Все още влюбена в теб

Тъжно е когато няма към кого да се обърнеш.
Усещаш болката, но няма кой да я спре.
Тъжно е когато няма кого да прегърнеш.
Усмивката изчезва от твоето лице

Вцепенява те страхът от Смъртта.
Отчаянието превзема съзнанието ти.
Оставаш куха черупка без душа.
Как ще спреш сълзите си?

Нямаш смелост дори да се засмееш.
На лицето ти е изписана тъга.
Колко ли сълзи още ще пролееш?
Няма ли кой да ти подаде ръка?!

Толкова близо, но и толкова далеч.
Протягаш ръка, почти те докосвам.
Шептиш отдалеч, но чувам твоят реч.
Знам, че времето си с теб не прахосвам.
Две сърца, разделени от прашния път,
Обречени да бъдат разделени.
Търсих те цял живот, във всеки ъгъл, във всеки кът.
Ето, че в една участ сме пленени.
Ароматът ти усещам, но само в съня.
Докосвам ти устните, но само в мисълта.
Липсваш ми, иде ми да крещя,
Но обещах от разстоянието да не се сломя.
И докато за теб сега сълзите ми падат,
Неусетно дните до следващата ни среща се скъсяват.