Всичко боли
И чака ме топлото легло,
на което обляна в сълзи да се хвърля,
в душата ми има празно петно,
което вече не мога да запълня.
Плача, и плача,
страдам си сама,
така е, като се доверявам,
не ми върви в любовта.
Връщам се пак,
в празното легло,
изстинало, от сълзи напоено.
Отвътре разбита съм,
всичко боли,
а сърцето ми отново, е осакатено.
Да стигна до твоя бряг
Помниш ли как ходехме двама,
по пясъка, оставяйки следи?
Помниш ли как, слънцето огря ни -
хвърляйки златисти лъчи ..
Но нещо между нас промени се,
любовта избледнява след миг, топи се,
нещо усещам, се промени,
няма го любовния блясък в твоите очи.
Ходя сега, по пясъка сама,
сиротни станаха моите дни.
Теб те няма, ти ме забрави,
а дали ме помниш дори..
От мен се отдалечи, без да кажеш защо, да се обадиш ..
Самотна останах, всичко беше ми ти,
как можа да ме оставиш /и забравиш/ ?
Но имам спокойствието на морето,
дори когато дъжд вали от небето -
дори, когато няма как,
ще се боря, да стигна до твоя бряг..
За да не пускам няколко теми, тук ще публикувам стиховете си.
