Note to Self

Рисувам цветя

Седя на голата маса
и гледам белия лист.
Как да обясня на света,
че вече не съм оптимист?

Чува се в далечината
глуха музика без глас.
Седя сама в тъмнината -
над мен тя взела е власт.

В ъгъла мярка се сянка,
бавно прокрадва се към мен.
Приближава се с мрачна осанка,
предвещава последния ден.

Носи в ръката си пламък,
в яркожълто трепти.
С поглед студен - като камък,
гледа ме и душата ми руши.

Слънцето бавно изгрява,
разстила то златни лъчи.
Споменът лош избледнява,
но страх още сърцето таи.

Седя пак на празната маса,
взирам се в белия лист.
И рисувам цветя с надежда една -
да бъда пак оптимист.

Вървя напред

Вали навън дъжда.
Не спира.
Обгръща ме студа.
Душата тихичко умира.
Вървя напред.
Не спирам.
Тъга залива ме отвред.
Но никъде не стигам.
Вървя напред.
Защо ли?
Боря се.
За какво ли?
За живот.
За топлота.
За любов.
За красота.
Вървя напред.
Но никъде не стигам.
Дори не знам къде отивам.
Вървя напред.
Не спирам.
Не искам да умирам.

Be free

Lost in the shadows,
I look for myself,
wondering what follows,
where is my inner self?

Making the same mistakes
over and over again.
My heart constantly breaks,
it won't fit in this frame.

No one can tell me
who I should be:
I want to be free,
I want to be ME!

I come out of the shadows,
I've rediscovered myself.
I know exactly what follows,
I've found my inner self.

On My Own

I need no one to stay by me
Cause I am on my own.
I need no one to question me
Or to where I have flown.
I need no one to comfort me -
Only I know what I feel.
I need no one to encourage me
Cause I am made of steel.
I need no one to tell me what to do,
Even if that someone happens to be you.

All I need is to move on,
To find my way toward the light.
All I need is to be gone,
To just vanish in the night.
Living life or being free?
In this never-ending war
No one else can fight but me.
'Cause I am on my own,
In this life I stand alone.

Искам

Плувам в океан от хора,
но се чувствам сама.
Усещам само умора
от тази нечестна съдба.

Искам крила да разперя,
да отлетя далече оттук.
Искам любовта да намеря,
нейде далече оттук.

Всеки ден – еднакви лица.
Всеки ден – еднакви събития.
Срещам само хора без сърца,
заинтересовани от своите открития.

Искам нови хора да срещна,
искам да се махна оттук.
Не ща никой и нищо да зная,
искам да се махна. Напук!

Не мога в този свят да живея.
Не искам, не мога, без да се смея.

_________________

Надявам се да ви харесат! ^^

Здрасти. Харесва ми това, което си написала, но имам препоръка относно премахването на следните думички:

Ти си написала:

Седя пак на празната маса,
взирам се в белия лист.
И рисувам цветя с надежда една -
да бъда пак оптимист.

Бих ти препоръчал да премахнеш думичката - ЕДНА. Тогава се получава:

Седя пак на празната маса,
взирам се в белия лист.
И рисувам цветя с надежда,
да бъда пак оптимист.

Продължаваме нататък:

Слънцето бавно изгрява,
разстила то златни лъчи.
Споменът лош избледнява,
но страх още сърцето таи.

Оттук премахваме ТО, прибавяме И:

Слънцето бавно изгрява,
и разстила златни лъчи.
Споменът лош избледнява,
но страх още сърцето таи.

Продължаваме:

Носи в ръката си пламък,
в яркожълто трепти.
С поглед студен - като камък,
гледа ме и душата ми руши.

Гледа ме и душата ми руши - прекалено е дълго и се губи ритмиката, въпреки че когато се изрича бавно може и да се внуши някакво чуство. Но по начина, който е написан се получава системата три към пет, т.е. три думички - в яркожълто трепти на гледа ме и душата ми руши. Най-хубавити ритмики са поне една дума да е в повече или в по-малко. Така не се губи от движението при прочитането на стихотворението.

Носи в ръката си пламък,
който в яркожълто трепти <--- тук прибавяме КОЙТО, защото не става ясно дали ръката или пламъка са яркожълти.
С поглед студен, като камък - <---- заменяме със запетайка, защото след тирето трябва всичко да е на нов ред или изречението да е в едно. Но е разделено. Тирето го слагаме след камък.
моята душа разруши.

И друго да спомена. Гледай да не слагаш много - но, че, като, то, той, че, като че ли и тн.

Замени ги дирекно с думи, като ги променяш по начин, с който да е елементарен за прочитане. Прекаленото много такива частички, понякога досаждат на четящия и може да не довърши стихотворението.

Казвам го от личен опит, тъй като първите ми стихове бяха точно като твоите. С годините ги изчистих и станаха доста по-интересни, но и цинични

Цитат :

Седя пак на празната маса,
взирам се в белия лист.
И рисувам цветя с надежда една -
да бъда пак оптимист.

