Хари Потър Мейд ин Булгерия

Рон вече чувстваше нуждата да се държи за стениет и мебелатурата за да запази равновесие, а иначе ужасно изглеждащата Гигимуди Вайърлес бе придобила някакво излъчване, дори чар. Той я погледна, седна до нея, явно в локва ор Бутербира, която не забеляза, и започна разговор. След по-малко от 4 минути двамата се бяха сграбчили и той се опиташе да откърти една от пломбите й, докато тя избутваше ръцете му от по-важните точки на тялото си. След още 3 минути той повръщаше в тоалетната, оставил 5-метрова следа стомашни сокове след себе си, а тя лежеше полу-мъртва в гореспоменатото петно бутербира, сънувайки малайски каратисти облечени в смокинги.
На следващия ден той не я погледна, не защото го беше срам, а защото не помнеше нищо. Тя от своя страна се обиди и плака в тоалетната, след което отиде и отмъщенски преспа с брат му Джордж, който след два дни бе заменен от Фред, без тя да разбере.
Когато завърши тя вече беше доста емоционално увредена от сексуалното насилие и пренебрегването на правата й като човек, че стана проститутка в Протичащия Котел, като умря на 30 от свръхдоза."
Среднощния Автобус Икарус скърцайки изразяваше недоволствието си от тъй непредвидените от унгарските инжинери условия, в които го поставяха.Хари влезе вътре, набута огромния куфар прада, купен от Диагон Илианци, и влезе.Вътре бяха наредени матраци. След време Хари щеше да научи, че прилежащите им пружини са били откраднати от цигански магьосници.Той седна до един от прозорците и дори се облегна на него, но след време размисли. Опита се да се отдръпне, но зимната му шапка се залепи за прозореца. Дори най-големите му усилия не дадоха резултат. Той така и не свикна с идеята да оставиш 2 лева на стъклото на автобус.Автобуса отново тръгна, със зашеметяваща скорост, и дори факта че колите на пътя му се разбягваха когато минаваше не спираше автобусния шофьор от използването на цветисти изрази и обръщения.След не повече от 2 минути магически усилен глас каза:"Билети и карти за проверка, моля!".Хари извади от портфейла си вече изтърканата карта за градски транспорт и я подаде, но злобно изглеждащия контрольор само го изгледа презрително и каза:
-Това е за мъгълските линии. Трябва за тукашните... или... 7 лева глоба
-Aма... нали това е магически автобус, не приемате ли галеони?
-Покажи ми къде мога да си купя айрян с галеони и ще ти ги взема" отвърна контрольора.
-Нямам пари.
-Тогава дай лична карта за акт или да викам скинхедовете
Хари се ужаси. Не беше чувал за скинари далеч от Азкабан, и мисълта за изсмукващото силата на човек чувство го притисна до залепващия за всичко прозорец , но успя да се усети достатъчно бързо и спаси суичъра си.
-Имам само 2 лева
Контрольорът погледна снизходително, взе парите и отиде да тормози една стара вещица, подминавайки циганите, опитващи се да отчоплят малко пух от матраците. След час и половина хари видя познатите светлини на Хогуортс - училището за магия. Старата барака, в която се бе преместило то след смяната на Тодор Живков, изглеждаше великолепно. Професор Флитуик явно бе положил върховни усилия да махне 10 сантиметра от ръждата около вратата. Дори се виждаха пироните от едното "о", което някой бе успял да вземе. Влизайки в Голямата зала, Хари се запъти към походните масички на Грифиндор. Инстинктивно погледна нагоре, за да се възхити за пореден път на прекрасните, магически създадени фосфорни звездички, които толкова много наподобяваха тези високо горе... които също биха се виждали ако не беше плътният смог над училището.Нашият герой успя да си намери свободен стол и с ругатни си проби път до Рон и Хърмаяни. Казаха си по едно "кво стаа майна" и се загледаха към подиума, съоръден от стари чинове, където Дъмбълдор провъзгласяваше началото на церемонията с Определянето на Домовете. Старото Избиращо Кепе, купено още по кумонистическо време от едно Руско училище за магия, седеше на малка, изписана с надписи от типа "Пешо бе тук", табуретка. Малките ученици, очакващи разпределението, изглеждаха уплашени и ограбени. Призраците бяха успели да свият дори панталоните на един. Мъртвите правят добри пари в магическия свят...
Десет минути по - късно всички седнаха, за да ядат. Храната се появи сама в чиниите, но не защото някой я бе изомагьосал, а защото мърдаше и можеше да си го позволи. Рон гледаше с уплаха към чинията и се чудеше как беше заклинанието за предпазване от човекояден боб.
Дъмбълдор се беше простудил в Икаруса затова се бе оттеглил в покойте си,за да се наслаждава на многото си фенки сред, които и някой топ модели, който нямат нищо против магиите заместващи някой афродизиаци, просто защото нямаха идея какво значи "афродизиаци". Затова и на негово място бе дошъл нов директор, който всички очакваха с нетърпение.Всички освен Драко който не мислеше за това, защото бе зает да се предпазва от поредната атака, на някаква особено нахална краставица.
Отново се чу заклинанието за увеличаване на гласа, което преведено от латински значеше "В блек металист превърни ме". Макгонъгол проговори с помощта на заклинанието и всички млъкнаха, защото очакваха да представи новия директор.
-Драги къпещи се ученици.-Започна Макгонъгол като каза единственото мило нещо, което и идваше на ум като мислеше за пропадналите, малоумни, инфантилни същества на, които трябваше да преподава.- Всички сме се събрали днес, в този хубав ден-тази реплика показваше ясно, че Макгонъгол е силен магьосник, защото никой слаб неможеше да прогледне през смога идващ от магистралата покрай училището и да разбере дали е ден.-сме се събрали тук не само за да ядем!
Учениците решиха да не се присмеят на тъпото чувство за хумор на Макгонъгол защото уважаваха възрастните. Но след момент се сетиха, че това не е така и изпаднаха в поглъщащ кикот.
Макгонъгол се направи, че не забелязва това и продължи.
-Та сега остава само да представя новия директор. Всъщност по-добре той да се представи сам както може само той.
Подиума се замъгли, екзотични чалга ритми изпълниха голямата зала, буца сланина започна да се вижда през дима. След миг смогът се вдигна и всички ясно видяха новия си директор. Фенките му започнаха да подскачат от радост, няколко имо магьосници извадиха бръснарски ножчета, а пичовете с абсурдно чувство за хумор започнаха да се хилят безутешно.
-Азис?!- Изуми се Хари
Хърмаяни подскачаше изпаднала в дива радост. Тя беше фен на Азис откатко майка и я бе изпуснала в родилния дом.
_________________

