Драсканици...

Ами ще драсна и някои мои неща, за да прочета мнението ви...

Битка

Хиляди сърца в едно се сбират
За един последен щурм
Силата в себе си събират
Изпращат отчаян гръм.

Вървят напред, пред нищо се не спират
За една мечта, малък блян
Светове обръщат и раздират
За живота борят се без свян.

Ден и нощ битката не свършва
Наближава зловещият погром
Кръв и смърт, всичко тя поглъща
За сърцата няма и заслон.

Ранен и слаб, но един остана
Единствен и самотен в битката сега
Волята го води към промяна
С рев и вопъл надвива той смъртта.


Думи весели

Душата ти аз ще преобърна
Да желаеш пак нашите игри
И с усмивка ще те раня отровна
Да разбереш, че с мен играта е сълзи.

И думи весели да изричаш
За милост да ме молиш ти
Не бих простила никому такъв
Звяр, жесток, жаден за пари.

В чашата кристална сила търся
Да се справя с твоите лъжи
За думите ти весели неверни
В моето небе отново ще гърми.


А после?

Черно слънце над морето
Огньове - светлина в небето
Мраз от него лъха
Кръвта на лед превръща

Всичко живо то смразява
Бойното поле огрява
Смъртта живота среща
С един прекрасен танц посреща

Пламъците плахичко танцуват
Дъх и думи тихичко мируват
Сластна музика над света пристига
Кротките тела достига

Докосва тя звездите с трясък
Падат златните със врясък
В дербите на черната гора
А после? Тишина...


"Разказ"

Звън от струната на арфа
Любов премрежила очите
Звън от дъното на вечната душа
Музика спотайва се в сълзите

Пее нежно старата цигулка
За красиво едно видение
За живота - златна люлка
От красиви думи до грозното безделие.

Разказа ми флейтата клета и сама
За свят по-прекрасен
По-шарен и по-цветен от всичко досега.
Без жестокост, без убийства
В него нивга не ще има самота.

А пианото тихичко споделя
За всичко писано до тук
За смях, живот, огнена любов
Сбира ги в един прекрасен звук.


Мисля, че толкова стига за сега... Останалото - после.

Песента-убиец

Слушам без да спирам
Идват спомени далечни
Като остриета, и умирам,
Превърнати в мисли пак за теб

Слушам песента и откривам
Отговори на въпросите безкрай
В огледалото себе си съзирам
Без тебе аз съм нищо, знай.

Само една песен нежна
Може да превърне едно сърце
в черупка празна и безцветна
Убиецът е тя за мен.

Прегръща ме музика отровна
И текат кристалните сълзи
Стича се над мен смъртоносна
Върви си, моля те, върви.


Празнота

Студено ми е, разбери.
Ръцете ми треперят, а душата стене
Не издържам вече, чуй ме ти
Като дим отлитам надалече
Забравена в последните си дни.

Като кино лента пред моите очи
Животът бавничко лети
Спомени красиви пред мен блестят
Със свойте краски се опитват да ранят
Мигове на щастие...
Мигове на болка.
Стотици хиляди като далечните звезди
Светят ярко на една ръка от мен
Много по-близко отколкото си ти

Цигара догаря в пепелника студен
Филмът свърши безкрайно уморен
Тишината се проточва...
Да ме обвива пак започва.
Кристална празнота усещам
В сетния си миг себе си поглеждам:
Студен и беден камък
Ледник, но по същност малък.


"Лека Нощ"

Да се обърнеш и да кажеш
Само думи две, моля те, опитай.
Сладко да разкажеш
За своя свят приказен и чуден
... Мен омайвай...
Когато все още ти си буден...
***

Шепот нежен дъхът ми да отнеме
Целувка страстна да ме сгрее
И две очи тъй властни мене да прегърнат
В сънищата пухкави да ме обгърнат...

Когато няма никой, когато всеки го е страх
Само ти и твойта реч, гласът ти плах
Той помага и ревностно ме пази
Защитава от кошмарите ужасни...

