Моите стихотворения

Това е моята темичка, в която ще пускам стихотворенията си. Ето 1, което написах вчера вечерта:

Дървото

"Когато си беден, когато си слаб,
когато всеки ти удря шамар... "

Щом сам почувстваш се ти,
когато изчезнат твойте мечти,
когато няма приятел до теб
и тежък е твоят ден,
отиди до онова дърво в парка,
що винаги прави ти сянка.
Желанията свои сподели,
как искаш хората да са добри,
да няма лъжа и измама,
а само игри до забрава.
Дървото старо и добро,
от незнайно къде дошло
мечтите твои ще изслуша
без да се прави то на хитруша.

Желанията свои пред дървото излей
и след това весела песен запей.
Бъди ти на мечти богат
в този зъл и коварен свят,
защото, както в приказките става,
доброто винаги ще побеждава.

20.6.2007г.

Това стихотворение мн ми харесва. Ето още 1, което стана хубаво, но не е за прехвалване. /взех идеята от Лорелай/мисля/, моля да не ми се сърди, стихотворението е нейно, просто аз измислих мой вариант/

Дворец от усмивки

През мрачната есен,
пълна с лъжа и със мрак
построих си дворец,
едва ли не палат.
Не го строих от тухли,
а от слънце и мечти,
прозорците напълних със усмивки,
в сърцето ми добро се застрои.
Всеки ден в замъка чудесен,
пълен с доброта аз бродех.
В мене лошо не остана,
а само една дребна рана.
Всяко облаче грееше,
всеки слънчев лъч се смееше,
но един ден пристигна новино:
тайфун обикаля моята райска земя.
Застигна той моят дворец от усмивки,
срути го на прах.
Не остана нищо от него,
освен едно парченце прах.
И бродех аз из мрачната есен
съвсем без приятел до мен.
Мечтаех за замък чудесен,
за доброта, за свят без лъжа.

Може би през мрачната есен
аз друг замък ще построя.

На това стихотворение нещо краят му куца, ама както и да е. Може би скоро няма да мога да усна нови, защото ще ходя на гости на баба и дядо

Харсеват ми Идеите са мн хубави

Милей, мн благодаря! Чувствам се мн горда!!!

Мерси пак.

Ето едничко, което написах вчера вечерта. Ако ви се стори прекалено досадно - не го четете!





Малки бяхме ние-
бебета едва ли не,
но порастнахме с мечтите,
а заедно със нас и те.

Малки бяхме ние-
говорихме на "вие",
но порастнахме с речта,
защото ний сме нейните деца.

Малки бяхме ние-
клас задружен и учтив,
ний порастнахме с игрите
в свят не толкова щастлив.

Малки бяхме ние-
усмихнати другари,
ний порастнахме с учение,
което за нас бе забавление.

Но големи сме сега-
и все пак приятели добре
аз на всеки ще помогна,
знам - ще го направиш и ти!

Но големи сме сега -
всеки своя път ще поеме,
макар и в различни краища на света,
все още съществува онова наше малко преме.

На добър час, приятели!
Нека не се забравим един - друг!

Стана малко тъпо на някои места, ама ми харесва.

Ето 3 двустишия, които са доста тъпи:

I'm a Barbie girl
и съм без акъл.

I believe I can fly
за да си набера липа за чай.

Young girl, don't cry,
искаш ли чаша студен чай?

Царица съм в тея прости стихове

Наистина, те ме "вдъхновиха". Благодаря!

Наистина са прекрасни!

Благодаря!!!

Ей хора, казвайте нещо лошо щото мн ще си вдигна самочувствието В училище зубърите няма да ме познаят!

Ето още едно стихотворение:

Untitled

Слънцето грее навън,
всичко весело е като в сън.
Но защо, защо на мен
не ми се струва, че е ден?

Защото истина това е,
не е ден, мечта.
Ето, зайче шие там,
коте пие пък айран.

Лъвчо скача на въже,
кон във клетка боб яде.
От Слънцето студено става,
куче с тебешир рисува крава.

Но защо се изненадвам?
Пак от пода в детската аз ставам.
Този чудно изрисуван пън
се оказа фантастичен сън.

10.7.2007г.

Надявам се да ви хареса!