Прочетох го и ми се вижда забавно. Даже смятам, че може да стане още по-забавно, ако се мине през една редакция. Редактирано ли е досега от някой друг, освен от тебе? Имаш ли си редактор?

П.С. Азис? Направо ме уби от смях.

ахахаха
добре, признавам, не мога
ама наистина, редактирай си ги малко, има супер нелепи правописни грешки.
иначе има хляб в това

Аз бих се навила за редактор, ако искаш. Ще седнем със сестра ми и ще го огледаме. Даже не е нужно да се съгласяваш с всичко, което ти кажем като критика, понеже не сме професионалисти.

Аре да станем професионални.
Аз ша се съгласявам с всичко което ми кажете като критика а вие ще ми давате пари!


Иначе съм навит.

А, не - ти ще ни даваш пари.

Сериозно - съгласен ли си да се пробвам с редакцията? Не пипам там, дето хората не искат. (леле, как прозвуча това)

ще ти даваме ние пари.
аз нямам на себе си да дам :Д
Така че явно само ще гледам.
Ама продължи го това, мисля, че е най-якия фенфикшън, който съм виждала :Д

То е на над три години затва едва ли ша продължи.
Иначе съм навит да го редактирате.

Ок, ще се заема.

(знаех си, че съм го виждала това нещо и по-рано)

Почти приключих с редакцията. Дай някакъв мейл, за да мога да ти я пратя.

Puskaj tuka

Първи вариант с минимум корекции. Поправени са основно прапописни грешки и местата, където не се разбира какво искаш да кажеш (но аз все пак съм разбрала някак ). Задавала съм въпроси към неясните моменти.

