Нещо за живота. (:

Когато бяхме малки... (:

Когато бяхме малки..хъмм..когато бяхме малки най- важното за нас беше щастието на Барби.. лесно заобичвахме или поне така си мислехме.. Сега си мисля, че просто не знаехме разликата между "обичам" и "харесвам".. защото колкото и много неща да харесваме, значително по- малко от тях обичаме.. но това е друга тема.. да се върнем на предишната.. когато бяхме малки.. цяла година чакахме да дойде Коледа, за да получим нещата, за които сме мечтали и които сме описвали в дъългото писмо до Дядо Коледа.. когато бяхме малки.. врънкахме майките си да излезем на разходка и когато най- сетне се съгласяха и излезехме, на 2- рата минута след предните 20 път, почвахме да мрънкаме, че искаме вкъщи.. когато бяхме малки мечтаехме за къща, пълна с шоколад, която да си е лично наша.. когато бяхме малки..не искахме да си тръгваме от детската площадка. Когато бяхме малки се сърдехме, когато изгубим на "Не се сърди човече" на този, който е победил, просто защото не беше честно. Когато бяхме малки мислехме, че имаме отговори на всички въпроси.. а всъщност, когато бяхме малки, не знаехме нищо. Когато бяхме малки бяхме инати.. и доста своенравни. Когато бяхме малки всички ни се радваха.. Ии когато бяхме малки, каквото и да направехме, винаги важеше извинението "те са просто деца". Когато бяхме малки всичко беше толкова лесно.. но въпреки всичко, когато бяхме малки си мислехме, че светът е наш. и че ще прави, каквото му кажем.. Тези времена си бяха доста хубави.. на всеки му липсва времето, когато е бил малък. Хубаво е проблемите ти да са свързани с това, че си изгубил на табла или пък, че брат ти е скъсал най- новата рокля на Барби..

Послепис: аз още и още си искам собствената, пълна с шоколад къща! и продължавам да си се ядосвам като изгубя на "Не се сърди човече!"
but.. shh. (:

Пътят...

Пътувам. От един град към друг. Времето минава толкова бавно, че единственото, което ми помага да се справя с него, е взирането в неспиращия никога път. Гледам избледнялите маркировки и се чудя колко ли коли са минавали оттук.. колко хора са гледали като мен през прозореца, убивайки малко време? Погледа ми попада на следи от спирали непланувано гуми.. интересно.. на колко ли променени човешки съдби е ставал неволен свидетел пътят?.. колко сълзи е виждал и колко разправии.. Пресичат се пътищата на хората, а той си стои, не помръдва.. само маркировките избледняват, ли избледняват..показват, че и той остарява..и на него му е трудно.. с всичките тези променени съдби.. Но не помръдва, нали?.. Има гордост и най- малкото достойнство.. И носи отговорността със себе си.. Ще стои там.. ще продължава да променя съдбите на хората.. докато един ден просто не свърши.. всичко това.. докато не го разбият, а заедно с него и всичките тези животи.. Докато не построят друг, който ще продължи живота на стария..

Второто много ми харесва. Изразяваш се пленително.

мерсии (:
радвам се, че ти е харесало. *усмивка*

Чудех се какво да кажа. Имаше ли смисъл, въобще? Това, което исках отдавна нямаше шанс да си го получа обратно. И все пак..

- Знаеш ли какво?.. Всъщност нямам нищо против теб. Харесвам те. Красива си, умна, забавна, разбираш от музика. И все още съм ти приятелка, ако се колебаеш. Винаги съм била. И винаги съм те обичала. Само че сега отчасти те мразя, съжалявам за което. Не искам да те мразя, абсолютно сериозно ти го казвам. Дори се мразя само защото те мразя. Но е факт. Мразя те. Защото ми го взе. Взе ми човека, с когото си говорехме по телефона всеки ден, дори и да нямаме какво да си кажем. Той ти предложи и ти се съгласи. И нямам нищо против това, окей?.. Сега сте "ОБВЪРЗАНИ", окей наясно съм. Радвам се за вас. Само че с тази си връзка ми отнемаш нещо много важно. Отнемаш ми част от мен, разбираш ли?.. Сякаш си накъсала сърцето ми на парченца и постоянно си вземаш някое и пред очите ми го хвърляш в най- близкия кош за отпадъци. А то не е отпадък!.. И когато отида..събера смелост и бръкна в коша, за да го намеря, дори и умърсено, него го няма..защото в момента, в който си го хвърлила е било унищожено. И ме боли, наясно ли си?.. Защото ми го отне. Отне ми го. По дяволите, отне ми го!.. Отне ми страста, отне ми надеждата, отне ми любовта. Отне ми всичко, като взе него. И те мразя, заради това. Съжалявам. Много. Не искам да те мразя. Но ти ми го взе.
Ооу..и предай на гаджето си, че си искам най- добрия приятел обратно.. защото ми липсва..или поне на частта от сърцето ми, която забрави, защото я бях скрила дълбоко.

Просто излях всичко. Разпределих го равномерно във всички чашки, във всички части на сърцето й и си тръгнах. Не ми пукаше вече. Май ми беше взела прекалено много, за да продължавам да мисля дали ще я накраня или не. Край.