Просто стих

Здравейте! Регистрирах се днес! Толкова отдавна имах наум да намеря подобен форум! Много се радвам, че тук ще имам възможността да контактувам с креативни и творчески личности
Начинаещ и ентусиазиран съм. Не мисля, че пиша нещо дълбоко или кой знае какво. Бих желал стиховете ми са са с по-дълги строфи, но за сега умея така

Цитат :: Просто стих

В димът цигарен около мен,
гледам навън, през процореца
яркото слънце , снега да топи.

А образ неземно красив,
в него съзирам,
на жена сладки слова, шепнеща ми.

Замислен за хубостта ѝ,
смирен и омаян,
докосва тя сякаш душата ми
и разбирам, замаян:

-Какъв красив мираж,
в съзнанието си възбуждам:
любовта, в пушека да виждам.

Обвита в мистерия,
тя си остава. Ни име,
ни допир, ни друго..

Тази красива представа,
минутна лъжа,
размива се просто
и.. изпарява.

7 февруари 2014 година

Харесва ми специфичният начин на изграждане на римата! <3
Градиш красиви картини. Smile

Някак си... въздействащ подбор на думи. Особен. Браво! давай все така. Smile

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Просто стих Unname11

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Добре дошъл и от мен!

Стихотворението ти ми хареса, пусни още нещо?

Благодаря за милите думи! Всеки би се радвал да чуе, че има собствен стил.

Сега ви пускам нещо различно, извън рамките. Нещо мрачно..

Мрачна картина

Черен мрак падна над земята,
гръм проблесна в небесата.
Сянка тъмна и зловеща,
някъде там, газеше листата...
Чу се писък, нейде из гората!
Крясък, зов за помощ,
безнадежден, разцепи тишината!
Топъл труп лежеше на земята...
В Ада вечно да гори душата
на убиеца, погребал
тихомълком убития в гората!

Същият крачеше пак по листата,
запътил се бе в мъгла и дъжд към града,
ненаситил се с кръвта на невинните си жертви,
воден от желанието за мъст,
хладнокръвен, свиреп,
човек, нисък на ръст...
Крачеше, влачейки сякаш
своя голготски кръст,
той бе просто демонска сянка,
осъдена да броди по Земята,
да сее заразното си зло,
да победи и малкото останало добро!

Rolling Eyes

Не, не съм някое ку-ку! Very Happy

Пиша в различни стилове, залагам на описанието. Излива се от мен Smile

Брой мнения : 1 Registration date : 14.02.2014

Добра вечер и от мен!

Нещо и от мен, малко, но от сърце Very Happy

5tani5lav е виновника за постването на тези двете :

Обичам те...
Във сутрините тихи,
Когато славеи отново пеят,

Обичам те...
Във вечерите тихи,
Когато небесата пак тъмнеят

Обичам те...
Във залези и изгреви,
Когато слънцето блести

Обичам те...
Когато аз се будя
Първата ми мисъл, винаги си ти!

Обичам те...
И искам да го знаеш
Ще те обичам и до края на света

Обичам те...
И искам да го помниш
Щом погледнеш бляскава зора

Обичам те...
И в дни, и в нощи,
Обичам те...
В безсъници дори,
Защото туй са безсъниците мои,
Изпълнени със теб,
Изпълнени с мечти.

----------------------------------------------

Събудих се, а теб до мен те няма,
И сякаш в мистичните мъгли
Виждам сянката ти няма
Как ме гледа с хладните очи.

Напират в устните ми слети,
Милиони викове, молби...
Но сред борове напети,
Изчезва сянката в мъгли...

Събудих се, а теб до мен те няма,
Напират във очите ми сълзи
Нима без теб нощта е цяла
Нима сърцето ми не ще кърви...

А липсата ти тъй непоносима,
Сякаш тялото сковава,
И във нощта тъй сива
Сякаш пак мъглата избелява ...

И поглъщат те мистичните мъгли,
И отнемат твоят дух от мен,
Унищожавайки пак хиляди мечти...
О моля те, вземи мен в плен.