Рон вече чувстваше нуждата да се държи за стените и мебелировката, за да запази равновесие, а иначе ужасно изглеждащата Гигимуди Вайърлес бе придобила някакво излъчване, дори чар. Той я погледна, седна до нея, явно в локва от Бутербира, която не забеляза, и започна разговор. След по-малко от 4 минути двамата се бяха сграбчили и той се опиташе да откърти една от пломбите й, докато тя избутваше ръцете му от по-важните точки на тялото си. След още 3 минути той повръщаше в тоалетната, оставил 5-метрова следа стомашни сокове след себе си, а тя лежеше полумъртва в гореспоменатото петно бутербира, сънувайки малайски каратисти облечени в смокинги.
На следващия ден той не я погледна, не защото го беше срам, а защото не помнеше нищо. Тя от своя страна се обиди и плака в тоалетната, след което отиде и отмъщенски (хаа? Такваз дума в българския няма.) преспа с брат му Джордж, който след два дни бе заменен от Фред, без тя да разбере.
Когато завърши тя вече беше доста емоционално увредена от сексуалното насилие и пренебрегването на правата й като човек, че стана проститутка в Протичащия Котел, като умря на 30 от свръх доза. (защоо? Какво е това сексуално насилие и кой не й зачита правата?)

Среднощния Автобус Икарус скърцайки изразяваше недоволството си от непредвидените от унгарските инженери условия, в които го поставяха. (кофти дума, все едно го поставят някъде и повече не мърда от това място. По-добре „караха да работи”.) Хари набута огромния куфар „Прада”, купен от Диагон Илианци, вътре и влезе. По пода бяха наредени матраци. Малко по-късно Хари щеше да научи, че прилежащите им пружини са били откраднати от цигански магьосници. Той седна до един от прозорците и дори се облегна на него, но после размисли. Опита се да се дръпне, но зимната му шапка се залепи за прозореца. Дори най-големите му усилия не дадоха резултат. Той така и не свикна с идеята да оставиш 2 лева на стъклото на автобус. (Това цената на шапката ли е или нещо бъркаме? Бъди по-ясен.) Автобусът отново тръгна със зашеметяваща скорост и дори фактът, че колите на пътя му се разбягваха когато минаваше, не спираше автобусния шофьор от използването на цветисти изрази и обръщения. След не повече от 2 минути магически усилен глас каза:
- Билети и карти за проверка, моля!
Хари извади от портфейла си вече изтърканата карта за градски транспорт и я показа, но злобно изглеждащия контрольор само го изгледа презрително и каза: (Може би „изсумтя”? Просто предложение. И по-добре да не я подава, щото контролите ти я вземат и не ти я връщат повече. Освен това имаш повторение на изрази – „ужасно изглеждащата” и „злобно изглеждащия”.)
- Това е за мъгълските линии. Трябва за тукашните... или... 7 лева глоба
- Aма... нали това е магически автобус, не приемате ли галеони?
- Покажи ми къде мога да си купя айрян с галеони и ще ти ги взема - отвърна контрольорът.
- Нямам пари.
- Тогава дай лична карта за акт или да викам скин-хедовете!
Хари се ужаси, не беше чувал за скинари далеч от Азкабан. Мисълта за сковаващия страх, който човек изпитваше в близост до скинар, го накара да се притисне към лепкавия прозорец. Успя да се дръпне сравнително навреме, за да спаси поне суичъра си.
- Имам само 2 лева. – едно пояснение би било добре, например „измърмори уплашено”.
Контрольорът погледна снизходително, взе парите и отиде да тормози една стара вещица, подминавайки циганите, които вече отчопляха пуха от матраците.
След час и половина Хари видя познатите светлини на Хогуортс - училището за магия. Старата барака, в която се бе преместило то след смяната на Тодор Живков, изглеждаше великолепно. Професор Флитуик явно бе положил върховни усилия да махне 10 сантиметра от ръждата около вратата. Дори се виждаха пироните от едното "о", което някой бе успял да вземе. Влизайки в Голямата зала, Хари се запъти към походните масички на Грифиндор. Погледна нагоре, за да се възхити за пореден път на прекрасните, магически създадени фосфорни звездички, които толкова много наподобяваха тези високо горе... които също биха се виждали ако не беше плътният смог над училището. („Инстинктивно” и „възхити” не вървят заедно, защото този вид възхита към красивото не се включва към никой инстинкт. Звездичките не са мадама все пак.) Нашият герой успя да си намери свободен стол и с ругатни си проби път до Рон и Хърмаяни. Казаха си по едно "кво стаа майна" и се загледаха към подиума, сглобен от стари чинове, където Дъмбълдор провъзгласяваше началото на церемонията с Определянето на Домовете.
Старото Избиращо Кепе, купено още по комунистическо време от едно руско училище за магия, седеше на малка, изписана с надписи от типа "Пешо бе тук", табуретка. Малките ученици, очакващи разпределението, изглеждаха уплашени и ограбени. Призраците бяха успели да свият дори панталоните на един. Мъртвите правят добри пари в магическия свят...
Десет минути по-късно всички седнаха, за да ядат. Храната се появи сама в чиниите, но не защото някой я бе измагьосал, а защото мърдаше и можеше да си го позволи. Рон погледна с уплаха към чинията и се зачуди какво беше заклинанието за предпазване от човекояден боб.
Дъмбълдор се беше простудил в Икаруса затова се бе оттеглил в покоите си, за да се наслаждава на многото си фенки, сред които и някой топ модели, който нямаха нищо против магиите заместващи някой афродизиаци, просто защото не знаеха какво значи "афродизиак". Затова и на негово място бе дошъл нов директор, когото всички очакваха с нетърпение. Всички освен Драко, който не мислеше за това, защото бе зает да се предпазва от поредната атака на някаква особено нахална краставица.
Отново се чу заклинанието за увеличаване на гласа, което преведено от латински значеше "В блек металист превърни ме". (Това "отново" не ми харесва. Не пише кога се е чуло за първи път.) Макгонъгол проговори с помощта на заклинанието и всички млъкнаха, защото очакваха да представи новия директор.
- Драги къпещи се ученици.- започна тя като каза единственото мило нещо, което й идваше на ум за пропадналите, малоумни, инфантилни същества, на които трябваше да преподава.- Всички сме се събрали днес, в този хубав ден - тази реплика показваше ясно, че Макгонъгол е силен магьосник, защото никой слаб не можеше да прогледне през смога идващ от магистралата покрай училището и да разбере дали е ден. - ...сме се събрали тук не само за да ядем!
Учениците решиха да не се присмеят на тъпото чувство за хумор на Макгонъгол, защото уважаваха възрастните. Но след момент се сетиха, че това не е така и изпаднаха в поглъщащ кикот. (ъмм, кого е погълнал кикота?)
Макгонъгол се направи, че не забелязва това и продължи. (по-добре е „не чува”)
- Та сега остава само да представя новия директор. Всъщност по-добре той да се представи сам както може само той. (това „та” не приляга на официална реч)
Подиума се замъгли, екзотични чалга ритми изпълниха голямата зала, буца сланина започна да се вижда през дима.След миг смогът се вдигна и всички ясно видяха новия си директор. Фенките му започнаха да подскачат от радост, няколко емо-магьосници извадиха бръснарски ножчета, а пичовете с абсурдно чувство за хумор започнаха да се хилят безутешно.
- Азис?!- изуми се Хари
Хърмаяни подскачаше, изпаднала в дива радост. Тя беше фен на Азис откакто майка и я бе изпуснала в родилния дом. (Майките не държат много бебетата в родилния дом. Дори мисля, че им ги дават направо на изписването вече. По-добре медицинската сестра да я е изпуснала. Или пак майка й, но на самото изписване или вкъщи.)

