове.
Маневри, буксири…

Гласът на мотора.
Шум от витла…

Силуета на кея,
се скрива в мрака….

Оставя да свети -
само фара в нощта.

Ти, той ,те, вие …
Моите приятели.

Каютата тясна.
Потни мъжки тела…

Безсънни нощи.
С китара в ръка…

Люта ракия...
Силни цигари …

Кълба от мечти.
В моряшки души….

Красиви изгреви.
Огнени залези….

Острови пусти.
Пристанища чужди…

Ледена зима .
Горещи лета …

Сезон след сезон -отлитахте вие .
Побелявахме ние…

Доплавахме вече -до последния пристан.
На тази наша ” хазартна” игра.

Тъжен звук от сирена на кораб.
Писък на чайки…

Плаче реката от мъка…
И по - самотна продължава по пътя…

Тази единствено вярна наша „жена”…

http://www.vbox7.com/play:8a48aa1e




Завръщане…


Помниш ли, приятелю мой…?
Реката със стария пристан.
И белия кораб - вързан за кея .
Помниш ли приятелю ти …?

Онези две дългокоси момчета ,
с изтъркани джинси и стария сак…
Пълен догоре с надежди…

Пролет, лято ,есен, зима…
Сезон след сезон…
С ритъма на вълните…И светлините на лъчите …
Пътувахме ние - към брега на мечтите !

От вечното бързане – загубихме светлината на фара.

Без нея дълго се скитахме.
Много се лутахме…Вечно се губихме…
Безпомощни бяхме…

Обичахме и бяхме обичани.
Мразеха ни и мразехме.
Купувахме любов и чувства.
Пиехме дълго…
Плачехме скришом…

Брак, семейство, деца…
Печелихме и губихме…

Вечният стар кръговрат…
Пролет, лято, есен, зима…
Сезон след сезон - неусетно побелявахме ние…

Хайде сега да забравим за миг...

Този свят пълен с химери.

Да оставим на стола” Giorgo Armani”

И извадим от скрина старите джинси.

И пак там - на шосето, както някога...

Да вдигнем ръка и да се върнем
там при голямата , вечна река…

Ще носим в сака само парченца със мъка.

Но, на кого ли вече му „пука” - за нашата мъка….?
.
А, бяхме две честни момчета…!


http://www.vbox7.com/play:8a48aa1e

Анкета


Уважаеми дами –от днешното време .

Искате да бъдете –обичани ,желани ,специални …
………………………………………………………………

Тогава да започнем с въпросите…?


Българката е най- красивата жена – нали…?

Българката е най–умната жена – дали…?


Защо вие всички… прекрасни женички…?

Като прелетни птички -без умора прелитате.

От фитнес маниак…На бизнес юнак …До кибер простак…


Унижавате честните…Уважавате безчестните…

И какво от това дали е мъжът е мъж…

Или” педал”....?


Във вашия бленуван „силиконов рай” …

Важни са жълтичките ,паричките...

А заради количките -сваляте бързо поличките.


Такъв е живота…!

Гасете светлините…!

Край на анкетата…!

https://www.youtube.com/watch?v=6yvjPBMsKqk&feature=related

Страх…

Гореща нощ …

Страхът – този стар познайник …

С тихи стъпки… На гости ми идва.


Присяда до мен…

Поставя ръка на моето рамо…

И заедно с него…Продължавам нататък…

Към вечното нищо…!


И страх ме опива…И страх ме убива….


Страхът превърна ме в крадец…

Страхът направи ме подлец…

Страхът превърна ме в предател -
на най -добрия си приятел…

Жалък мит се оказа мъжката сила…

Страхът… някой ден и мене ще ме превърне в пепел …!

http://www.vbox7.com/play:1c7a0f2d&al=1&vid=4900952

Ловец на мечти…


Сърце ,сърце…Ти ловец на мечти ...

Сърце мое ти вечно обречено...

