Не бива да се реем в мечтите, Хари, и да забравяме да живеем

"Не бива да се реем в мечтите, Хари, и да забравяме да живеем!" - Албус Дъмбълдор
Съгласни ли сте с това изказване на директора на Хогуортс? Смятате ли, че не е хубаво да си фантазираме толкова много, а трябва в съзнанието си да се намираме в реалния живот, при истинските събития и хора, или вярвате, че е по - хубаво да мечтаете и да градите въздушни замъци? И към кои спадате - към по - земните хора, или към тези, чиито ум се рее в облаците? И искате ли да промените това в себе си?

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Не бива да се реем в мечтите, Хари, и да забравяме да живеем Unname11

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Мразя да си правя въздушни кули. Най-малкото никога не се случва така както си го искал.
Преди мечтаех много. За замъци, чудни същества, но после спрях. Защото живеем в един обикновен свят.
И няма сфинксове, вещици и магьосници. Вече не мечтая. Въпреки че понякога си мечтая наистина да живеехме в нереален свят.
Мисля че съм един земен човек, който отвреме на време с тъга си припомня как се рееше в небето. И очакваше твърде много.
Просто понякога си спомням ... за облаците.

https://www.youtube.com/watch?v=BgofV_VfZ6s#t=0m40s

Не казвам, че не трябва да се фантазира и мечтае, просто не трябва да се изпада в състояние като горепосоченото. Фантазията е важна част от човешкия живот, но не бива да измества истинския живот, до такава степен, че цял ден просто лежиш безжизнен на леглото, изолиран от всички и всичко, просто съществуващ тук, а живеещ в измислени светове, които никога няма да са истински. "Не бива да забравяме да живеем", а не "не бива да мечтаем"

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Не бива да се реем в мечтите, Хари, и да забравяме да живеем Unname11

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Сид, спомних си за времето когато четях ХП.
Просто ти го обясни толкова добре. Вървиш по улицата и си мислиш как минават около теб разни магьосници.
Тайничко вярваш в измислените истории за совата и се надяваш. Толкова силно. Но просто идва един момент когато идва послдената част на книгата.
И я прочиташ. И разбираш, че всичко е свършило. Препрочиташ ги, но... не е същото. Вече знаеш края. И преставаш да препрочиташ книгите по 13 пъти.
И почваш да живееш живота си. Сега когато си спомня този период ми е толкова тъжно. Че всичко вече мина. Сякаш бях част от това. И преживях всичко.
От 1-ва до 7-ма книга. И колко мечтаех...бях почти като теб в онзи период когато си била най-отнесена (не се обиждай от отнесена, моля те). Някво...не бях на тая планета.
И изведнъж с пълна сила дойде пубертета и забравих всичко. Станах кифла. И единствено в сърцето си не бях такава. После се върнах. Но не исках тази нереалност. Защото просто ... не я исках. Чак днес осъзнах напълно защо. Просто това е един нереален свят, който не е и няма да бъде никога. Не искам да съжалявам редовно, че няма елфи, магьосници и т.н.
Преди време четох книга на С. Кинг. Романа на Лизи. Там беше толкова красиво... На Бумна Луна. Просто прекрасно. Но не е реално. И не искам да живея в нереалност. Стига ми това, което имам. Въпреки че съжалявам точно сега, че го няма този измислен свят.
Но единственото, което се доближава съвсем малко до нереалността, е когато съм сама. В гората. Или на двора легнала гледайки облаците. Гледаш ги и те все повече и повече се приближават сякаш можеш да ги докоснеш. И имаш усещането, че чувстваш как Земята се върти. И гледаш, гледаш... тогава чувствам всичко особено нереално и вълшебно. Гледайки облаците. Сякаш там се крие живот на милиони същества.

Съвсем не се обиждам от думата "отнесена", не. Даже ми напомня на Луна Лъвгуд, което е прекрасно, защото винаги съм искала да бъда като нея ^^

Да, много е тъжно. Да обичаш нещо толкова много, което не е истинско. И винаги страдаш по него, защото никога няма да го има в реалния ти живот. Ебаси, искам света на Хари Потър..

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Не бива да се реем в мечтите, Хари, и да забравяме да живеем Unname11

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

хихи, почнах да препрочитам коментарите ми по разни стари теми. ужасно чудно ми е колко пъти и по-колко различни начини съм се променяла.

сега пак съм започнала да се рея в мечти и забравям да живея пълноценно.
Д. все ми повтаря да се спра, защото не ми действа добре, но в крайна сметка винаги заменяме един наркотик с друг.
когато ти свърши любовта гледаш да търсиш друг човек. когато осъзнаеш, че това не помага, почваш да се криеш в филмите.
когато и това ти омръзне почваш да се криеш между страниците на някоя книга.
имам чувството, че от 7-ми клас насам почти не съм мръднала. ту се вземам в ръце и забравям, че няма измислени светове, ту се връщам. и сега като си чета старите неща ... почти няма разлика. в крайна сметка си мислех, че съм извървяла толкова много, а всъщност съм разбрала толкова малко...

» с какво човек не бива да се шегува?
» Мечтите на един фантом
» КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ... ЕДНА ЗВЕЗДА УМИРА
» Хари Потър
» 'Хари Потър