2ra
Гледах нищото през прозореца и нищото от прозореца гледаше мен. Усещах как необясним ужас в мен нараства.
-Обещах им да те заведа на летището в 9. - Цигарата трепереше в устата на Роджър докато караше.- Първо ще те закарам в нас, бързо трябва да опаковаш всичко което искаш да вземеш. Там където ще те отведат има храна и дрехи.
-Не съм сигурен, че искам да се замесвам в това.
-Предположих, че ще е така и им го казах. Те отвърнаха, че нямаш избор.- Капките се рабиваха в предното стъкло и климатикът пищеше. Явно беше развален.
Скоро Роджър спря пред дома ми и аз се качих до горе. Помислих какво искам да взема за там. Стигнах до извода, че не искам да взема нищо и слязох.
-Няма да дойда.- Провалях се в опитите си да не звуча несигурен.
-Качвай се в колата.- Изпълних го.
След час стигнахме на летището. Когато стигнахме там ни чакаше висок и слаб мъж. Ръката, която ми подаде, за да се здрависа с мен беше ледена.
-Аз съм 1. Вие от сега нататък сте 6. Не споделяйте името си или каквато и да е лична информация с никой от хората при, които ще отидем. Не се сближавайте с тях. Когато стигнем вече няма да имате приятели или минало докато мисията не бъде изпълнена успешно.
-Не съм сигурен каква е мисията.
-Всичко ще бъде максимално разяснено когато пристигнем.
Десетина минути по-късно аз и 1 се качихме в някакъв малък самолет със затъмнени стъкла, който той караше. Спряхме няколко пъти и при всяко спиране се качваше по един човек. Съответно 5, 4 , 3 и 2.
Всички в самолета мълчахме и се гледахме втренчено. Притеснявахме се да не издадем лична информация по някакъв начин.
-Защо не трябва да споделяме нищо?- Проговорих първи.
-Ако се сближим и някой от нас се разболее другия ще е по склонен да се поддаде на Иисус. Ако никой от нас не изпитва никакво съчувствие към останалите ще се поддадем по-трудно. Ограничаваме щетата. По същата причина трябва да загубим контакт и с близките си.- Отговори ми 3. Беше момиче на най-много шестнайсет години.
-Значи не трябва да разговаряме помежду си ако не се отнася до мисията.- Каза 5. Небръснат мъж на около шейсет.
***
След час 1 се появи и ни каза, че трябва да скочим с парашут защото не трябва да има начин да избягаме от мястото на което отиваме. Бяхме като конкистадорите. Веднъж стигнали на прокълнатата суша трябваше да изгорим корабите си, за да сме сигурни, че няма да се върнем.
-Когато мисията приключи ще ни вземат.- Каза 1.
Беше ме страх от височини, но никой не ме питаше. Набързо ми обясниха какво да правя и ме хвърлиха. Беше кален остров с огромна сграда в средата. Скоро 1 ни събра всички и ни заведе в помещението, което беше разделено на сектори. Имаше подготвена вкусна храна. 1 ни даде време да починем след пътя след което ни събра в едно голямо помещение и започна да говори. Тогава забелязах, че на лицето му никога нямаше никаква гримаса. Мисля, че беше болен от нещо.
-Всички тук сте събрани във връзка с Иисус. Всички в сградата са избрани не само заради уменията си, но и заради разбиранията, които следяхме в последния месец. Всеки от нас вярва, че свободата на избор на човечеството е по-важна от здравето и живота на половината от него.
-Но той не наранява никой. - Каза номер 2, който беше на около 40 и навярно беше арабин или по-скоро циганин. Личеше, си че въпросът беше зададен само защото искаеш да чуе това което вече мисли.
-Няма значение дали Иисус наранява хората или не. Лекарството което предлага е на цената на свободната ти воля.
-Но той също защитава свободната воля. Навсякъде казва, че сина човешки има висша власт над съдбата си.
-Но не е излекувал никой, който не го е помолил за това. И няма значение какво казва, защото всички знаем, че милионите новоправедници са такива единствено защото се страхуват от неговия ад. И ти също знаеш, че е така.- 1 огледа всички и продължи.- Мисията ни е да обезвредим движвението и да запазим свободната воля на човечеството. Сега всички трябва да спите. Психическото ви здраве е най-важния ресурс, който имаме. Утре ще ви покажа всички останали средства, с които разполагаме.
1 ни показа стаите ни.
Не изпитвах нищо . Мисля, че психиката ми никога не е била подготвяна за нещо такова и сега не знае как да ме накара да се чувствам. Легнах и затворих очи. Но не можех да спя. Тормозеше ме странното чувство, че някой ме гледа. Отворих очи и погледнах към прозореца. Сега знаех, че някой ме гледа.
