Интервюта VOL 3

Понеже видях, че се раздвижи това с интервютата, нека започнем начисто.
Интервюиращите питат тези, които искат да бъдат интервюирани. Интервюиращите избират въпросите. : )
Можете да проявите желание да интервюирате и да бъдете интервюирани.
Нана и Революшън изявиха желание да интервюират.
Аз изявих желание да бъда интервюирана.
Други желаещи?

Тук ще добавям имената на присъединилите се интервюиращи/интервюирани; за да ви присъединя към списъка, просто изявете желанието си в темата : ):

Интервюиращи: Nana'Sky, (r)evolution
Интервюирани: Riddle, eli4ka95

Ако интервюирам теб, ще те съсипя! *журналистическа заплаха*
BE SCARED!

Шегичка :Д :3 но имам много неудобни въпроси, чакащи своят очарователен миг <3

Нека си го запишем на челата и постоянно да си носим мънички огледалца с нас? kawaii <333
Имам само няколко въпроса:
къде ще провеждаме това интервю и как по - точно? Задаваме всички въпроси наведнъж, а вие отговаряте пак така? Или си пишем въпрос, вие отговаряте и ние питаме друг, може би свързан с отговорите ви?
Вторият вариянт ми харесва повече.

А може и да се направят отделни теми за интервюиращ и интервюиран, ии, когато интервюто свърши - може би да бъдат заключени..
Но аз предпочитам скайп. А може и имейл. Всеки има имейл. Соу, както ти каза - ще се измисли. Но нашето си е в скайп, да знаеш. :д

добре, добре, добре
значи, тъй като вие двете се чифтосахте тъй да се каже, си заплювам следващия който иска да бъде интервюиран да го питам аз!
само, да попитам, въпросите ни не е задължително да се въртят около творчеството нали? имам предвид, естествено, че ще има за това, но мога да питам всякакви глупости, каквито ми дойдат на ум?

Аз искам да бъда интервюирана!
Ъъъмм...май няя кво друго да кажа по въпроса.

Да. Всякакви въпроси СИИИИИИИИИИИИИИИИИД *нетърпение* LET'S GOO :d

Цитат :

добре, добре, добре
значи, тъй като вие двете се чифтосахте тъй да се каже, си заплювам следващия който иска да бъде интервюиран да го питам аз!
само, да попитам, въпросите ни не е задължително да се въртят около творчеството нали? имам предвид, естествено, че ще има за това, но мога да питам всякакви глупости, каквито ми дойдат на ум?

Ами, да, може да са каквито искаш. : ) И тъй като еличка се записа следваща, честито - за теб е. : Д

по скайп ли ше става работата?

Цитат :

Ех, ами, това е въпрос на избор. Най - лесно ще стане в Скайп, но ако някой Потребител няма такъв, трябва да стане по друг начен, в краен случай - по лично съобщение - все ще се намери как интервюиращ/интервюиран да се свържат, нали?... :Д

Дами и господа!
В един от първите есенни следобеди (r)evolution и еличка се събраха на чаша (виртуално) кафе и проведоха едно кратко, но за сметка на това интересно (надявам се) интервю .
Опитах се да не звуча прекалено лейм и въпросите ми да не са твърде сухарски, а на вас оставям да прецените дали се е получило.

Аз и творчеството ми

(r)evolution: Като за начало-представи се с няколко думи на читателите.
Еличка: Аз съм Елица, на 14, обичам да мързелувам, да чета ии... да гледам филми.

(r)evolution: От кога е интереса ти към изкуството? И по-специално към поезията?
Еличка: Ами...помня, че веднъж в четвърти клас можехме да си изберем да пишем стих или есе. Всички избраха есе, но аз реших, че е по-лесно със стих. Беше за Цветница и Лазаров ден стиха. После пак някъде там почнах да чета Димчо Дебелянов и той ми стана любим поет.

(r)evolution: А коя е любимата ти тема за писане?
Еличка: Май е любовната. Най-лесно се пише за нея предполагам. Въпреки, че напоследък искам да пиша за нещо различно. Мисля, че се получава горе-долу.