Втори вариант с преработване на цели части от произведението. Тук-там съм променила малко и стила.
Може да си вземеш идеи и от двата варианта, но те съветвам да запазиш корекциите в първия и да обърнеш внимание на неясните места, към които съм задавала въпроси. Също така те съветвам да представяш поотледно двата етюда (първия с Рон и втория с даскалото), тъй като нямат нищо общо помежду си. Ако напишеш и трети, някак си повече ще вървят заедно, но така са нито заедно, нито поотделно, затова те съветвам да ги отделиш.



Беше късна вечер в Продънения котел. (или Трите метли, или каквото си избереш – малко въведение) Рон изпитваше остра нужда да се хване за стената или мебелировката, за да запази равновесие, а до него беше седнала ужасно грозната Гигимуди Вайърлес. Рон обаче беше толкова къркан, че в момента тя му се виждаше чаровна, дори красива. След кратка борба за запазване на постигнатото с толкова труд равновесие той успя да приседне на стола до нея, без дори да забележи локвата бутербира, настанила се в средата му. След по-малко от пет минути двамата се бяха сграбчили и той се опитваше да откърти една от пломбите й с език, докато тя избутваше ръцете му от тялото си. Три минути по-късно той повръщаше в тоалетната, оставил пет метрова следа стомашни сокове след себе си, а тя лежеше полумъртва в гореспоменатата локва бутербира и сънуваше малайски каратисти, облечени в смокинги.
На следващия ден той не я погледна. Не защото го беше срам, а защото не помнеше нищо. Тя от своя страна се обиди и дълго плака в тоалетната, след което за отмъщение преспа с брат му Джордж. След два дни Джордж беше заменен от Фред, но Гиги изобщо не разбра.
Когато завърши тя вече беше доста емоционално увредена от сексуалното насилие и пренебрегването на правата й като човек, че стана проститутка в Протичащия Котел, като умря на 30 от свръхдоза. (Този пасаж въобще не ми хареса. Емоционално увреждане разбирам, ама сексулното насилие откъде се взе. Ще опитам да преработя пасажа, без да развалям духа му.)
Когато Гиги завърши училище, най-накрая беше успяла да разбере че трезвен мъж надали щеше да легне с нея. Природната й грозота не подлежеше на лечението нито от страна на старшата сестра Мадам Помфри (наречи си я както искаш), нито на лечителите от Свети Мънго. Това понижи самочувствието й до такава степен, че тя взе съдбоносно решение за живота си – стана проститутка в Протичащия котел и умря на трийсет години от свръх доза магически хероин. (може да си измислиш по-интересно име и за това)


