Любимият ми филм - това съм аз.

ооооооооооооооооооооооох, ебати яката тема о.о
ама някакси, не мога. например намирам някакви неща които биха ме описали, обаче не знам как да ги обясня.
но да се опитам, все пак.
амели, заради детаилите. в смисъл, филма показва чудесно малките неща, които ни правят живота специален и аз мисля, че също много много обичам тези малки неща и доста им обръщам внимание. и заради всички джундрурии и дребности, които ти запълват света и.. ох, даже не знам какво да кажа. а и защото също като амели много обичам когато гледам филм с някой, да му гледам реакциите.
и кристина от вики кристина барселона като герой, защото е също толкова объркана, търсеща себеси и емоционално заблудена и блябля.
и пени лейн, от почти известни може би защото съм.. оф абе, ужасна. в смисъл, склонна съм да харесам някой само защото се занимава с музика и да го искам защото се занимава с музика и да правя глупости заради него защото се занимава с музика. което е доста лошо. и всъщност всичко се върти около музика, в смисъл на не просто озвучаване, а търсене на смисъл и съпреживяване и.. абе, дивотии.
но всъщност, мисля, че най-добре е амели, поне напоследък се виждам с нея.
и другото което мисля е, че всъщност някой страничен наблюдател може да ми намери такъв филм по лесно, защото обективно ми вижда и добрите и лошите страни.
дам.

ужасна тема, на няколко пъти щях да пиша отговор, ама все се отказвах. Обърка ме. :Д
Матилда от Леон, любов от пръв поглед именно защото е толкова неща които съм, бях и исках да бъда.
like " I finished growing up Leon. I just get older." stuff.

"Dead poets society"- like OMG.
аз съм Нийл и Тод.
постоянно ме е страх да направя нещо, а искам да направя всичко, страх ме е да направя дори това, което мога.
А сбирките, четенето на глас и "Сън в лятна нощ"
...
това стреляше право в сърцето, колкото и банално да звуча, мамка му, беше страхотно, гледах и си мислех, че ето го, това трябва да е моят живот.
трябваше. не знам.

(ъъ, лирично прекъсване : тъй като ми се спи, няма да изброя всичко сега.)

The Cocoon, значи.
дори и аз се учудих, че го написах.
а защо той?
Заради всички тях, пенсионерите, което се качиха на летящата чиния и изоставиха всичко, а всъщност нищо, защото нямаше какво да изоставят. Освен живот, който е към края си. Изоставиха само смъртта.
аз съм точно това, търся спасителна вратичка която просто ще се отвори пред мене и ще ме изведе далеч от реалността. (childish)

и ако дойде летящата чиния, ще се кача в нея без съжаление.

а, плюс саундтракът- един от най-прекрасните инструментали на пиано. *heartbreak*

AND

Цитат :

кристина от вики кристина барселона като герой, защото е също толкова объркана, търсеща себеси и емоционално заблудена

YHES.
Дълго време искам нещо, а когато го получа, вече не съм сигурна. И постоянно ме е страх от това.
че винаги ще търся.

На мен не ми е толкова чисто и просто
и още откакто направихте тази тема, се чудя кой филм да избера и на кой герой приличам, или пък на кой предмет във филма, или обстановка и т.н. ИИИ стигнах до извода, че моят филм е Алиса в страната на чудесата. Да. Точно той. Всичко вътре ми напомня на мен, всичко съм аз - и лудият шапкар, и Алиса, и кралицата, и заека, и часовникът на заека, и цветовете в чудният свят, и гората, и говорещите цветя, и стражите - карти, и боята по белите рози, и белите рози, боровинките на злата кралица, и крикета, и таралежа, и фламинготата, и изчанчената майка на Алиса, и чаената церемония, и чаят, и онзи чай, който го няма, и дебелите близнаци, и гостите на чаената церемония, и чудовището от филма от 2010г., и бялата кралица, и роклите й, и роклите на Алиса, и шапките на шапкаря, и мидите, и постановката за мидите, и онези, които ядат мидите, и костенурката, и гъсеницата, и всичко. Аз съм книгата и филма. Всички филми за Алиса. Точка.

Оха:д

ейй
забравих Coraline
атмосферата на филма, саундтрака, начина, по който са нарисувани нещата, ме описват много добре
за самата идея - аз никога не съм искала това, което Коралайн желаеше, така че не.
Но всичко останало, просто...