(r)evolution: Мой много любим въпрос, как реагират родителите ти и семейството ти на творчеството ти? Наясно ли са, чели ли са твои неща? Или то е нещо лично и твое, което предпочиташ да запазиш за себе си?
Еличка: Ами чета им почти всичко, което пиша. Всъщност на мама чета. Някак си тя ми дава съвет ако нещо звучи зле и после се опитвам да не допускам същите грешки в друго стихотворение. Но някой неща не бих дала да се прочетат от семейството ми, прекалено лични са.

(r)evolution: Кой е стиха, който си написала и ти харесва най-много?
Еличка: Ох...ми имам няколко, но най-харесвано и уж качествено е това. Пък и аз си го харесвам най-много.

Тишина

И пак останах в тишината,
и пак останах в тъмнината сам-сама,
а часовника зловещо ми тиктака в мрака,
отброява всичките секунди мои,
изчислява някак тъй синхромно, леко, нещо свое
няма разлика във интервалите му точни
само сивотата на безкрайното броене забелязвам
и тишината ме поглъща цяла, само мислите
разсейват ме от тишината наедно с часовника
броящ миговете ми със някаква прикрита мярка.

(r)evolution: А от какво почерпи вдъхновение за този стих? И попринцип, какво те вдъхновява - музика, филми, книги или някакви твои си емоции?
Еличка: Последните дни преди да го напиша, като си легнех вечер и всичко беше ужасяващо тихо и само часовника се чуваше. Леко се плашех. Между другото...писах стихотворението на фенерче. Ха-ха-ха. Попринцип мои си емоции. Мисля, че почи нямам стихове вдъхновени от филми, музика или книги.

(r)evolution: А освен поезията, интересуваш ли се от другите изкуства? Проза, рисуване, музика?
Еличка: Бих казала, че съм музикален инвалид. Само си слушам песни като съм на компа, но не знам сума групи, които са мноого известни и изобщо...
Прозата ми е най-лесна за писане, но ми е особено трудно да си намеря тема за писане. и принципно ако намеря то трябва доста да пиша, пък съм мързеел...
С рисуването съм що-годе добре, но се отказах. просто не знам пропорции и тем подобни, а сама да се мъча ми е гадно. щото се мъча, мъча, мъча и нищо не излиза.
просто... Бе тряя да ти обяснят поне малко. Не съм Леонардо Да Винчи, я. :Д

(r)evolution: Хаха, разбирам те : ). А виждаш ли се след години като човек, който се занимава с поезия сериозно или го възприемаш просто като хоби и начин за разпускане?
Еличка: Мисля, че е прекалено трудно да пробиеш в тази среда. Трябва да имаш и връзки и талант. Да напишеш нещо което ще се хареса на множеството, нещо което никой не е писал, а това е все по-трудно напоследък. мисля, че ще остане само като хоби. Просто няма как да се изхранваш иначе с поезия или някакъв друг вид творчество.

Аз и живота ми

(r)evolution: А освен с писане, какво друго обичаш да правиш през свободното си време? И като какъв човек се възприемаш - по-скоро душата на компанията или тиха и свенлива? А може би някъде по средата...?
Еличка: През свободното си време... Ами седя пред компютъра. Много е вредно, но е addiction. Не особено често чета у нас. Училише е за тая работа. Хаххх.
По-скоро съм някъде по средата. Била съм и в двете положения, но и двете не ми харесваха. Мисля, че най-добре ми пасва да съм просто зад кулисите, знаейки сценария.

(r)evolution: Спомена училище - как го възприемаш? Като необходимо зло или като място на което си прекарваш възможно най-приятно? Също така спомена, че си на 14, ако не се лъжа това значи, че тази година си кандидатствала за гимназия. Ако да-къде те приеха? Развълнувана ли си за новото училище и съученици?
Еличка: Оо, възприемам училището по много начини. Като едно голямо зло, но все пак толкова забавно. Там трябва да се бориш, да се забавляваш ,съревноваваш. за мен това е една голяма игра. Едно голямо състезание. Ии...на 14 съм но скоро навършвам 15. Тази година съм 9 клас. Бях развалнувана за съучениците ми, защото ме приеха в Джон Атанасов. Повечето ученици са момчета. Сега мисля да се върна към предния въпрос. Отначало всичко беше една голяма забава с новите хора, ходех с удоволстие на училище, но дойде момента когато се появиха търкания и ме намразиха. Мисля, че просто злобата е голяма. докато си на тяхно или по-ниско ниво всичко те обичат. Но качиш ли се на по-виско...мразят те.

