Има ли някого?

Търся мнение/ критика за моите неща, които обичам да пиша, но не знам дали звучат смислено само в моите уши =D

Живей?

В клетка съм, не мога да изляза
И никъде не виждам моя ключ
Около мен лица изгряват и залязват
Дни, съдби.И всеки ми е чужд.
Всичко ми е празно, а далече
Като мираж чертан от жажда
e спасението.Стигнал ли е някой вече?
Или стотици в клетки тъжно гледат го?
То май съвсем не съществува,
Илюзия въздушна на затворници,
Струва ми се че сме най – свободни
Когато сме затворени във гробници.

Събуждане

Танцувай със сенките
по стената.Те шават,
пулсират.Те дишат.
Не давай оценка
на свободата.Усещай.
Не питай.Умираш
със всяка минута
по малко, глупако!
Умираш и питаш защо
И бягаш от сенките
А те по стената
си играят до смърт на живот.

Без смисъл и без край

В празната стая
тиктака часовник
и мери безсмислено време.
Отдавна не чака
горкият самотник
да дойде човек да го вземе.
Секунди, минути
безброй часове
Отлитат и нямат значение.
Защото света
без човешка душа
е празно, студено безвремие.

доста ми харесва идеите, които успяваш да въплътиш във въздействащи облаци.
ритмичността и римата ти се получават, а ако почне да бие на бели стихове, е по начин, който не дразни слуха
харесват ми, определено

Благодаря ти за мнението ^^

нещо от днес:

Откъс
…На следващата вечер
пак валеше дъжд
и онзи сняг от снощи
стопи се като сън.
Високият, красив,
щастливо влюбен мъж
бе мрачен.Без чадър
стоеше сам отвън.
И страшен беше всъщност
Навъсен, озлобен
към всяка кална локва,
към мрака и към мен.
Защото аз го гледах
и чудех се дали
е счупено сърцето му
и колко го боли.
Съжаление не щяха
тъжните очи.
В тях крещеше гордост
наранена от лъжи.
Тя се бореше с най – силния,
с най – болезнения страх –
от самотата.И борбата
доведе го до крах.
В ритъма на капките
аз видях сълза,
падна на земята
в унисон с дъжда.

Убиват ли те малките ти тайни
затворени в кутията на скрина
истини, прах хващали с години…
Те маските дали ще ти простят?

Убиват ли те нощите безкрайни,
празните надежди, че ще мине
отчаяното търсене на рими,
които някак да те обяснят?

Поете, ти разплете ли загадката
на болната си, търсеща душа?
Изгуби ли накрая битката
или отговора криеше смъртта?

roliannV написа:

Благодаря ти за мнението ^^

нещо от днес:

Откъс
…На следващата вечер
пак валеше дъжд
и онзи сняг от снощи
стопи се като сън.
Високият, красив,
щастливо влюбен мъж
бе мрачен.Без чадър
стоеше сам отвън.
И страшен беше всъщност
Навъсен, озлобен
към всяка кална локва,
към мрака и към мен.
Защото аз го гледах
и чудех се дали
е счупено сърцето му
и колко го боли.
Съжаление не щяха
тъжните очи.
В тях крещеше гордост
наранена от лъжи.
Тя се бореше с най – силния,
с най – болезнения страх –
от самотата.И борбата
доведе го до крах.
В ритъма на капките
аз видях сълза,
падна на земята
в унисон с дъжда.

Това е доста силно.
Обичам стихотворения, в която римата прелива динамично през стиховете, защото така насища с повече емоция, усеща се напрежение, забързва, човек препуска напред през стихотворението и докато съпреживява, се сменят картини в главата му.
Единствената забележка ми е към думата 'снощи'. Разваля малко ритъма. Помисли как да я замениш, защото така ще стане наистина завършено. Всъщност не съм объркала, нали? дъжд-мъж, сън-отвън, вечер е в началото, значи 'снощи' куца. Просто не трябва да има част от стохотворението, която да е нехармонична, а за да стане това, не трябва да има прекалено много място, оставено без рима. Трябва нещичко да промениш в началото. Но да ти кажа... и така е красиво. Ако е за сметка на някоя от картините, които градиш, по-добре недей и го остави така. То надолу 'разцъфва'.

roliannV написа:

Убиват ли те малките ти тайни
затворени в кутията на скрина
истини, прах хващали с години…
Те маските дали ще ти простят?

