Пътеводител на галактическия стопаджия.

Чели ли сте я?
Харесва ли ви?
Любима част?
И .. всъщност всичко, което искате да кажете за книгата.
А аз ще кажа..
Няма по - добър хумор.
Дъглас Адамс е просто ГЕНИЙ.

Riddle написа:: Дъглас Адамс е просто ГЕНИЙ.

Не я прочетох, когато трябваше и сега съм малко разочарован като я чета...
Да хуморът, иронията всичко е на ниво, но ми идва твърде "леко" четиво...нищо против леките четива, необходими са и често съм в настроение за нещо такова...но за Пътеводителят сбърках с нагласата преди да започна да го чета ...

Галактическият стопаджия ми е от любимите книги. Има толкова много лафове, че някои от тях ги използвам, когато тръгна да се майтапя.

Не мисля, че Пътеводителят е леко четиво. Просто истините са вкарани толкова тънко и с чувство за хумор, че ако не ти се дълбае в историята, или просто ти убегне, може и да ги пропуснеш .. с лекота. Както не всички хора улавят сарказма. То си е въпрос на честота и скрити послания, внедрени в останалото.

Е, сравнение с Хиперион, примерно, е много леко Smile

Не казвам, че не ми харесва, дори напротив отбелязвам 25 май (Денят на хавлиената кърпа)
Просто, нагласата ми беше друго и затова има и леко разочарование

Е, според мен дълбоката мъдрост може да бъде поднесена много автентично по шеговит и леко сатиричен начин.
Разбира се, има съвсем различно усещане и чар от примерно... ако е запечатана в мистерията на Романтизма, тежестта на някой класик... не е по-малко или повече истина, просто докосва подходящия за нея си тип душевност.
Някои хора предпочитат мъдростта да им се поднася с тежестта на древногръдски мислител. Дори според мен не става въпрос дали е дълбоко или не, защото понякога тежкото многословие и мистерия може да нямат толкова покритие, но защото обичаш съответния начин на поднасяне на философията. Затова и всеки си има предпочитание кои философи да чете, например. Четенето също е вид общуване, по книгите си избираме събеседник малко или много.

Абсолютно съгласен с мнението ти и много ми хареса!
И тук пак казвам, че моята грешка с тази книга е, че не я прочетох, когато бях на 15-16, а МНОГО по-късно. Гениална е по-свой собствен начин, но очакванията ми ме подведоха. Не трябваше да подхождам с нагласа към Пътеводителят, а просто да му се отдам.
Това, може би, е и най-правилният подход към всяка книга, била тя класика или обикновен чиклит, но не винаги го правя.
Е, никога не би ми харесало каквото и да е словоблудстване.

Имах една приятелка, която преди ми се струваше много проницателна. Такива едни засукани и красиви ги казваше и й се удивявах. Но после разбрах, че зад повечето от тях няма никакво разбиране или много повърхностно такова - или нека да кажем, както често се дразня на братовчедка ми, че си мисли, че ме разбира, и ми говори мъдро, се оказа, че и нейната мъдрост изобщо не съдържа истинско разбиране, а често празни приказки. Така че често не може човек да различи кое е словоблудстване, защото, за жалост, при изкуственото общуване с езика, първоначалните идеи се губят в превода. Буквално чрез езика ние си превеждаме телепатичната идея на другия човек....
Не искам да си помисля и че със сигурност и аз си мисля, че разбирам 'корена на проблема', но всъщност гледам като теле в железница като хората, които съдя в момента.