Среднощния Автобус Икарус изразяваше скърцайки недоволството си от пътните условия, в които го караха да работи. Унгарските инженери го бяха проектирали добре, но всеки уважаващ себе си Автобус би започнал да протестира, когато го карат да минава през широките половин километър дупки, покриващи шосето като килим. Хари набута огромния куфар „Фрада”, купен от Диагон Илианци, в Автобуса и се качи в древното возило. По пода бяха наредени матраци, от които на фандъци стърчеше във всички посоки пух. Явно пружините им бяха откраднати от странстващи цигански магьосници. Той седна до един от прозорците и дори се облегна на стъклото, но бързо размисли. Дръпна се рязко назад, но зимната му шапка вече беше залепнала за прозореца. Колкото и да се мъчеше да я отскубне, не пожъна особен успех. Най-накрая я остави да виси от стъклото и да го гъделичка по ухото, когато се наведе към прозореца. Жалко, капата беше почти нова и струваше цели два лева. (предполагам, че това се имам предвид под 2 лева, залепнали за стъклото)
Автобусът потегли с мръсна газ, от което пътниците изхвърчаха от местата си и се удариха в облегалките на седалките пред тях. Шофьорът не им обърна никакво внимание, защото беше зает да псува колите, профучаващи пред него, въпреки че те бързаха да избягат от античното возило, веднага щом го видеха. Бяха пътували само две минути, когато магически усилен глас каза:
- Билети и карти за проверка, моля!
Хари извади от портфейла си изтърканата от употреба карта за градски транспорт и я показа на злобно изглеждащия контрольор, но онзи само го изгледа презрително и изсумтя:
- Това е за мъгълските линии, дребен. Трябва за тукашните... или... 7 лева глоба.
- Aма... нали това е магически автобус, не приемате ли галеони?
- Покажи ми къде мога да си купя айрян с галеони и ще ти ги взема - отвърна контрольорът.
- Нямам пари.
- Тогава дай лична карта за акт или да викам скинхедовете!
Хари се ужаси. Не беше чувал за скинари далеч от Азкабан, и мисълта за сковаващия страх, който човек изпитваше в близост до скинар, го накара да се притисне към лепкавия прозорец. Успя да се дръпне сравнително навреме, за да спаси поне суичъра си.
- Имам само два лева. – измърмори уплашено.
Контрольорът го погледна снизходително, взе парите и отиде да тормози една стара вещица, като подмина циганите, опитващи се да отчоплят малко пух от матраците. След час и половина Хари най-сетне забеляза познатите светлини на училището за магия и вълшебство Хогуортс. Старата барака, в която се бе преместило то след смяната на Тодор Живков, изглеждаше великолепно. Професор Флитуик явно бе положил върховни усилия да махне десет сантиметра от ръждата около вратата. Виждаха се дори пироните на едното "о", което отдавна беше откраднато. Веднага след като влезе в Голямата зала, Хари се запъти към походните масички на дома Грифиндор. Погледна нагоре, за да се възхити за пореден път на прекрасните, магически създадени фосфорни звездички, които толкова много наподобяваха тези високо горе... Които не се виждаха заради плътният смог над училището, така че на учениците им оставаха само магическите им двойници. („Инстинктивно” и „възхити” не вървят заедно, защото този вид възхита към красивото не се включва към никой инстинкт. Звездичките не са мадама все пак.) Успя да си намери свободен стол и с ругатни си проби път до Рон и Хърмаяни. Казаха си по едно "кво стаа майна" и се загледаха към подиума, сглобен от стари чинове, където Дъмбълдор обяви началото на церемонията, която започна с Определянето на Домовете.
Старото Избиращо Кепе, купено още по комунистическо време от едно руско училище за магия, беше положено на ниска надраскана табуретка. Малките ученици, очакващи разпределянето, изглеждаха уплашени и ограбени. Призраците бяха успели да свият дори панталоните на един. Мъртвите правят добри пари в магическия свят...