Знам уморено си ти ...

Но моля те - работи ,трепти,тупти ...!

Не спирай ти…!


Сърце,сърце…Ловец на мечти…

Съдбата пътя ти отрежда ....

Любовта често те подвежда...

Скръбта сълзи в теб довежда…

Само мечтата те зарежда… Със надежда…


Сърце ,сърце… Ти ловец на мечти...

Сърце мое ти вечно обречено...

Знам уморено си ти …

Но моля те - работи ,трепти ,тупти...!

Не спирай ти…!


Сърце,сърце… Ловец на мечти…

Още само един миг - слуга ми бъди…!

http://www.vbox7.com/play:c77ec7d8

Сто грама милостиня…


Шум ,гълчава,деца…Тълпа...

На ъгъла – там под луксозната витрина…
Със надпис – „for SALE…”

Една протегната ръка ...На просекиня…
В скута си държеше младата жена - дете…

Изваждам монети...Навеждам се …
Гледам ръката...Не поглеждам жената...
Но виждам под нея...А там само пропаст...

А над пропастта небе…
А в небето ято птици...
Разстреляни от упор птици…

Обърках се ...! Питам се ...?
Къде е горе ? И накъде е долу ?
Пролет ли е … ? Или иде зима…?

Видях аз в блатото небе …
Небе с табун препускащи коне...
А в небето беше - само пропаст...

Проклех аз себе си и господ …!

Ръката ми подаваше монети ...
А аз самия търсих само –само малко милостиня...!

http://www.vbox7.com/play:10e64b25

Цитат :

Дъжд...

В море от синя синева-
самотен облак приближава…

Защо се плашим от дъжда...?
Та той ни запозна тогава...

Дъждът превърнахме в дъга.
Целувки първи във дъжда…!

Смутени ли сме...?
Тъмен дъжд - на своя кораб бял ни гони...

И идва все един и същ…-
Дъждът през всичките сезони.

Ах защо са тези дъждове...?

ми харесва.
Само ще те помоля да слагаш всичките си стихотворения в една тема, съответно в тази, където преместих всички. Просто за да са на едно място.

Начало на края….

Раждаш се …Дишаш …Учиш…Мечтаеш…
Вярваш и лъжеш…Обичаш и мразиш .

Купуваш…Продаваш…Печелиш и губиш .
Пушиш и пиеш…Светиш…Изгаряш …

Онзи от горе духва свещта…!

Живей приятелю …сега …Живей на мига…!
Живей когато ти се иска да умреш...!
Живей за да намериш извор в пустошта…

Живей дори тогава…
Когато най - добрия приятел те предава…!
Живей ,живей ти - за да му простиш…!

Живей приятелю без да можеш да се спреш …!
Така живей ,че диря след тебе да остава ...!

Живей сега… ! Втори шанс не ти се дава …!

. http://www.vbox7.com/play:9bbbf885

Макове...

На всяка минута - пада звезда...
На всяка секунда -се ражда нова съдба...!

Обикалях аз дълго света…
Видях стотици вълшебни цветя.

А нощем сънувах родни поля.
С онези малки червени цветя… !

Ах - вие алени макове…!
Чудни малки цветя...!

Знаете ли вие ... ?
Колко безумни мечтатели …?
Ще прегърнете някога -с вашите нежни крила...!

Макове,макове - пурпурни макове…!

Днес ние сме тука- на тази земя …
Но, утре когато онзи отгоре духне свещта…

И дори не оплаквани…
Ние пак ,ще легнем във вашата земя...

Да пием сега приятели…!
За милионите макове...!

Наздраве за нас...! Наздраве за вас …!
Наздраве - мечтатели...!

Макове ,макове - алени макове…!
Някой ден и ние ще бъдем едно цяло със вас...

http://www.vbox7.com/play:9de65aa5

МАМО …

Една самотна звездица-
ме води по пътеката стара.