Само две последни думи
Ще утешат чувствата тъй буйни
Ще заличат всичката тъга
Ще ме отнесат спокойна във нощта...


Отмъщение

Готова за последна битка
В свойта сила цялата обвита
На устните мъничка усмивка
Величествена над страховете тя прелита.

Готова за миговете сетни
Настървена свойта чест ще брани
Край на топли думи медни
Ще се справи с враговете жадни

С жарък поглед мята мълнии
Край морета и земи злокобно тя минава
Хората бягат изплашени и бързи
След войната само болката остава

Да стигне тя при тях - последното желание
Върви напред, но никога назад.
Да се справи с тях - последно отмъщение.
За мъст изпитва ужасен глад.

Пристига бойно на широкото поле.
Нейде помен от жива плът.
Земята - червено кърваво море.
Ухае на студена смърт.

Съзира ги напред в далечината
Започва битката гореща тя.
Сред обгорена от огъня гората
Желанието последно да постигне успя.


Магия

Стремиш се към мечтата страшна
Струва ти се тъй опасна
По-скоро грозна, отколкото прекрасна
Желаеш реалността ужасна

От себе си ти бягаш без да спираш
Сълзите и смехът все така скриваш
Смяташ, че от чувствата в мир почиваш
Не знаеш как бавно се убиваш.

Но една магия на света
Открадна бързо твоята мечта
И сля в едно мъничките две сърца -
Разбра какво е любовта.


И най новите:

Живот

Дава нежна мъничка милувка
Страстен миг във самотата
Изпраща по въздуха целувка
Да събуди в тебе красотата.

Като бисери думите реди ги
В реката нежни лилии, не една и две
Усмихни се щедро, прегърни ги
животът е реката, а ключът са те.

Сладките вълни гальовно теб докосват
Обърни се и ще видиш намигване опасно
Като огън буен те горещо опасват
Излъчват веселие тъй яростно и страшно.

Цветя, прегръдки мили и трепети в душата
На приливи и отливи пристигат
Така е винаги, наша е съдбата.
Недей допуска да си отидат.

С усмивка посрещни опасността
На живота стъпките танцувай
Трудни кат' непроходимата гора.
Ураган бъди и вечно ти ликувай.


Една мълва

Чух веднъж една мълва,
Че в далечната приказна гора,
Таи се малка фея тъй добра.
Прелестно красива тя била,
На дивите животни спирала дъха.

Правила на всеки тя добро,
Не знаела злото що е то.
С нея всичко радостно било -
Камъкът превръщала в сребро,
Листата и земята - в мекичко кресло.

Но в един прекрасен ден
Феята видяла своя джентълмен.
С ръце меки кат' сатен,
Със светъл поглед винаги засмен -
Попаднало сърцето й във вечен плен.

Но той й казал:"невинна си, дете,
Не мога да съм с тебе, не.
Душата ми мъки знае да преде,
Защото черно е моето сърце,
Само студ от него може да тече."

Запарили красивите любящи очи,
Заридала с ярки бисерни сълзи.
Тъмнина покрила веселите дни,
Слънцето се скрило, бесен дъжд вали,
А самата тя - гори ли, та гори.

Превърнала се феята добра
Във жена жестока и много зла.
Забравила какво е любовта,
Смехът щастлив и радостта.
Останала завинаги сама.

И сега дочух втора една мълва...
...за самотна и тъжна прелестна жена.
Как на всеки смърт вдъхва тя
И живее вечно със своята тъга...


Надявам се да ви харесат.

Много ми харесват,супер са!

Как желая...

Как желая да се върна
Там, където птички най-сладко пеят.
Старата липа отново да прегърна
И цветята спомени да ми нашепват.

Как желая аз да зърна
Старите приятелски лица.
На звънеца весело да звънна,
Да усетя ласка на майчина ръка.

Как желая пак звездите да попитам:
Хубаво ли е в обширното небе?
И за пореден път отричам,
че повече не съм дете.

Ето - отминаха слънчевите дни
И как желая отговора да узная -
Защо всичко тъй се усложни
Защо не мога вече да мечтая?