Десет минути по-късно всички започнаха да ядат. Храната се появи сама в чиниите, но не защото някой я бе измагьосал, а защото можеше да си го позволи. Повечето ученици не се чудиха дълго, преди да захапят мърдащата пихтия. Рон обаче гледаше с уплаха към чинията и се опитваше първо да си спомни заклинанието за предпазване от човекояден боб.
Очевидно Дъмбълдор се беше простудил в Икаруса, защото се оттегли в покоите си скоро след церемонията. Или пък отиваше да се наслади на фенките си, сред които имаше и няколко топ модела, който нямат нищо против магиите заместващи афродизиаците, тъй като не знаеха какво значи "афродизиак". Стария явно беше решил да не работи тази година, затова на негово място щеше да има нов директор, когото всички очакваха с любопитство. Освен може би Драко, който беше твърде зает да мисли за това, тъй като се отбраняваше от поредната атака на някаква особено нахална краставица.
Чу се заклинанието за увеличаване на гласа, което преведено от латински значеше "В блек металист превърни ме" и Макгонъгол заговори, за да представи новия директор.
- Драги къпещи се ученици. - започна тя, споменавайки единственото достойнство на пропадналите, малоумни, инфантилни същества, на които трябваше да преподава. - Всички сме се събрали днес, в тази хубава вечер... - тази реплика показваше ясно, че Макгонагол е силен магьосник, защото беше успяла да погледне през смога идващ от магистралата и да се увери, че е вечер. – ...събрали сме се тук не само за да ядем! (Май трябва да е вечер, откриващата церемония обикновено е по тъмно, но тук не съм съвсем сигурна.)
Учениците решиха да не се присмеят на глупавото чувство за хумор на Макгонъгол, защото уважаваха възрастните. Минута по-късно някой се сети, че това изобщо не е вярно и скоро цялата зала избухна в смях.
Учителката се направи, че не ги чува, и продължи със словото.
- Много от вас навярно очакват с нетърпение да обявя кой ще е новия ви директор. Но аз няма да направя това. – тук тя изчака някаква реакция, но учениците явно бяха изчерпали остроумието си. – Е, нека ви се представи както само той умее.
Подиума се замъгли, екзотични чалга ритми изпълниха Голямата зала, а сред дима започна да се поклаща буца сланина. След миг смогът се вдигна и всички ясно видяха новия си директор. Фенките му започнаха да подскачат от радост, няколко емо-магьосници извадиха бръснарски ножчета, а учениците с абсурдно чувство за хумор започнаха да се хилят безутешно.
- Това Азис ли е?! - изуми се Хари
Но никой не му отговори. Рон седеше също като него с опулени очи и отворена уста, а Хърмаяни подскачаше, изпаднала в дива радост. Тя беше фенка на Азис откакто медицинската сестра я беше изпуснала още в родилния дом.

*facepalm*

Аре да го пренапишем творчески!

Сериозно. Като игра. Или някой друг разказ в раздела ^.^

Какво ще рече това?

Poradi neveroqtnoto neuvajenie koeto izpitvam kym razkazite si vi davam oficialno pravoto da gi iznasilvate kakto pojelaete.
Edinstvenoto zabraneno e da tvyrdite 4e sa moi sled kato im razporite zadnika.

Jane Undead написа:

Какво ще рече това?

Означава да си изберем нечий чужд разказ и да го изкривим през нашата призма.
Да го сдъвчем и да го изплюем. Или не... да го сдъвчем, да го върнем, да го преживяме и да си направим гаргара с него.
И ще е състезание

Това звучи... хмм, странно. Но може да се направи, предполагам.
Хихи, какво ще кажеш за редакциите? Ще са ти полезни ли?

Епачеда мерсии съкровище си

Молиф. Обърни внимание на въпросите в лилаво в първата версия. Писала съм ти ги, когато нещо не ми е станало ясно. Което значи, че ще трябва да преработиш малко тези места, за да стане ясно какво искаш да кажеш.

Ахахаха. Супер! "В блек металист превърни ме" Това ме уби