мм красиво

Плувам в океан от хора,
но се чувствам сама. <--- в стихотворенията обикновено се използва друг словоред. Пробвай да го кажеш - Но чуствам се сама.
Усещам само умора <--- тук можеш да нагнетиш умората, като я споменеш в доста по-кошмарен вид, като например: тежката умора.
от тази нечестна съдба. <--- силното начало губи блясъка си в този скучен финал на четиристишието. Бих сменил нечестна с нечестив. Да знам, че думите не са синоними, но всички кофти работи на този свят са дело на дявола, а едно от другите му наименования е Нечестивия. Освен това дава догатка, че може и той да има пръст в цялата ситуация. Получава се: От нечестивата съдба.
Каква съдба е нечестива?
Тази в която любимият или любимата те е напуснал\а. Освен това се използва, когато нямаш успехи в любовния живот.

Искам крила да разперя,
да отлетя далече оттук. <--- по добре звучи: Да отлетя далеч оттук.
Искам любовта да намеря,
нейде далече оттук. <--- нейде - далеч оттук!

Следващото четиристишие е безмислено. Стои ей така за нищо, тъй като в предходното обясняваш как искаш да се махнеш оттук и изведнъж започваш да споделяш какво става около теб. Все пак е хубаво да се спазва структура. Започваш с усещането си. Продължаваш с това около теб, преминаваш в това как искаш да избягаш. И спираш на това което желаеш.

Всеки ден – еднакви лица.
Всеки ден – еднакви събития.
Срещам само хора без сърца
заинтересовани от своите открития.

По нататък: Много добре започваш със желанията, но след това...
Това вече го разбрахме от миналото четиристишие. Много е яко да казваш, че искаш да се разкараш, но като не споменаваш какво ще правиш, когато се махнеш, те прави едно безволево същество. Само със срещите с нови хора не значи, че живота ти ще се оправи. Представи си, че попаднеш на сексманиаци, наркодилъри, пияндурници... Едва ли ще е нещо, с което искаш да продължиш своя бяг. Всеки се прави на бунтар в живота, но когато този бунт е без цел, те прави една мижитурка в голямата конспиративна игра, наречена - живот.

Искам нови хора да срещна,
искам да се махна оттук.
Не ща никой и нищо да зная,
искам да се махна. Напук!

Не мога в този свят да живея.
Не искам, не мога, без да се смея.

Заключение: Много добро начало, но после, става еднообразно. Трябва да има смисъл цялата творба. Независимо, че е стихотворение - тук също имаме Увод, изложение, заключение. Увода го имаме и заключението го имаме. Лошата част е изложението. Просто трябва повече да се наблегне на кулминацията, където се обясняват истинските мотиви на този бяг. За съжаление не го видях. Дано да не съм те засегнал много с това леко критикарстване.

Написах критиката за второто, защото първото ми хареса и очаквах да бъде на същото ниво. Освен това е малката критика, ако беше голяма критика щях да съм по злословен.

ПП. Лично се водя, че съм поет творящ тоалетна поезия.
ППП Съжалявам, че съм те разтроил

dayana.v написа:

Разбирам, че можеш още повече да ги разнищиш, но не мисля, че за това сме се събрали тук. Никой не е перфектен, аз също не смятам, че пиша перфектни стихове, но тепърва ще се усървършенствам. Пиша рядко, защото пиша само когато преливам от чувства и нещo ме кара да си изкарам болката или мислите си на черно на бяло. Знам, че има какво да се желае, просто не очаквах толкова дълбока (and yet not that much) критика. That's all. (:

По точно критиката ми е повърхностна, само на някои места съм си позволил анализ на думите. Ако искаш дълбок анализ мога да те свържа с един човек... или пък не. Той със сигурност ще те разнищи и дори може да те откаже да пишеш.

Като цяло Тано е доброжелателен и не мисля, че ти натрапва нещо. Нали си пуснала нещата си тук, за да ги видят хората и да си кажат мнението за тях?
И като цяло, критиката, дори от най-злия и мразещ творенията ти човек (а този, към който Тано иска да те насочи, е по мое мнение нещо такова), може да ти помогне да подобриш писането си. А нали това искаме всички - да се усъвършенстваме?

Не съм казала, че не искам да получавам критика, работата е там, че той едва ли не напълно пренаписа това, което аз съм създала и подходът му към творенията ми не ми се понрави.
Разбира се, че искам да се усъвършествам, но пък не трябва ли да усъвършенствам това, което аз съм написала?

Доколкото аз виждам, е сменял основно думи и словоред. Не е като да е пренаписал всичко.

Щом така виждаш. Аз коментирам това, което аз виждам. Плюс това, коментарът, че може да бъде още по-harsh в критиката си, не ме кара да реагирам по-меко.

Свиквай да приемаш критика, това ще ти кажа. Иначе може да изпаднеш в застой за дълго време.

За пореден път ще кажа, че проблемът ми не е, че не мога да приемам критика, много пъти съм я приелама в миналото, все пак имам издадена книга и съм наясно какво означава градивна критика. Не виждам защо трябва по няколко пти да се повтарям и да обяснявам на какво се дължи недоволството ми.

Честно казано, не мога да разбера какъв ти е проблема.

Съжалявам, че не го разбираш, но мисля, че бях достатъчно изчерпателна. Не ми харесва това, което см написала, да бъде пренаписвано и да се правят преложения да ликвидиране на елементи, които аз смятам за важни в даденото произведение. Да ми се променя всяка дума, сричка и рима също.

Повече нямам какво да кажа по въпроса. Освен ако някой има какво да каже за публикуваните произведения, нека заповяда; "проблемът" ми няма да търпи повече дискусии. Благодаря.

Книгата се казва "Под звездите", но не можеш да я намериш по книжарниците за съжаление.