(r)evolution: А може би просто не сте успели да намерите общ език. Тъжно е, но понякога се случва. Мислиш ли, че това се дължи на деленето на групички в училище? Ти забелязала ли си такова нещо и какво мислиш по въпроса?
Еличка: Няма точно групички. Всички се разбирахме. Но после си намерих приятел, почнах да си ходя с друга групичка събрана от различни класове и от тогава някво не се разбираме. А може би се дължи и на това, че съм садист и обичам някво да дразня хората. Но ние 3-те момичета, винаги сме си били изолирани леко. Имаме група чалгари и група метъли.
С метълите си се разбирам много добре, но не и с другите. Оо с един метъл не се разбирам. работя по въпроса.
А относно групичките... Стурва ми се напълно невъзможно в един клас да няма групи. абсурд е. Не може всички да имат сходни интереси. Затова се появяват и групите. Споделят сходни интереси, начини на мислене, имат теми за разговор.

(r)evolution: И все пак... все още сме лято, нека не се задълбочаваме в темата за училище чак толкова. Как предпочиташ да прекарваш ваканциите си? На море, на планина, в джунглата на София или при баба и дядо? А каква е мечтаната ти ваканция?
Еличка: Ами винаги прекарвам ваканцията на вилата ми на Витоша. Тук е прекрасно, няма никой който да ти трови нервите и е спокойно. имам си басейн, плъцикам се и така. Но лощото е, че може да те хване скука, че няя приятели тука. А попринцип си живея при баба и дядо.
Мечтаната ми ваканция...не съм се замисляла всъщност. Мисля, че тук е точно толкова хубаво колкото ще е и мечтаната. колкото и да ти е хубаво някъде, се някой малък проблем ще се яви. Абе...предпочитам си планината. със семейството и ... абе сичко което ми тряя е спокойствие понякога.

(r)evolution: Сега за да раздвижим обстановката съм ти подготвила няколко или-или въпроса. Трябва само да избереш едно от тях, но ако искаш може и да се обосновеш : ).
Бяло или черно?
Еличка: Бяло. По-чисто е.

(r)evolution: Студено или топло?
Еличка: Зависи

(r)evolution: Дъжд или сняг?
Еличка: Сняг... Мисля

(r)evolution: Спагети или макарони?
Еличка: Спагетиии

(r)evolution: Любов или приятелство?
Еличка: Абе... Любов е по-яко. Особено ако сте най-добри приятели и ходите

(r)evolution: Пълна свобода или спокоен и уреден живот?
Еличка: Ами... Искам спокоен живот, но да съм свободна. Не слободия и да дивея като луда, ами... Аз възприемам странно свободата. Не мога да го обясня.

(r)evolution: И като за финал- famous last words?
Еличка: Обичам живота, независимо дали ме боли и съветвам сички да си харесват живота. А ако не да се опитат да го променят. обичам палачинки със сирене, кетчуп и сладко от череши. Ммм.

Привет. Ето го и нашето интервю:

