Същността на човек.

Докато се ровех в един форум, попаднах на следното мнение:

Цитат :

Ако питате мен на хората не може да се угоди.Точно поради тази причина се случва всичко това.Всеки иска още и още,а като го получи лошо.Като не го получи - пак лошо.И цял живот хората са се борели за свобода,за мир...А когато получават всичко това - хоп...Появяват се други вредни навици,други начини за причиняване на смъртта.Хората са егоистични,глупави и в повечето случаи безкрайно незаинтересовани.

Е, съгласни ли сте с него?
Мислите ли, че същността на човек е жестока, егоистична?
Смятате ли, че има шанс човечеството да се промени?

Не знам доколко това е на основа "жестокост и егоизъм". И много хора имат способността наистина да се задоволяват с това, което могат да постигнат (като продължават да мечтаят за повече, но разграничават възможното от мечтите)
(да, аз не съм от тях, но не обръщайте внимание на това :д)

Вземете щастието като цяло: даваш на двама различни човека малко пари, единият ще се депресира, че парите са твърде малко, за да стигнат за каквото и да е, другият ще намери начин да извлече полза от тях и даже да се радва, че ги има. И го казвам, защото съм срещала хора от втория тип, което ме изуми.

Изобщо, не мисля, че някой трябва да се наема да категоризира Същността на Човека, при положение, че има толкова много хора и всички са толкова различни- нали уж всеки е индивидуален, а целия ни живот бъка от общи знаменатели.
Според мен няма нещо, което да ти е толкова строго заложено в генетиката, че да не можеш да го преодолееш

хаххх. на мен да ми дадеш 1 лев и ше съм щастливо цял ден шото ше мога да си купя сладолед. ;д ;д
иначе съм прекалено уморена, за да мисля по темата. ;д

И аз мисля по тоя начин. Т'ва че има много егоистични индивиди, които постоянно са капризни и искат още и още, не значи, че всички са такива...
До известна степен обаче си е вярно това, че хората копнеят за нещо, и като го получат, почват да искат нещо друго. Ама т'ва е нормално. Човек винаги трябва да има цел в живота и нещо ново към, което да се стреми.

Мисля, че Жан-Жак Русо или Жан-Пол Сартр са казали доста верни неща за същността на човек.

Според човек е зъл, алчен, подъл и т.н., когато живее в среда на непрестанно съревнование, структурно и реално насилие, подчинение, социално изключване, наложен отгоре морал и обществени норми и пр., но е състрадателен, добър, вдъхновен и т.н., когато живее в среда на солидарност, мир, толерантност...

Животът е поредица от цели. Смисъл, мислех че е common knowledge. Много ясно, че няма да се задоволиш с 1 нещо, цял живот. Особено ако е цел като "да си купя кола" или "да завърша гимназия". Човек постоянно се променя и развива(има изключения, естествено). И е факт, че човешката същност е егоистична. Всеки, който го отрича тряа сериозно или да е бавен, или да има някви "проблеми". Всеки е егоист. Даа, не казвам че всички са "искам да бъда новият Доналд Тръмп/Хю Хефнър/Чърчил", всеки има различна степен на егоизъм, но в крайна сметка винаги слагаш себе си на първо място. Егоистична постъпка е дори да дадеш пари на някъв просяк, за да си успокоиш съвестта и да се надяваш на позитивна карма. Пак е егоизъм, ако ти олеква или се чувстваш добре от тва.

като цяло не намирам нищо лошо в това да си поне малко егоист.

ама всички го отричат ;д

"Man is neither Rousseau’s noble savage nor the Church’s or La Rochefoucauld’s depraved sinner.
He is violent when oppressed, gentle when free."