Убиват ли те нощите безкрайни,
празните надежди, че ще мине
отчаяното търсене на рими,
които някак да те обяснят?

Поете, ти разплете ли загадката
на болната си, търсеща душа?
Изгуби ли накрая битката
или отговора криеше смъртта?

Боже. Това е толкова добро. Напомни ми малко на Далчев.
Но аз не обичам да сравнявам, това убива индивидуалността.
Браво!

мерси за коментарите , Riddle ^^
ще бутна 'Откъс' в началото, аз често ги променям като отлежат
А Далчев ми е любим =D

Нещо ми отмина напоследък творческата вълна , толкова неочаквано колкото ме беше и връхлетяла; две кратки неща, които подлежат на промени, са единствения продукт от последните седмици :

Има нещо в теб, което
ме усмихва без причина.
Честно казано не знам
кога или дали ще мине.
Често казано не искам.
И най-много ме е страх
в спомените ти да не остана
след време просто... просто прах.
Няма как да не рискувам.
Но когато те загубя,
дано все още да си струва
да се влюбя в нещо друго.

----

Дайте ми тема и аз ще мълча.
Не мога да пиша с поръчка.
Хаотични парчета от душа-бегълка
се подреждат с магическа пръчка.
Появява се стих, един или два
после други след тях. И накрая
с поредното делнично късче творба
пак търся си пътя към Рая.

... перфектно. И рима, и ритъм, и послание, и езиково богатство и култура.

^^
зарадвах се.
и успях да напиша нещо, когато ми стана скучно по физика =D :

Истината
Тя е грозна.Бездънна и черна.
Изтъкана е от бесове.
Но е вярна.Безукорно предана.
С тебе расте от дете.
Ти я криеш.Във роли и с маски.
Театърът е нейната страст.
Обяснимо, така оцелява
уродлива в големия свят.
Тя е тиха.Пищи, но когато
е далече от чужди очи.
Тя е твоето Аз в самотата.
Това си чистата, истинска Ти.

О...
Уау.

roliannV написа:

Убиват ли те малките ти тайни
затворени в кутията на скрина
истини, прах хващали с години…
Те маските дали ще ти простят?

Убиват ли те нощите безкрайни,
празните надежди, че ще мине
отчаяното търсене на рими,
които някак да те обяснят?

Поете, ти разплете ли загадката
на болната си, търсеща душа?
Изгуби ли накрая битката
или отговора криеше смъртта?

Ето това ми е любимото от всичките досега! Имаш страхотно усещане за поезия и пиши, пиши, пиши, защото искам да те чета още. Струва ми се, че ще ставаш все по-добра

Благодаря за коментарите =)))) Нещо прясно:

Въпрос

Скъсало се, казваш, изречението,
което обяснявало живота.
Разпиляло се и станало на мнения.
Хаосът доволен пуснал котва.

Спорът се развихрил и пирувал.
Истината, непотърсена, заспала.
Хората, потънали в заблуди
опитали във Космос да ги сглабят.

Аз чаках да разкажеш продължението
на тези апокалиптични факти.
Но ти мълчиш, и си останах със съмнението:
не е ли нужно просто да повярваш?

имаш нелошо усещане за ритъм, но доста често го губиш, вероятно сам/а усещаш кога и къде...
нека да спомена, че съм критична, защото за мен поезията е невероятно важна.
хубавото е, че ако за теб е важна също, имаш основа върху която да градиш.
Чети много поезия! Не само българска. Робърт Фрост, Жак Превер, Пол Елюар , та даже и Буковски(егоистично споменавам някои от моите любимци),
пиши и късай
и най-важното, не спирай да мислиш "това е нищо, мога много по-добре".
за мен най-големият шамар и най-страхотната услуга беше да разбера, че не съм не само уникална, ами и кой знае колко добра (посредством поезията на един човек)
шамаросай се сам/а, ако ти липсват агресори.
успех, казвам го искрено.

Убиват ли те малките ти тайни
затворени в кутията на скрина
истини, прах хващали с години…
Те маските дали ще ти простят?

Убиват ли те нощите безкрайни,
празните надежди, че ще мине
отчаяното търсене на рими,
които някак да те обяснят?

Поете, ти разплете ли загадката
на болната си, търсеща душа?
Изгуби ли накрая битката
или отговора криеше смъртта?


Това наистина е много добро-кратко,но наситено с емоция