„Прекрасните хора“
Вие сте прекрасни хора,
аз съм никой.
Гледам ви колко сте:
красиви,
умни,
алтернативни,
смели,
мъдри.
Мечтая за вас.
Вие сте прекрасни хора,
виждам го по снимките.
Не ви познавам,
но мечтая за вас.
Тъжно е, когато се замисля.
Светът е в вашите ръце.
(на някои в краката)
и нощем нежно в полет с криле
(някои с колата)
достигате мечтата.
Вие сте прекрасни хора,
чернокоси,
рижави,
блондини.
Синьо и зелено също има.
Даже без обувки няма боси,
стъпката – неустоима.
Само с вино мога да настигна –
глътка след глътка,
тапа след тапа –
поне за миг да ви достигна
в залеза на самотата.
Колко струвате, кажете?
Има ли цена за красотата?
Виното поне е лев за килограм,
другото е десет – грам.
И замина ниската заплата.
А вие сте красиви хора,
чак настръхват сетивата.
Моля ви, недейте само
да забравяте цената:
витрината е студена,
храната е солена,
никой никога не иска...
Аз съм никой.
Изтрих последния ред.
Всичко вече е наред.
Нали?
6.11.15г.