Тази нощ аз се връщам при тебе…
Да пия водица …Да взема искрица...
И пак да запаля огъня в мене…Мамо….!

Уморен и виновен да застана на прага.
А отвътре ще чуя…
-Ти ли си сине…?

- Да върнах се мамо…И само ти ме дочака…!

Ще сложа ръка на твоето рамо.
Ще заплаче сърцето…
Ще целувам дълго сега -побелялата твоя коса…

Другите мамо - се молеха в църкви…!
А в сърцето ми – само ти ми остана.
Светицата моя ти беше…
Иконата пред която се кръстех.

Уморен от вечното скитане…
Сега искам при теб да остана…Мамо…!

http://vbox7.com/play:25a5302c

Звездите...

Притискам длани в камъка с кръста.
Навеждам се и ровя в пръста…Със пръсти…
И все се кръстя ли, кръстя…!

Звездите падаха като ранени от упор птици…!
Най –ярките от тях … Винаги са първи…!

Нощта размахваше криле…
А аз поканих тази вечер …
Господ- бог да ми гостува.
Толкоз дълго му се молих .
Палих му дори и свещи.
А той все отлагаше,отлагаше…

Но днеска не отказа…И ето го на гости…
На пръв поглед изглеждаше съвсем невинен…
Ето готово…Влизай и сядай .
Уморен си нещо…?
Бъди ми гост ….Да вдигнем с тебе тост …!
Какво да ти налея…? Да не те обидих с нещо…?
Ох…забравих ,че не пиеш …!
Тогава на… пийни от сока.
Сам го правих…Сладък е нали…?
След като отнесе мама …
Аз бързо всичко се научих…
Бях дете и плаках дълго…

А когато взе и тате ...Вече не ти се сърдих…
Станах темерутен и плаках късо…

Не,не си виновен ти … ! Дори не те упреквам…!

А как е при теб... да питам …? Брат ми…?
На тридесет и пет ...И вече се пресели .
В луксозното ти мезонетно царство.
Не струваше скъпо . ..
Има, няма - хиляда лева.
Синът му –и без него се ожени…

Да ти капна ли все пак мъничко от винцето…?
Имам и шампанско…???

Остана все пак внукът …На две годинки…
И бум…Вече ангел…!
Поне спокоен съм нали ,че е добре детето…?

Ожаднял си навярно вече.
На пийни си от винцето…!
Не ти се моля …Черпя за последно .

Хайде тръгвай…! Дълъг път те чака…
Мене взимай… ! Ще ми олекне на душата…!
Но не закачай… ! Не приближавай до децата…!

Звездите падаха като ранени от упор птици…!
Най –ярките от тях … Винаги са първи…!

http://vbox7.com/play:7296d3b6

Скорпион ….

Била ли си обичана от „Скорпион „…?

Любовта му е кат магия ….
Цял живот ще бъдеш във стихия …

Била ли си обичана - от Скорпион ….?

Дай му ти само нежен тон …!
И той без съмнение…
И без каквито и да е угризение …
За теб ще влезе в безпощаден бой …!
…………………………………………………………
Постъпвай със него винаги тактично …!
Търпението не му е безгранично …!
Настъпиш ли го неетично …!
И без да има нещо лично…ще те ужили той ..!

Животът със Скорпион е като сладък рай …!
Но понякога е един кошмар безкрай …!

http://www.clip4e.com/play_armik_alegria.htm

ъъъъ О.О
като писано от второкласник е (това е комплимент. ако си първокласник)

Crunch написа:

ъъъъ О.О
като писано от второкласник е (това е комплимент. ако си първокласник)

И така да е ...
Знаеш ли" душицо мила" колко много ми иска сега да съм във втори клас ..но за съжаление живота лети ли ,лети..



