Морски свинчета

Опитах да скрия от себе си мисъл,
в на времето гръдния кош.
В червени полета не бях ли написал,
На празното тайния код?

Сред хиляди макове бягаме всички,
дребни гризачи, търсим море,
наивно излъгани от пойните птици,
че били сме морски свине.

Виждали някога, някого, някъде,
който някой е виждал дома,
далеч от лъжи и червените макове,
там всички стени са в ума.

На мен също ми харесва, много е лирично. Само не можах да си обясня, защо точно морски свинчета? Можеш ли да обясниш ти?

Всъщност ще напиша разказ по идеята,
Там ще стане по-ясно мисля.

Уморени мисли в шибан час
родени в жълта нощ от късен юни,
нашепват тихо, че един от нас
неимоверно другият ще го загуби,
и ще си тръгнем празни.

Защото знаем от самия старт
че всеки следващ край ще уморява,
една надежда повече от всеки стар,
докато не се окажем адски трезви
и забравили да вярват.

Харесва ми. Давай още от същото (или изненадай с нещо неочаквано? )

Един ден може да станеш и добър в поезия^^ Но ако тръгваш с готини идеи и проблемът ти е само в изпълнението, то всички сигурно ще сме много по-щастливи да те четем в проза, мишко.

И не мисля, че някой напълно схвана идеята с морските свинчета :Р