Peace of mind: -Здравей, Сид, като за начало можеш да се представиш.
Сид : Казвам се Бояна, от Пловдив, на 15 години, родена съм през зимата, на 12.12.1994
Peace of mind: Намираш ли някаква символика в датата си на раждане?
Сид: Винаги ми е било много интересно това съвпадение на датата на раждане и номера на месеца... И, предполагам, че изглежда, сякаш има някаква символика в него, и вероятно е така - но аз никога не съм се замисляла, или по - точно никога не съм я търсила. Но, след като ме накара да обърна внимание на този факт, още след края на интервюто ще седна да поразсъждавам: Д
Peace of mind: Бих се радвала да го чуя. И като заговорихме за символика.. Какво е тя за теб?
Къде я откриваш?
Сид: Символиката е ... някакъв факт, изображение, личност... нещо, скрито в друг образ. Може да е нещо популярно, което всеки го знае - като например гълъба в христианството, но може да е нещо, свързано лично с теб, с твоята съдба, с твоя живот и убеждения.
Къде я откривам? До монитора ми има две жабки, които за мен са символични. Тъй като продавачката ми ги подари, понеже бях пазарувала от нейния магазин, за мен те са символ на щедростта и доброто, запазило се у хората.
Peace of mind: А твоите убеждения за живота какви са? Как го приемаш, как се справяш с него, какъв е той в очите ти?
Сид: Никога не трябва да загубваш причината да живееш. Трябва да имаш някаква цел, да ти е любопитно да откриваш нови неща ... просто не трябва да се оставяш да се случва с теб каквото и да е, да живееш празно, и ако животът ти тръгне в посока, където се чувстваш безвъзвратно загубен, да имаш смелостта да се измъкнеш от това си положение. Не винаги това може да зависи само от теб, не винаги е и толкова лесно - но доколкото можеш да си позволиш, да усетиш тръпката в живота.
Аз мога да обиждам живота, да го наричам сив, когато ми е тъжно, или да го възхвалявам, когато ми е весело - но истината е, че аз много го оценявам, и се наслаждавам на всяка секунда от него.
Peace of mind: Как тълкуваш поговорката "каквото посееш, това ще пожънеш"?
Сид: Има една поговорка, на която веднъж случайно попаднах: "Никой няма да го направи вместо теб" Човек не може да очаква всичко наготово, или да се самосъжалява за нещата, които няма, но да не направи нищо по въпроса. Трябва да действаш, за да получиш.
Peace of mind: Така е. А ти какво правиш, за да получиш онова, което искаш? Случвало ли ти се е да се "добираш" до желаното чрез измама, манипулация и прочие, или предпочиташ всичко да върви по честният път?
Сид: Вървя по честния път. Имам огромно чувство за съвестност и вина.
Peace of mind: Имало ли е случаи, в които съвестта и чувството за вина са те измъчвали?
Сид: Да, когато реагирам прибързано, или твърде бурно.. Не винаги, когато съм ядосана, съумявам да се овладея, и понякога върша неща, за които съжалявам. Не обичам да наранявам хората.
Peace of mind: Нека навлезем малко по - навътре в личният ти свят. С какво се занимаваш?
Сид: От време на време пиша стихотворения или разкази. А, и гледам доста комедии - това си е занимание, нали? :Д
Peace of mind: Предполагам. (:
Стихотворенията ти имат ли свои истории? И кое играе ролята на муза в живота ти?
Сид: Да, някои от тях имат. Вдъхновени от нещо, което ме тревожи, или радва. Друго е вдъхновено от мои идеи, убеждения. Но най - много харесвам тези, свързани с нещата, които ме опияняват и образите, които харесвам. Музата ми идва съвсем неочаквано, безпричинно... Просто както си стоя и - БАМ! - ставам и почвам да пиша.
Сид: Е, разбира се, може да бъда вдъхновена и с причина - от дъжда, меланхолия, и така нататък.
Peace of mind: Обичаш ли дъжда?
Сид: Обожавам го! Звукът му е толкова приятен, светът се оцветява в синьо, всичко наоколо става толкова по - различно... Обожавам особено много есенния дъжд - с пожълтелите листа и меланхолията.
Peace of mind: А любимият ти сезон кой е?
Сид: Всеки един сезон ми харесва! Есента с мрачното му настроение, свежия въздух, опадалите листа, зимата с белия й сняг и оголените дървета, пролетта, когато всичко се възражда, във въздуха се разнася уханието на разцъфналите дървета, и лятото, с нивите, морето и ..лятната ваканция, разбира се!