5tani5lav написа:: Чу се писък, нейде из гората!
Крясък, зов за помощ,
безнадежден, разцепи тишината!
Топъл труп лежеше на земята...
В Ада вечно да гори душата
на убиеца, погребал
тихомълком убития в гората!

Прекрасно е! Това най-ми хареса от цялото стихотворение. От първото си личи, че имаш собствен стил на писане, който ми харесва наистина много. Очаквам още твой стихотворения! Smile

Стихотворенията на Hertz също ми харесаха изключително много (особено първото I love you

), но мисля че трябва да си направи нова тема. Wink

Най-много ми хареса "Просто стих", но и останалите (включително тези на Hertz) са добри. Ще чакам да пуснеш още (:

P.S. "Просто стих" е много силно! Рисуваш прекрасно картини, иска ми се да видя още такива!

Нещо, драснато набързо.. напоследък нямам време за нищо А пък музата ме гони. Кофти.

"Огледало"

През прозореца тъмен, лъч светлина преминава,
през тънките завеси, лилави,
от вятъра в танц залюляни,
в огледалото срещу ни, се тя отразява,
гали лицето ти и ангелското в теб озарява.

Вън, чуваш ли? Щурче свири за теб,
бавно ритмичен, нежен етюд.
Луната намигва нам красиво и
осветява, покрѝва в сребристо, косите ти черни,
а очите зелени - отразяват душата невинна.

Дари ме с усмивка! Не се стеснявай!
Аз за нея жаднея. Копнея. Живея.
Тя в мен стопля, сърцето студено,
разтапя сковалият го грозно-синкав лед.
И започва да тупти, в ритъм заради теб.

Обичам да те целувам,
и да хапя сладките ти устни също,
в нощта, ръка в косите ти да прокарвам,
да те карам да очакваш нещо ново, силно,
страстно. Надолу по врата и шията ти нежни,
по кожата ти тъй кадифено мека да се спускам.

Да хапеш. Да стискаш. Цялата да трептиш!
Дори и да искаш, да не можеш да шептиш.
А после събуждаме се на брега на небето.
Където? Сме само, двама, ние, а в огледалото -
нощта си тихомълком заминава, а любовта
ни в пъстротата се разлива, когато слънцето изгрява .

"Отпечатък"

И когато нощта свърши,

и утрото най-сетне настъпи,

когато мен ме няма, а търсиш ме,

затвори очи, с усмивка сетѝ се за мен,

отпусни се и спомените топли възстанови -

като перо леко, по теб падащо, как галя те,

като сянка твоя, синьо индиго, как преследвам те,

като отпечатък дълбок, с целувка, следи, неизтриваеми бележа,

кърваво червена роза, не една, а цели три са, до главата ти оставям,

думи, няколко на ред един, на бележка, вехто пожълтяла с надпис черен:

"Аз съм този, който не ще забравиш, ще се връщаш пак и пак, а този спомен,

вечно дежа-вю, незаличимо - отпечатък вечен, от който се не ще избавиш."

Идеята е да е като "пирамидка", хахаха " ))

От снощи земята е мокра и кална,
а те я газят като сякаш суха савана.
Две бели рокли върху крехки тела,
две розови, детски, добри лица,
с очи мокри, пълни с надежда,
със сърца - любовни ковчежета.
Едното спряло и гледа надолу,
в мръсната локва себе си вижда -
на таз земя грозна и коварна,
паднал е ангел греха ни да изкупува.
-Защо ни прати тук?-да си припомни,
а отговор от другия получи такъв:
-Защото са грешни, да, но ние
не сме деца, а техни пазители и
нашата мисия е да запалим пламъка
в техните души, да грее во веки
и с любовта им детска, света да съхраним.

Просто стих 7282137d

Честит Великден Razz

Пожелавам на всички форумци крепко здраве и много вдъхновение Smile

» Нежен стих обичлив... :)
» Просто аз
» Просто аз...
» Нямам заглавие. Просто тест.