Как и защо е светът тъй устроен?
от този въпрос съм безмерно разстроен.
отговор няма, поне не достоен,
но не го и вълнува народа безброен.
защо да живеем? - без смисъл, без цел.
към какво се стремим и защо?
ред непонятен за мен е човекът нявга отдавна въвел.
дали за пиршества, гуляи, забавления безчет
с присъщи плътски обичаи- содомия навред?
или за лични идеали
поставени от нас самите,
стремглаво следвайки мечтите
от земята до звездите.
и като ги постигнем?
завършил ли е пътят наш?;
а изходът един и същ е-
камък с кръст и къс пасаж
виж, ако знаеш, че след този дълъг път
мигом ще се озовеш в блянуван райски кът,
тогава друго нещо..
но пък тогава, може би,
вси ще се разбързат към задгробните си дни.
и като стигнат там, какво?
след време все ще им омръзне.
кажи! кажи тогас какво?;
и цикълът ще се повтори
perpetuum mobile във кръг
и като камъка Сизифов
отново буташ туй тегло.
