Клетниците не съм я чела, защото не ни я дадоха за четене. Но ми е странно, че нито една от вас не е чела "Човекът, който се смее". Води се за най-тежката му книга. И също за най-добра по мнение на мнозина. Аз мъча последните 100 странци, но мога да кажа, че книгата е уникална. Начина, по който описва всичко те кара да се потопиш в книгата, да забравиш, че ТИ самия си в 21 век и изобщо... Невероятен е. Нямам думи колко добре описва и разсъждава върху живота, хората, любовта и ... още много неща. Ще сложа няколко цитата ако намеря в нета, защото книгата ми остана в майка ми, че вчера си замъкнах томчето.
"Егоизмът е добра основа за щастието."
"В съпружеството хората просто не виреят; то прави да повехнат панделките по дрехите,състарява. Бракът е убийствено ясно разрешение. Да се отдаде жена посредством - нотариус-каква безвкусица!
Грубостта на брака създава окончателни положения, унищожава волята, убива избора, има свой синтаксис като граматиката, заменя вдъхновението с правопис, превръща любовта в диктовка, лишава живота от тайнственост, разбулва периодическите и неизбежни функции, сваля от облаците образа на жената по риза, дава унизителни права на този, който ги изпълнява, както и на този, който ги понася, накланя везните на една страна и по този начин разстройва очарователното равновесие между силния и могъщия пол, между силата и красотата и превръща мъжа в господар, а жената - в прислужница, докато извън брака те са роб и кралица. Да се превърне леглото в такава проза, че да стане прилично - нима можем да си представим по-грубо нещо? Нима не е глупаво да се отнеме на любовта целия й вкус на прегрешение?"
"Животът е песен, чийто припев е смъртта "
Иф, да му се невиди защо книгата ми е у майка ми?! Като си я взема ще препиша някои, зашото бяха уникални.