Сид: Би ми било интересно да видя морето през останалите сезони, ще е страхотно!
Peace of mind: През зимата е красиво. Каква мисъл идва в умът ти, когато чуеш думата "зима"?
Сещам се за назъбени планински върхове, покрити със сняг, мълчаливи и величествени; за снежните човеци, шейните, и изобщо - за начина, по който децата възприемат зимата - с игри, зачервени бузи, и Коледа. Всъщност това най - много ще ми липсва от детството, "зимното усещане". Сега е някак по - различно и тъжно..
А също и за Field of innocence от форума.
Peace of mind: Как си представяш бъдещето?
Сид: В мечтите ми си го представям по много хубав начин - като актриса, която участва в супер интересни филми, после изобретяваща лек за рака. :Д Но истината е, че много ме е страх да не би да ме очаква едно унило и умряло бъдеще..
И знам, че това с актрисата е невъзможно. Хич не ме бива. Само мечта е.
Peace of mind: Нищо не ти пречи да опиташ. А и надеждата умира последна. (:
Ами бъдещето на децата? Смяташ ли, че ще се забавляват по начин, различен от този, по който ти си се забавлявала като по - малка?
Сид: Ооооо.. децата стават едни прибързани възрастни. Много тъжно. Интернетът и технологиите ограбват детството им. Жалко. И... дано да се промени.
Но пък аз все още виждам деца, които се забавляват, както ние сме се забавлявали, при това много.
Но те са от по - малките, а не от 12 - годишните гъзарчета, дето се подвизават като 20 - годишните.
Peace of mind: Защо, според теб, децата бързат да пораснат, а когато това се случи, мечтаят отново да бъдат деца?
Сид: Защото като са малки, си мечтаят да правят това, което правят възрастните - да са по - самостоятелни, да изглеждат пораснали, животът на възрастните им се струва по - интересен... Но като пораснат, осъзнават, че всъщност всичко е един низ от задължения и неприятности - и искат да върнат предишното възприемане на света. Искат да възприемат света, както децата го възприемат.
Peace of mind: Като по - малка пишеше ли?
Сид: ООО, да, при това имах много по - голямо въображение. И пишех супер смешни и яки работи, брат ми като ги чете, се насира от смях. Имах един герой, който "прилича на гребен, обвързан с конска опашка". И момиче с феноменалното име Зусамадериза. Писала съм и Хари Потър работи. А заглавията на книгите! Какво ще кажеш за "Летящата кола и приятелите на фабриките"? Хахахахах. Добър смях става, като ги покажа на някой.
Пиша, откакто знам буквите.
Peace of mind: Звучи интересно. От къде идваха идеите ти?
Сид: Идеите ми.. от развинтеното ми въображение, откъде! : Д Просто ми хрумваха.
Peace of mind: Имаш ли любим писател от детството?
Сид: Джоан Роулинг. Но тя и сега ми е любим писател. Братя Грим, разбира се, Андерсен... Обичах приказки.
Peace of mind: Смяташ ли, че приказките успяват да помогнат на човечеството по някакъв начин?
Сид: Да, разбира се. Хората имат нужда от фантастични работи. Представяш ли си какво щеше да бъде, ако ги нямаше? Без елфи, принцове и т.н.? Риторичен въпрос. :Д
Peace of mind: Очакваш ли своят принц на бял кон?
Сид: Не, не очаквам. Даже и коня
Пък и реално погледнато, вече няма средновековни принцове, освен ако не изобретят машина на времето, няма как да се появи.
Тъпото е, че освен в буквалния смисъл, е трудно и в преносния.
Peace of mind: Последни думи?
Сид: Perhaps!

абе знаете ли какво си мислех, вместо всеки да казва дали иска да бъде интервюиран, хората да кажат с кой ще им бъде интересно да четат интервю.
ии да, също ако някой иска да изпраща въпроси и така нататък ии да.
и освен това да интервюираме по още някой, ако има съгласни?
мда.

оо, нямам нищо против. стига и колежката NanaSky да е съгласна де.

та, така, мамини сладки, казвайте кой искате да интервюираме?
ии въпросите ако искате тука ги задавайте, ако искате на лично, само споменете дали желаете да се спомене от кой е въпроса.
общо взето, давайте да действаме.

Аз казвам
Words Mean Nothing.'

на първо време.

Дааааааааа