Лично Творчество
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
 
ИндексPortalТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Морски свинчета

Go down 
АвторСъобщение
Creutzfeldt-Jakob




Брой мнения : 6
Registration date : 06.10.2011

Морски свинчета Empty
ПисанеЗаглавие: Морски свинчета   Морски свинчета EmptyНед 09 Окт 2011, 01:22

1


В крайна сметка се оказва, че чувството за превъзходство е най-сигурното успокоение. При нас гризачите усещането за успех преминава бързо, но заблудата, че сме по-добри от някой е почти вечна.
***
Беше около една муцуна по-голям от нормалните морски свинчета. Зъбите му все още бяха блестящи и здрави, а козината гъста и пухкава. Всички, които се осмеляха да говорят с него, изпитваха неудобство само от факта, че присъстват в неговата стая.
-Сър, не сме сигурни откъде идва, но когато говори мишките го слушат. Имат му доверие, защото е оцелял толкова дълго време сам в каналите.- Диктуваше отцепено Цвър, защото се страхуваше гласът и да не издаде отношение пред великия вожд.
Черните очи на вожда се присвиха, но бялата му козина не потрепна и той отвърна тихо.
-Притеснявам се, че проблемът може да е по-дълбок, Цвър. След като ти ще станеш велик вожд когато аз остарея, трябва да се опиташ да гледаш нещата от по-високо. Морските свинчета са по природа хрисими и добри създания, но имат нужда да вярват. И когато вярата им се изчерпа, те се опитват да я запълнят и това крие опасности. Притеснявам се, че най-вероятно причините да слушат хамстера са по-дълбоки от това, че уважават способността му да оцелява.- Ратус погледна надолу от височината на тръбата си и видя как малък сивкав хамстер е застанал върху някакъв камък и говори към насъбралата се тълпа. Когато Цвър погледна натам поради някаква необяснима причина я побиха тръпки. Морските свинчета бяха около три пъти по-големи от хамстера, но все пак всички гледаха към него със страхопочитание.
-Да заповядаме да го изгонят ще бъде твърде рисковано, нали, сър?
-За момента се надявам да не се наложи, Цвър. Нека го поканим в царската тръба. Искам да говоря с него лично.
***
Хамстерът беше малък и грозен, но не и невзрачен. Цветът на козината му напомняше дим, не можеше да движи едната си лапичка, затова я влачеше. До колкото бяха чули беше се разболял от Сифилис, през странстванията си по каналите.
-Искаме да научим повече за учението ти, Шируфа. Много морски свинчета ти вярват. Би ги натъжило, ако се окаже, че си шарлатанин.
-При цялото ми уважение велике вожде, но не нося нищо друго освен истина на децата ти.- Сивият хамстер се огледа за миг и след това продължи. - След дългите ми странствания из каналите открих изходи, най-вероятно откъдето са дошли прадедите ви.
Из придворните мишки се разнесе шум.
Морските свинчета бяха чувствителни на темата с прадедите им. Според легендата първите от тях са били взети от морето от огромни двукраки титани и са били сложени в невидима клетка. Храната и водата им била обилна и те се научили да живеят в мир и спокойствие. Там била райската им градина, но тогава морското свинче Луксуриа прегрешило пред величествените същества. Името на греха и не било запазено, но заради него тя и събратята и били изхвърлени в безкрайния водовъртеж и били запратени в каналите.
-Изхвърлете го от кралската тръба! Долен лъжец!- От тълпата се чу вик.
-Това ли е всичко?- Ратус игнорира придворните и отново се обърна към Шируфа.
-Съвсем не велики, Ратус. Търсенето ми тепърва започваше. Ходих дълги години след това и най-накрая го открих.- Шируфа млъкна и зачака някой да я попита.
-Откри какво, сива мишко?- Най-накрая го направи вождът.
-Открих морето.- Шумът от придворните стана още по-враждебен.
-Не го разбирай като неуважение сива мишко, но най-вероятно си бълнувал от умората. Морето не може да бъде достигнато на този свят. Бог води душата на всяко морско свинче там, когато тялото му умре. Морето не съществува на нашия свят.
-Бог?- Каза объркан Шируфа. Нима беше възможно? Нима бяха прекарали толкова време затворени в каналите, че не бяха чули? Че не бяха разбрали? Нима нямаше кой да им каже, че бог е мъртъв?
Върнете се в началото Go down
Creutzfeldt-Jakob