[23:34:10] King of Rock: slu6ai be
[23:34:21] King of Rock: nqkvi si praili opiti s lsd i exove i takia
[23:34:25] King of Rock: i ima slu4ai na hora
[23:34:30] King of Rock: det prejiveli rajdaneto si
[23:34:37] King of Rock: i takiva deto sa bili cveketa
[23:34:38] King of Rock:
[23:34:44] pala4inka: mn interesno
[23:34:44] King of Rock: presti si nekav
[23:34:46] pala4inka:
[23:34:46] King of Rock: nadrusal se
[23:34:48] King of Rock: i e cvete
[23:34:48] King of Rock:
[23:34:53] King of Rock: oba4e nai-interesnoto
[23:34:56] King of Rock: zane kak se 4uvstva cveteto
[23:34:58] King of Rock:
[23:35:04] King of Rock: i s to4nost obqsnqva nqkvi si
[23:35:04] King of Rock: glei we
[23:35:08] King of Rock: Лицата, преживели епизоди на съзнателна идентифи­кация с растения или части от тях, понякога съобщават за озарения, свързани с такива ботанически процеси като по­кълването на семената, фотосинтезата, опрашването, роля­та на ауксините в растежа на растенията или пък притока на вода и минерали през техните корени и τ н. Също тол­кова обичайно е и убедителното усещане за съзнателна иден­тификация с неодушевена материя или неорганични проце­си - океански води, огън, светкавица, вулканична дейност, торнадо, злато, диамант, гранит, та чак и със звезди, галактики, атоми и молекули. Но дори и тези преживявания спо­магат за получаването на точна информация относно най-различни естествени процеси и явления.
[23:35:13] King of Rock: (rofl)
[23:35:18] pala4inka: glyposti
[23:35:19] King of Rock: kvi sa tiq be kopele
[23:35:22] King of Rock: krai umiram ot smeh
[23:35:23] King of Rock: pripadam

Разказите на хора, преживели епизоди от ембрионал­ното си развитие, момента на зачеването и елементи на клетъчно, тъканно и органично съзнание, изобилстват с точ­ни от медицинска гледна точка озарения за анатомичните, физиологичните и биохимичните аспекти на същите тези процеси. По подобен начин анцестралните преживявания, расовите и колективни спомени (в смисъла на Юнг) и кар­мичните реминисценции често съдържат специфични детай­ли, свързани с архитектурата, облеклото, оръжията, изкуст­вото, обществената структура и религиозните практики на визираните култури и периоди, а дори и съвсем конкретни исторически събития. Лицата, които са преживели филоге­нетични секвенции или идентификация с определени живо­тински видове, не само че ги намират за убедителни и ав­тентични, но и получават в хода на процеса изумителни оза­рения, свързани с психологията и етологията на тези жи­вотни, специфичните им навици или по-необичайни репро­дуктивни цикли. В някои случаи това се съпътства от арха­ични мускулни инервации, нетипични за хората или дори такива сложни за изпълнение дейности като „танца на ухаж­ването”.

понякога се замислям за това колко безсмислено е цялото това нещо с разделяне на хора които ядат месо и такива които не ядат, такива дето носят чалми и такива дето носят кръстове. кво печели който и да е от цялата работа нека всеки да си прай квот си иска без някви хора да се увиват в найлон на центъра и да се правят на интересни вместо да са вкъщи и да си гледат работата или да се избиват на другия край на света за някви книги дето едната е препис с корекции на другата, а и двете са безумно малоумни и безсмислени. всичко е толкова безсмислено и отегчително. най-добрите ни моемнти които помним и с които повечето от нас се определяме са следствие на някаква не чак толкова сложна химическа реакция в прехваления ни ултрабърз и мегаяк мозък. единствената причина поради която изпитваме така наречената "любов" е за да успеем да преборим естествения отбор и да продължаваме да се множим и да източваме земята забили се в нея като пиявица на гърба на ням старец инвалид без ръце.

не знам дали е страх или погнуса, но да доста често го изпитвам. не съм мизантроп. обикновено харесвам хората, дори когато са наивни и глуповати даже най-много тогава и въпреки това ненавиждам повечето неща, които правят

ще се почувствам много яко, ако момент след като умра има нещо като пауза и някви четириизмерни създания ми обяснят произхода на вселената и смисълът или липсата му на съществуването ни и тва как има супер много и много по-интелигентни от нас същества във вселената, но никои от тях не се свързват с нас, защото са видели, че на земята има някви същества дето са тръгнали в обратна посока на еволюцията само за да се правят на интересни и де факто веганите са ни обрекли на вечна вселенна самота. би било як плоттуист, не мислите ли? аз бих се смял