С поздрав:
https://www.youtube.com/watch?v=Tae6XZ_gNu4&feature=related

Кафене…

Приятелко моя,приятелко стара …
Ах, каква изненада …Звъниш ми ти от централната гара
И молиш за минутка поне – заедно да пием кафе

В кафенето сме аз и ти…
Запалваш цигара …
Невинно кръстосваш крака -нахално показваш бедра…
Гледаш смутено ,говориш виновно ,лъжеш чаровно …
За банки ,лихви и дългове….

Аз поръчвам водка с кафе…!
Климатика „ жужука” …Не „жужука”- излъгах …Силно бръмчи ...
Армик продължава да свири …
А на съседната маса – двама побелели мъже
Пушат и пият кафе...Говорят за футбол …
Споменават нечии майки …

Пролет е …!
Деца играят навън ...
Момиче целува набързо момче ...
Майка храни в количка невръстно дете...

Бездомник се бие за хляба… с бездомното псе ...
Егати живота ...!

Кафенето вече е пълно ...!
На съседната маса ги няма - онези побелели мъже.
Поръчвам отново . ..! Пиеш на екс …! Внимавай ти с кръвното… !
Казваш ,че бързаш…Ставаш и тръгваш …
За пръв път в живота навела глава ….Къде отлетя гордостта…?

Вярно е - някога ходих с евтини гуменки…
А ти каза :
- Не ставаш за мен … Бедняк…!
А сега готова на всичко …
Искаш момчето със старите гуменки - да ти плати дълга …

Да, аз цял живот бедняк си останах – но богат на приятели …!

Днес нещо не ми се тръгва от това кафене …
Ще остана до мръкнало...Ще мисля за тебе… И моите гуменки …

Ще се радвам на времето …Още малко ,малко поне...!
Ще се пазя от дългове…!

И ще почерпя бездомника – с една цигара поне …!


https://www.youtube.com/watch?v=SAM-fz5L9Lg&playnext=1&list=PLBC845FD563A41C76

МОСТ…


Живеем забързани ,задъхани ,глобално ,мобилно ….
Блъскаме по прашните пътища…
Чакаме мръсните влакове по прашните гари …
Припалваме нервно цигари по пероните тъжни…
Часовника все гледаме… И бързаме ли,бързаме…
Бързаме неясно закъде под писъка на влакове стари

Живеем - а не знаем за какво …?

В началото беше надеждата ,че дълъг ще е земния ни път .
Пък след него ще отидем в рая .
И така до днес – когато стоим пред въпрос … ?
Като пред разрушен от реката мост…

Ще има ли утре - когато нямаме вчера…?
Ще върнем ли нашето преди ?
Какво ни времето отрежда ?
И да построя ли нов мост от жаравата стара.?

Господи ,подари ми сега -само сто минути живот…
Нека сърцето боли…Болно да е …Ала живо… !
И аз нов мост от въглени ще съградя….
Знам ще пари до болка…Но ще мина през него .
За да стигна на другия бряг …При онази любов…!
Не при тази ,която става на пепел…!

А при онази другата …Която дава живителна сила…


https://www.youtube.com/watch?v=hFEYd8As7Wc&feature=related

Кръговрат…

Странно нещо е живота… Нали… ?

Някой някъде се ражда…
Друг на смъртен одър - отчаяно лежи …

Странно нещо е живота… Нали …?

Някой някъде жестоко страда …
Друг другаде на това се радва …

Странно нещо е живота… Нали …?

За един слънцето изгрява …
За други светват новите звезди …

Странно нещо е живота… Нали ..?

Един се вдига –друг пропада …
Един се влюбва – друг завинаги разлюбва…

Странно нещо е живота… Нали…?

Някой губи нещо –други го намират…
А дали са щастливи …Дали… ?

Странно нещо е живота …Нали …?

На някой живота днес отнема шанса…
И за него утре – никога не ще да има ..

Странно нещо е живота… Нали …?

Човек или е щастлив или страда …

Съдбата колкото е дала – толкова си взима …

https://www.youtube.com/watch?v=_g78ONkfTnE&feature=related