Брой мнения : 6
Registration date : 06.10.2011

Морски свинчета Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Морски свинчета   Морски свинчета EmptyПон 10 Окт 2011, 17:48

2

-Видях морето с очите си.- Думите се отронваха от муцуната на Шируфа и се разбиваха в стените на кралските тръби.- И там може да се отиде в този живот.
-Вярвам, че го вярвате сива мишко, но ученията ви са заблуда. Не мога да ви позволя да ги разнасяте из каналите ни. Ако продължите ще съм длъжен да ви прогоня за доброто на всички.
-Добре тогава. Ако не сте дорасли да разберете истината, която ви нося няма да ви я натрапвам.- Изсцвърча Шируфа.- Мога ли да напусна?
-Изходът ви е свободен.- Каза Ратус.
***
-Животите ни тук са празни!- Изцвърча Голиат.- Дните ни са еднакви и лишени от всякаква наслада. И от това не виждахме изход.
Търсим храна докато не сме капнали от умора, ядем и веднага заспиваме защото сили не са ни останали. Страдаме, за да живеем и живеем, за да страдаме. Нямаме време дори да видим децата си, които толкова невръстни също разбират какво ги очаква и плачат. Малки са, но вече осъзнават, че ще оцеляват, но няма да живеят.
Вчера се събудих и осъзнах, че съм на четири години и не съм постигнал нищо в живота си. Знам, че не ми остава много. Отвоювал съм само моята тясна тръба, която никога не ми е носила наслада. Прекарвам единственото си време свободно от непосилния труд за храна, сам с моята клета жена. Между нас никога не е имало нещо което да напомня любов. Родителите ни, ни ожениха защото за нас безименните деца на каналите любовта е нещо твърде рисковано. И умираме също толкова празни, тъжни и безцелни, както се раждаме. И всичко това, за да задоволяваме прищевките на измамниците от кралските тръби! Казват, че всички страдат и такъв е живота в каналите.
Но някога там да е имало глад?- Изкрещя Голиат.
-Какво ще стане ако ви кажа, че има изход? Че има дори една стотна от хилядната шанс да успеем да избягаме от този адски кръг? И за първи път да живеем, а не да оцеляваме.
Шируфа казва, че е виждал морето. - Голиат въздъхна и се огледа.- И аз му вярвам!- Изкрещя отново огромния гризач и всички закрещяха след него.
- Пътят до там няма да е лесен. И навярно ние ще умрем. Но има един трепет, който тези, които никога не са били готови да се жертват за нещо по-голямо, няма да усетят. Този трепет ще ни даде сили да продължим. Защото след смъртта ни светът ще дойде различен. И страданието ни ще се трансформира в радост. И децата ни ще са завинаги свободни от нуждата. И от кралските канали могат да се опитват да ни спрат с лъжливото си търпение и смирение. Но е късно. Ние вече сме уморени да чакаме смъртта си, за да получим милост. И вече знаем, че има друг изход. И никой вожд не ще ни спре с лъжите си.
***
Ратус се завлачи в тайния канал. Шепотите го обливаха сякаш бяха материални.
-Имам нужда от помощта ви.- Каза тихо Ратус, а шепотите станаха още по-плътни и след минута се събраха в един басов глас.
-Колко поколения са минали?
-Осем.- Преглътна Ратус.
-Искат да избягат?- Изграчи гласа.
-Появи се мишка, която казва, че е виждала морето.
Шепотите станаха безброй много и заглушиха всеки звук в тясната тръба.
-Ще ти помогнем. Но ще трябва да платиш.
Върнете се в началото Go down
 
Морски свинчета
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Морски свинчета
» Dechiree

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Проза-
Идете на: