Асен от Перелик

Представям ви пародията на Асасините на Персия - Асен от Перелик. Хуморът за съжаление не е хубав, а на места е просташки, за което се извинявам.

Пролог

Утринната прохлада отмина бързо, когато слънцето се показа над града, обграден от горещите пясъци на огнената пустиня. Гласовете на ходжите, застанали по върховете на минаретата, събудиха и останалата част от населението, която все още не беше станала за сутрешната молитва.
Така става след като цяла вечер си купонясвал из сараите, отдавал се на нощния живот. Хората се събуждаха, за да хванат последните прохладни мигове и да могат да си напазаруват нещо, а защо не и да продадат някоя и друга ненужна (своя или крадена) стока на наивните купувачи. И понеже пазарлъкът винаги е бил доста високо оцененяван, бързаха да направят сделката на деня и веднага да се насочат към храмовете, където да отдадат признателността си към своя бог...

Правила на играта

Драги читателю!
Ти в момента четеш нещо толкова вредно, че ако имаш здравословни проблеми, можеш да продължиш да четеш нататък.

Цел

Преди да започнеш това безумно приключение, трябва да разбереш каква е целта на приключението. Накратко, мисията ти е да помогнеш на двамата герои Тапир и Вакса, да избягат от града.

Професия

След като разбра целта на приключението, е редно да си избереш една от двете професии, от които ще зависи съдбата ти:

Мятане на зарове – Хазарт или не всички обичат да мятат зарове. Това е най-популярната игра и няма мъж, жена, дете или камила, който да не обича да си играе с зарове.Ако избереш тази професия означава, че Тапир е роден комарджия и може да хвърли, каквото си поиска число.

Пушене на наргиле – Това е уникална професия, която позволяна на Тапир да знае всички тайни в града. Освен тайните той ще знае всичко за всеки, независимо дали е просяк, или доносник от хашишинските пощенски служби.

Бъркане в носа – Понеже знам, че ще ти е трудно да си избереш професия, тъй като и двете са уникални и много полезни, Ти предоставям трета възможност. Ако желаеш, да не си блъскаш главата в този сърцераздирателен избор, можеш да не избираш никаква професия.

Оръжие

За финал, си избери поне едно от трите най-легендарни оръжия, които всяват ужас и страх сред всички биячи, войници, убийци, камили и всенародна обичаща мелето паплач:

На Мони Бичкията – Легендарно сечащо оръжие, което се използва с лекота. Заради бързината, с която Тапир я размахва, го наричат Летящият индиец.

На дедо Ганьо Мотиката – Могъщо оръжие, комбиниращо тояга и копващо острие, което служи за обезоръжаване на противници. Дръжката служи и за чупене на носове.

На Кольо Колеца – Чиста тояга, но заострена от една страна, която я прави доста опасна с мушкащите си удари.

След като направи своя избор, те пращам на епизод 1 и нека Вакса бъде с теб...

ПП. Искам да се извиня предварително на всички дами на този форум. Причината е главната героиня Вакса, която по принцип е хубаво и умно момиче, но в това приключение се държа напълно неадекватно.

1

В чайната в центъра на града се носеше благоприятната миризма на наргилета. Това е мястото, където се събираха градските големци, които се излежаваха върху разкошните меки миндери, пийваха чай и подръпваха с наслада от наргилетата.
- „Блажен живот” – ще си кажете.
- „Наистина е така” – ще ви отвърнат те.
Изведнъж с трясък се счупи един от прозорците на задименото помещение.
С изящно кълбо, млад мъж скочи през потрошената рамка на стъклото и се изправи неканен сред знатните клиенти на заведението. Веднага след него, но не по толкова изящен начин, се шмугна едно красиво и чернокосо момиче, което в първия момент се огледа шашнато, но виждайки младежа се насочи към него.
Той я хвана за ръката и я задърпа бързо към служебния вход на чайната. Двамата се провряха през малката врата с надпис „Забранено за външни лица”. Служителите попречиха на двойката да влезе вътре. Единият от тях пострада след като девойката го фрасна, с не много добре премерен юмрук в корема му.
- „Бързо се учи” – подсмихна се младежът, докато я влачеше след себе си към задният изход.
В същото време през главния вход на чайната, с гръм и трясък, влязоха специалните войски на халифа.
- На къде избягаха??? – изрева един огромен сланинест мъжага.
В отговор всички, които все още не бяха загубили ума и дума от случилото се, му посочиха вратата, на където се бяха насочили бегълците.
- Насам!!! – каза момчето на момичето – Още малко...
Тя го последва без много да му мисли. Истината да Ви кажа, мисленето не й се отдаваше особено... даже никак. В началото тя вярваше, че това може да е страничен ефект от загубата на паметта, но после с ужас установи, че наистина е много тъпа. Чиста тулумба – хем сладка, хем куха.
Не, че мога повече да кажа и за момчето. Уж владееше умението да чете мисли, но всеки път когато погледнеше девойката, той губеше концентрацията си... Освен това, беше лековерен момък – не искаше да повярва, че мозъкът на жените не се намира в деколтето им. И колкото и да се втренчваше там, колкото и да надзърташе не можеше да усети някаква мисъл, която да му подскаже нещо по-съществено.
В момента бягаха от преследващата ги стража. Всичко се случи толкова бързо, че не му остана време да размърда трите си мозъчни клетки и да помисли върху случващото се. Искаше на първо време, двамата с момичето, да изчезнат на някое скрито място. Всичките му скривалища до едно бяха намерени, разбити и унищожени от преследвачите им. Бяха се насочили към последното и най-тайно убежище, което и шефа на Хашишините не подозираше, че съществува. Намираше се опасните бедни квартали на богатия град. Тапир и Вакса можеха да се скрият там, докато решат какво да правят по-нататък.

Отиди на 2

2

Нямаше време за губене. Почти бяха стигнали до скривалището, само трябваше да свият няколко пресечки и щяха да бъдат в безопасност.
Въпреки, че бяха задъхани и едвам се държаха на краката си, забавиха ход като внимаваха да не се набиват толкова на очи. Минаха по тесните улички, притиснати до стената, прокрадващи се в сенчестата част, където жарките лъчи на слънцето не можеха да ги достигнат.

Ако искаш да достигнат до убежището по главния път – мини на 5
Ако желаеш да достигнат до мястото по заобиколен път – мини на 6

3

Бегълците продължиха към главната порта на града, с молитва най-сетне да се измъкнат. Минавайки, покрай доста различни дюкянчета за кошове, двамата стигнаха до място с огромен навес, опънат над нещо като ограда. Вътре, под сянката лежаха около дузина камили, които мързеливо дъвчеха нещо. Един огромен мъжага, чийто пояс не можеше да задържи шалварите му да не се свлекат на земята, се разпореждаше важно:
- Кеуеме еуа насам... Асанчо, вауви да донесеш сено... Чубака, не се подхиувай над буадата си, а мауш пуи Айшето, да пуиготви хуана, че нещо май съм изгуадняу...
Той се разхождаше като охранен пуяк сред своите служители. Даваше заповедите си и придържаше потурите си да не паднат на земята, независимо че както Ви казах ги беше затегнал с пояс - без майтап, даже имаше и тиранти.
Тапир го позна – това беше Шебелебеттин камиларя. Доста пъти двамата бяха пушили наргиле, докато обсъждаха политическата обстановка в публичните домове и чайните във всички градове из Великата пясъчна пустиня. Дори той дължеше една услуга на момчето за помощ, оказана му... по някое време, на друго място...
Тапир се приближи до него:
- Здрасти Шебелебеттине! Както винаги във върховна форма, а?
- Ехееееее Тапиуе, как си буе хмау загубен. – отвърна мъжагата, след като видя кой е насреща му. Със скорост, равняваща се на костенурка в напрежение, се доближи до младежа и го прегърна толкова силно, че тирантите изщракаха и шалварите се свякоха на земята. Разсмърдя се навсякъде. Служителите, с отработени движения и феноменална пъргавина, се изтреляха да му ги вдигнат. Камилите престанаха да дъвчат от сеното и наостриха уши. Очите им се ококориха като чинии. Вакса вторачи поглед под корема на Шебелебеттин. Устата ѝ зейна широко.
- Пусни ме де, Шеби... – едвам измънка младежът, останал без въздух от мечешката прегръдка на камиларя.
- Чакай да ми обуят шаувауите, де! – Шебелебеттин най-накрая беше забелязал момичето. – К’ва е таз?
- Това е моя приятелка Вакса – промълви младежът, след като най-накрая бе пуснат на земята и успя да си поеме въздух.
Шебелебеттин се насочи към девойката. Взе ръката й и не ме питайте как успя, но коленичи пред нея с думите:
- Много си шукау ханъма. Би уи станауа моята 747 жена?
Тя все още беше в потрес от видяното преди малко, и не можеше да реагира, но леко се опомни и каза:
- К’о?
- Би уи станауа моя 747 жена?
- Въъъй! Та тй сй чйст Бойнг бйе!!!
И двамата се загледаха дълго един в друг, а очите им започнаха да рисуват страст и сияние из небесата...
- Шебелебеттине, трябва ми камила, за да изчезнем с нея от града... – младежът се опита да прекъсне романтичния момент, но гласът му остана нечут.
- Шебелебеттинееее!!! – опита отново той – ШЕБЕЛЕБЕТТИНЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!
Най-накрая успя да развали мисловния романс.
- Какво си се уазкуещяу бе! К’во искаш?!? – разсърди се камиларят.
- Искам ти най-бързата камила, за да драснем с нея от града – каза Тапир.
- С нея? – попита с недоумление Шебелебеттин.
- А, ‘що с мен? – обади се Вакса.
И двамата се извърнаха към нея и пак се погледнаха.
- Знаеш, че ми дължиш специална услуга и затова сега ти искам най-бързата камила – обясни младежът.
- Знайш, че си ми кат буат Тапиуе, но науи знаеш напосуедък куизата ни удауи уошо бизнеса и сега едвам се пуепитаваме. Погуедни доуи потуите ми падат като невуидяуи – започна да увърта Шебелебеттин.

Е, читателю, какво ще прави Тапир сега? (За Вакса е ясно, че нищо няма да прави).

Ако искаш Тапир да е настоятелен – премини на 7
Ако искаш Тапир да чуе какво още ще иска в замяна, за да даде някоя камила – отиди на 8

4

Пазарът беше на няколко пресечки от мястото, където се намираха. Бързаха да изпреврят непоносимата жега, която настъпваше с напредването на деня.
Стигайки до там се шмугнаха в огромната маса хора, които пъплеха като мравки, бягащи като от подпален мравуняк. Заради промяната на времето, се движеха бързо от сергия на сергия, от шатра на шатра, от навес на навес и от компаньонка от гилдията на слепите търговки на плът на друга компаньонка от същата или много подобна гилдия.
Мястото беше кошмарно за онези, които не бяха свикнали с шума. Всички говореха на всякакви възможни, невъзможни, чужди и махленски езици и се надвикваха един въз друг при пазаренето на стоките. В помощ на горките хорица, във всеки един кът се продаваха странни бели нещица за гълтане, които неверниците от севера, щяха да нарекат аспирин.
Те нямаха време за губене в излишно мислене накъде да тръгнат (то, момичето не умееше да мисли по принцип така, че тя пък съвсем не си губеше времето). Дюкянчето за дрехи първа, втора и последна употреба беше наблизо, а те трябваше набързо да се преоблекат. Държеше го един прегърбен старчок, който като ги видя оплези език и с пискливия си глас и почти ги удави с прекомерното си слюнкоотделяне:
- Добре дошли ехфендиии... Добре дошлааааа и ти уважаема ханъмаааааа на уважаемия ефхендииии... Пу, пу, пу Машшаллах. Да не ви погледне лошо окооооо. Ох! Ох! Ох! Охооо...
Младежът и девойката нямаха време да избират и бързо си навлякоха първите дрехи, които им се сториха ненабиващи се на очи. Вакса си избра черна чадра с фередже, което я прикриваше изцяло, така че само очите й се виждаха. Тапир си избра дрехи по днешната мода – сини шалвари и зелено елече.
Двамата излязоха от там и се озоваха в средата на пазара, без друго прикритие, освен новите дрехи. Отнякъде долитаха изящните звуци на музика, които контрастираха с вонята, носеща се от Градския нужник. Точно до дюкяна за дрехи, пък се намираше шатра с цвят на преварени тикви и зеленикав надпис „Точните, Недвусмислени и Акуратни Предсказания на Лозета”. Но пък можеха и да се отбият до тоалетната, защото може в най-лошият им момент да им се допикае.

Накъде ще се насочат сега, читателю?

- Към мястото, откъдето се чува музика – отиди на 9
- Към гадателската шатра на Лозета – отиди на 10
- Към Градският нужник – отиди на 11

5

Момчето не вярваше нещо да му се случи по главния път, след като много добре знаеше, че истинската опасност дебне в малките улички. Докато разбере тази подробност, доста си беше изпатил. При този спомен все още го наболяваха някои деликатни места, на които беше свикнал да седи.
Но явно и други си бяха патили или бяха чували същите слухове. Не беше ясно каква е истината, но едно нещо беше важно сега...
- Стрелцииии!!! – чу се мощен глас.
Бегълците се заковаха на място. От покривите се показаха дузина мъже, които се прицелиха в тях с опънати лъкове.
Срещу тях се зададе огромният мъжага, който ги преследваше. Беше адски грамаден и изглеждаше жесток. Погледна към младежа, а после се вторачи в девойката и задържа погледа си върху нея. Засука мустак и вдигна едната си вежда в знак на одобрение. Погледът му пак се върна върху момчето и усмивката му замръзна.
- Здрасти, Тапир! Имам една лоша и една добра новина за теб. Коя искаш да чуеш?
- Дай първо лошата. – реши да пробва момчето.
- Току-що те хванах. – захили се ехидно мъжагата.
- А добрата? - с плаха надежа попита Тапир.
- Ами току-що те хванах. – хилежът стана още по-гръмогласен явно, заради невероятния остроумен отговор.
В много кофти ситуация ги вкара читателю, но все още можеш да ги измъкнеш, въпреки че ще е много трудно. Героите ти са обградени от всички страни от стрелци, а пред тях стои истинският ужас на всички дами в града – Мюмюн Арбалета.

Коя професия си избрал за Тапир?

- Ако е мятане на зарове – отиди на 12
- Ако е пушене на наргиле – премини на 13
- Ако е бъркане в носа – мини на 14

6

Насочиха се към тъмните улички. Не не се бъзикам. През деня тези улички също си оставаха тъмни. Кварталът беше толкова лош, че дори слънцето се страхуваше да пуска лъчите си там, за да не му ги откраднат.
След няколко завоя двамата бегълци се озоваха пред група заплашителни фигури. Момчето, знаеше, че нямаше смисъл да се обръщат назад, защото обратния път също беше преграден. Освен това, той познаваше тази банда – бяха гамените и ербапите на разбойника Баязид. Свирепи биячи, с които не веднъж си имаше работа, в късните часове, когато искаше да използва точно тази никому неизвестна обител.

- Шефа иска д’си полафите малко – обади се нечий глас и всички замръзнаха в изчакване да видят какво ще направи момчето.

- Ако решиш героите да отидат кротко да си полафят с шефа – премини на 15

- Ако искаш да претрепаш бандата (не особено кротко) и ако оръжието на Тапир е:

- на Кольо колеца – мини на 16
- на дедо Ганьо мотиката – премини на 34
- на Мони бичкията – отиди на 35

7

- Ти пък ся! Уж сме братя, а ти се правиш на самата чистота – сопна се Тапир, но си спомни как му бяха забавили заплатата няколко месеца – Нистина е криза, но не пък чак такава, да не можеш да помогнеш на мен или викаш всичко само на думи, а? Значи великият Шеби само говори, а не върши нищо, така лиии? Охоооо добре тогава. Това ще е забавно целият град да го научи за Шебелебеттин клетвопрестъпника.
И се обърна да си ходи.
- Чеки буе! Чеки! Матйпех се буе, хохохо стуашната шега...хохохо ще се пуъсна от смех...Но ми кажи ква да бъде камиуата. Двугъуба иуи едногъуба? – веднага омекна Шебелебеттин.

- Ако Тапир избере камилата да е едногърба – премини на 17
- Ако младежът спре избора си на двугърба камила – отиди на 18

8

- К’во още ще искаш? – попита изнервено Тапир.
- Искам я нея.- отговори без да се замисля Шебелебеттин.
- Тц? Не я давам. – отсече младежът.
- Защо? – попитаха го другите двамата в синхрон.
- ‘Щото драги ми приятелю, по петите ни са спец службите, защото очистиха принца и ние сме главните заподозрени – обясни авторитетно Тапир.
При тези думи Шебелебеттин пребледня, а Вакса за пореден път си каза:
- ”Въййй, колко съм тъпаааа! Лйеелйееее, а той колко е юмйееееен” – и се разрева.
И докато Шебелебеттин се чудеше какво да прави, защото остана шокиран от чутото, Тапир се пробваше да утеши Вакса, която плачеше непримиримо, заради тъпотата си. Никой от тях, обаче не забеляза, как стражата ги обгради.

Отново всичко зависи от избора ти, читателю.

С какво оръжие си избрал да може да борави Тапир?

- Ако е на Кольо колеца – мини на 19
- Ако е на дедо Ганьо мотиката – премини на 20
- Ако е на Мони бичкията – отиди на 21

9

Двамата тръгнаха към представлението на музикалната трупа с надеждата да се слеят с тълпата, но момчето изведнъж разбра грешката си, защото Вакса обичаше да танцува.
Чувайки първите звуци на ориенталските ритми, тя се отскубна от момчето и веднага отиде при двете мургави танцьорки, като ходом съблече чадрата си. Времето сякаш спря. Всички зяпняха тялото ѝ, изваяно сякаш от самия шейтан. Дори мухите замръзнаха във въздуха, прехласнати по величествената гледката.
Но пък това внесе оживление сред оркестъра, който засвири вдъхновено последния ориенталски хит – Хашишин кьочек, който накара Вакса да се развихри в ритъма. Тя се движеше и се премяташе, подскачаше и се завърташе умопомрачително, а тълпата направо полудя от възторг. Когато музикантите приключиха с мелодията, публиката започна да хвърля монети, които скоро се превърнаха в огромни купчини в краката на момичето.
Магията от случилото се, все още се усещаше. Другите две танцьорки гледаха Вакса сякаш беше някакво божество. Собственикът на трупата се радваше и се облизваше за парите, които момичето щеше да му изкара с неочаквания си и необикновен танц.
Слънцето, обаче си каза думата и жилещите му лъчи накараха хората да се отърсят от унеса на магията. Младежът успя да стигне до момичето, но преди да я повлече за да продължат своя бяг, той реши да грабне шепа от монетите. Наведе се по начин отработен с годините, за да не си ги заработи съвсем случайно и...
- Изчакай там, ефхенди – спря го глас, който го накара да се извърне. Явно беше собственика на пътуващите танцьорки. – Кажи цената да я откупя от теб.
- Не се продава – озъби се момчето.
- Всичко се продава, а ако не се продава се придобива по вторият начин. – ухили се собственикът на трупата и кимна на своите евнуси-бодигарди - огромни арапи, които изгледаха младежа и извадиха още по-огромните си ятагани.

С какво оръжие разполага момчето?

- Ако е на Кольо колеца – мини на 22
- Ако е на дедо Ганьо мотиката – премини на 23
- Ако е на Мони бичкията – отиди на 24

10

Нямаше никой пред шатрата и за да не киснат пред нея, младежът и девойката решиха да влязат вътре. Тапир го реши де, както казах вече, Вакса не я биваше много в мисловни дейности, а за взимането на решения просто няма смисъл да споменавам. За сметка на това тя беше страхотна в поддържането си на външния си вид, независимо колко много се е изцапала. Честно да Ви кажа никой не можеше да намери кусур в нея, дори да беше мърлява, защото нейните величествени форми прикриваха всичко това.
Но нещо се прехласнах и аз...
Вътре ги посрещна воня на тамян, чесън и вино. Беше мрачно и мистично място точно, както се очаква, че трябва да изглежда обиталището на една гадателка, врачка или предсказателка. В средата на шатрата имаше масичка с кристална топка, над която се беше надвесла дебела, кривогледа жена, която явно беше гадателката.
- Аз съм Лозета Николаева – внезапно заяви тя със странен глас, сякаш идващ от дъното на тоалетната чиния – Кажете какво искате да узнаете?
- Как да се измъкнем от града, без да ни хванат? – бързо попита момчето.
- През главната портааа! – напевно обяви гадателката и пак съсредоточи разфокусирания си поглед в кълбото.
От любопитство и младежът реши и той да погледне какво толкова интересно се вижда в кристалната сфера, но можа да различи само нещо като древно писание или може би беше корица на старинна книга, завършваща с думата „Персия”. „Къде по дяволите е това?”, зачуди се той, но после изхвърли въпроса от ума си – имаше по-належащи проблеми. Например как да се измъкне заедно с момичето от преследвачите. Гадателката обаче явно не беше приключила с предсказанията:
- Аз съм Лозета Николаева – внезапно повтори тя със странен глас, продължаващ да идва от дъното на тоалетната чиния – Кажете какво искате да узнаете?
- Как да се измъкнем от града без да ни хванат? – повтори въпроса си той.
- През главната портаа! – гласеше същият отговор.

Какво решаваш да направи младежа?

Да се върне и да избере да отидат на друго място на пазара – премини на 25
Да действа с груба сила спрямо гадателката – отиди на 26

11

Не беше много ясно защо избра двамата да се скрият в Градския нужник, но пък наистина могат да изчакат там докато опасността отмине. Имаше, обаче един проблем, който младежът не беше предвидил – нужника беше от модерните, с отделни помещения за мъже и жени.
И точно, когато момчето се пазареше с човека на масичката, за да могат да влязат с момичето заедно, по средата на поредното намигане, придружено от намек и обещание за подкуп, някой го потупа по рамото.
Младежът се обърна се и видя най-големия си кошмар от нощния живот в комарджииниците на ориента – Мехмед Пустинният лъв.
- Здравей, Тапир, здравей – Мехмед имаше вредният навик да повтаря първата дума, която е казал.
- Ъъъъ, здрасти, Мехмед. Как я караш? – смънка под нос младежът.
- Как я карам ли, как? Аз не шофирам, аз. Имам си шофьори, имам – да наистина беше гадно да ти говори Мехмед, но се говореше, че този дефект го е получил след като са го изпуснали съвсем случайно при пустинните динозаври (Да, да знам, че няма пустинни динозаври, прочем след като го изпуснали там, пустинните динозаври изчезнали и за това никой не ги е виждал и не е чувал за тях) – Но защо дойде в моята зона, но. Нали знаеш, че аз съм кралят на кенефите и нужниците, нали? Но ти не си добре дошъл след онези неща, които ги направи предния път, но? Наистина беше така. Тапир се опита да си спомни какво по-точно се е случило и изведнъж ахна:
- Бре, Мехмед! Ама нали кенефите са за това?!? Имах и ужасно разтройство, бях ял Мусака с Мадагаскарска чубрица и Кюстендилски боб.
(Веднъж бях в Кюстендил и ви казвам, че след онзи боб, който ядох бях дежурен по тоалетна два дни, без изключение).
Мехмед, пребрегна отговора на Тапир и продължи с дразнещия си говор:
- Накърни ми репутацията, Тапире, накърни. Сега ще трябва да направя нещо, за да си я върна, сега.
Кралят на кенефите приключи с тирадата си (за всеобщо облекчение) и извади най-страшното оръжие познато на целият град. Дори стражите на Султана не биха се приближили до човек, въоръжен с ТОВА!!! Хашишините, пък изкарваха три дни допълнителни молитви, за да придобият божествено безстрашие, когато нападат някой притежаващ такова нещо. Беше се въоръжил с книга, но не коя да е книга, а с Кама Сутра – книгата, в която се показват 69 вида мъчения. Освен това книгата тежеше около 15 килограма със сухи корици и още толкова с намокрени. Страхотия ви казвам. Тапир като я видя, направо му стана лошо, но трябваше някак си да се справи със ситуацията.

Отново изборът е твой, читателю. С какво ще се пробваш да ги измъкнеш от това незавидно положение?

Каква е професията на Тапир?

- Ако е мятане на зарове – отиди на 27
- Или е пушене на наргиле – премини на 28
- Може пък е бъркане в носа – мини на 29

12

Обаче Тапир не е глупаво момче (или е, но пък е късметлия) и знае слабото място на Мюмюн Арбалета. Младежът се усмихна и извади чифт зарове. Само като ги видя дебелака пребледня и запелтечи:
- Н-н-не м-м-м-ожешш да г-го нап-п-правиш.
- О мога – ухили се злобно Тапир и посегна да ги метне...
- ЧАКААААЙ!!!!! – Изкрещя в последният момент Мюмюн и изкомандва свирепо. – Бандааааа при мен!
След миг всички стрелци слязоха от покривите и се домъкнаха при него. Всичките до един гледаха алчно заровете на Тапир.
- Ще играем ли? – Попита той лукаво.
Не му се наложи да пита повече. Разположиха се насред една от кривите уличките и почнаха да залагат и да мятат заровете. Това беше слабото място на ударната група. Всички до един бяха заклети комарджии.
Миг по-късно всички бяха обхванати от хазартната треска. Вакса гледаше с досада отстрани.
- „Мйъжйе” – каза си тя, като не двоумяваше как може красавица като нея да е заобиколена от толкова мъжки индивиди и всички те да са се съсредоточили в някаква си жалка игра, вместо да се захласват по пърхането ѝ с мигли.
Все пак, след около половин час цялото това мъчение за нея свърши. Тапир беше обрал до потури всичките им преследвачи. Той нарами цялата плячка - пари, колчани, ятагани, брони, тепици, и даже един чифт галоши. Не ме питайте как беше помъкнал всички тези неща, но при опита на момичето да му предложи помощ, той ѝ изръмжа зловещо. Мюмюн и останалите гледаха жално отстрани и не можеха да направят нищо по въпроса, докато младежът и девойката се отдалечаваха с бързи стъпки към безопасността.
Веднага след като свиха по уличката, двамата отново побягнаха, като (невероятно, но факт) момчето влачейки целия инвентар, пак изпреварваше момичето (вероятно, защото момичето и без това не знаеше накъде да бяга, та ѝ беше по-лесно да се влачи след него).

Отиди на 33

13

Е, тежка ситуция си беше наистина, но не чак толкова. Момчето доста киснеше по разните му заведения и си пушеше наргилето с кой ли не. На тези места обикновено се чуват всякакви слухове. Независимо дали са истина, или не той беше дочул докачка за Мюмюн. Реши да се възползва от това:
- Как се представя щерката на Халифа в леглото? – нарочно го каза с по-висок глас та всички, които уж са се скрили по сградите да го чуят. Това май достигна своят ефект, защото няколко прозореца се отвориха, а стрелците се наклониха за да чуят по-добре.
- Шшшшшт! Тихо бре, Тапир! Всички ли искаш да чуят – измънка Мюмюн с треперещ глас и очите му почнаха да шарят наоколо към новоотворените прозорци. Погледна и към своите войници и ги видя, че се подхилкваха, кой под мустак, кой над брада.
- Пусни ме да си ходя или щ’ти направя животеца по-крив и от трикрака камила! – Момчето го каза тихо и нежно, гледайки го право в очите.
- Ааааа... грешка – каза изпотен той. – Извинявам се ефхенди, но заприличахте на един престъпник, когото търсим.
Тапир оправи дрешките си, хвана за ръка Вакса и се отдалечиха от мястото.

Отиди на 33

14

Наистина тежка ситуация. Тапир не знаеше какво да направи и от мъка почна да си бърка в носа. Мюмюн го изгледа изпод рунтавите си вежди и започна да прави странни гримаси. Ръцете му здраво стиснаха пояса, като пръстите му се вкопчиха в грубия му плат. Капчици пот се показаха на челото му въпреки, че все още не беше чак толкова голяма жега. Прехапа долната си устна.
Тапир извади един дълъг сопол и го огледа. Беше от онези меките и лепкави, които не можеше да ги отлепиш от пръстите си и започна да го върти между средния пръст и палеца си.
- Престани, моля те... – каза Мюмюн с изненадващо мек и женско изнежен гласец. Падна на колене и надигна молитвено ръце към беглеца.
Стрелците от покрива се надигнаха от позициите да видят какво става и какво по шейтаните става с Мюмюн, тяхната гордост, техният лъч над пустинята.
- Добре ли си, бе? – Попита го загрижен Тапир. – К’во ти има бе?!?
- Сопола...аааа...престани...аааа....садист!!!
Мюмюн Арбалета беше гнуслив. Момчето погледна към сопола, който въртеше между пръстите си. Погледна към покривите, но не видя стрелците му (всички слизаха, за да помогнат на шефа си). Намръщи се ухилено и изтреля сопола към него. Той се заби в тялото му и баш стража изхълца два пъти и падна като простреляна жаба от комар камикадзе.
Той се извърна и грабна ръката на момичето. Двамата бързо се отдалечиха от мястото преди стрелците да са дошли.

Отиди на 33

15

Отведоха ги кротко на две пресечки от мястото, където бяха. Нямаше смисъл да връзват очите на бегълците, защото всеки в този град знаеше къде не живеят и къде да не ги търсят. Баязид беше един от най-големите страшилища. Толкова беше страшен, че дори халифа не искаше да се занимава с него. Контрабандист от класа. Главен монополист по вноса и износа на кокошки и петли из цяла Персия. На мен са ми разправяли, дори че пиел чай и с Хасан Планинаря, но нещо не го вярвам това.
Въведоха ги в осветлена от хиляди свещи стая. Миришеше на изгорял восък и на уханието на наргиле. По средата на помещението беше се излегнал един плешив полугол възрастен мъж. Мускулите му бяха увиснали заради възрастта, но тежката и лукава физономия подсказваше на нас, че е много опасен тип, но на нашите двама герои не подсказваше нищо.
Около него бяха насядали млади момичета и момчета, някои от които му вееха с ветрило, други свиреха на инструменти някаква тъжна и красива мелодия, трети пък го масажираха.
Като влязоха в стаята Баязид изгледа двамата нарушители косо и махна с ръка девойките и младежите, които го разтриваха, да се отдръпнат настрани.
Бавно се надигна, седна и пое дълбоко въздух.
- Тапхире, Тапхир. Нахли се разхбрахме да не влизхаш в моятха тхеритхорхия. – изгледа ги малко и двамата и чак сега погледът му попадна върху момичето. – Можхе да забхравхим за мохмент това недхорозумехние. – Облиза устните си толкова мощно, че чак слюнки му потекоха от устата.
- Тц, избий си я от главата. – разпери ръце Тапир. – Имам планове за нея.
Вакса изведнъж се разчуства от това откровение. Щеше да се разтопи на земята от кеф. Но се опомни бързо и се отдръпна назад, но не чак толкова, защото не искаше да се отделя от тялото на момчето.
- Ха-ха-ха момчхето ми нимха осхлепя. Не вхиждаш ли, че си обгхраден от мхоите вхойници. Нимха не си спомнхяш михнахлия пхът? Оттогхава ядхеш ли бхобец, а?
- Е, оттогава мина доста време. – хладнокръвно каза момчето. – Освен това си имам по-големи грижи, отколкото ти можеш да ми създадеш. – Наведе се към него и повдигайки едната си вежда с лек глас му прошепна. – Не ме пуашиш, копеуеее...
Баязид се надигна гневно и разпореди да го хванат. Биячите му веднага го направиха и то толкова мълниеносно, че Тапир и Вакса нямаха време да реагират.
Без да изчакат команда веднага изнесоха момичето навън, което незнайно защо не се беше стреснало от тези ултра бързи движения. Не изпита страх, когато беше сама с огромните мъжаги около нея. Дори си заплю двама, та ако всичко утихне, да се запознае с тях. Бяха толкова силни. Облиза с кеф устните си...
Изведнъж се чу нещо като камбанен звън и ревът на Баязид накара кокошките отвънка да се разкукудят много силно.
Отново всичко се случи за миг. Тапир излезе скоростно от стаята, размазвайки ошашавените мутри с по един удар за лека нощ. Един друг също му се опълчи, но с две бързи леви крошета, престана да бъде някаква преграда. Успя да премахне всички пречки, по пътя си, грабна Вакса и заедно се насочиха към скривалището.
Докато тичаха Вакса забеляза, че момчето е без потурите си, но не тичаше по голо дупе, а имаше метални гащи, които прикриваха всичко.
- “Значи и металът е твърдо вещество”– каза на себе си Вакса, докато тичаше след него.

Запиши си кодова дума Заек.

Отиди на 33

16

Тапир ги изгледа един по един без изражение на лицето...
Понеже съм фен на насилието, за разлика от Робърт Блонд, ще ви помоля, ако имате 18 години да продължите да четете. Иначе родителският контрол ви дърпа за ушенцето и ви кара да погледнете към края на епизода.
... Извади изведнъж страшилището на малките улички – на Кольо Колеца!!!
За миг бандата пребледня от вида на великото оръжие.
Първите, които го нападнаха, бяха тези отзад. Момичето изпищя, но не заради това, че я нападнаха, а защото видя как една мравка пълзеше по ръката й...
...той веднага се извърна и с колеца забит в земята полетя върху тях, като ги шамароса с краката си. Ударът беше разрушителен – по два зъба изчезнаха от нападателите, а той се приземи победоносно, извърна се към останалите врагове, които чак сега забелязаха, че се беше обул с най-големия кошмар на побойниците – галоши. Заради тях и ударът беше повече от ефективен...
Тапир можеше да изглежда млад, но беше врял и кипял в наргиленските свади.
Все пак нападателите бяха много и независимо от притежанието на Кольо Колеца и галошите той все още не се чустваше в безопасност.
Двама моментално го нападнаха фронтално, а други двама решиха да го заобиколят съответно от ляво и от дясно.
Момчето не изпадна в паника, посрещна нападателите, които бяха пред него – изхрачи се махленската в лицето на единия. Погледна другия противник с поглед, с който накара кръв да потече от ушите му и горкият падна на земята в болка. Веднага се извърна...

Ако искаш той да се извърне наляво – отиди на 37
Ако искаш той да се извърне надясно – отиди на 38

17

- Разбира се, че едногърба камила. Не ставай смешен, Шеби – след това той заговори по-тихо и повдигна едната си вежда, за да придобие тайнствен вид. – Обаче ми дай нещо, което да пори пустинята. Нещо, което да изпреварва дори халифа, когато си променя решенията. Нещо, което е по-бързо и от Шейтана. Нещо, което да накара пясъка на пустинята, да се раздели на две, както Мойсей е разделил онази река на две. Смятам, че ме разбра какво искам.
Тапир се усмихна лукаво, докато Шебелебеттин смяташе загубите при намирането на съответната камила. Погледнаха се и продавача въздъхна, дърпайки шалварите си с дясната си ръка, като с лявата придърпа момчето близо до себе си и с тихичък глас прошепна.
- Имам една камиуа за теб. Мисуих да я пуодам на пичовете, с камуиските състезания, но я давам на теб. Казва се Асен от Пеуеуик. Ето я там. – Посочи към една камила, която дъвчеше нещо.
Те я изгледаха.
Камилата ги изгледа.
Те продължиха да я гледат.
На камилата ѝ писна да ги гледа. Насочи мързеливия си поглед в друга точка, докато все още двамата я гледаха безмълвно. Търговеца с още по-тих глас каза:
- Обаче туябва да запомниш нещо. За да туъгне и за да спуе си има специауни думички...
- Специални думички ли?!? – недоверчиво го погледна Тапир.
- Да специауни думички... – гласът на Шебелебеттин вече стана много труден за чуване. – За да туъгне, туябва да кажеш “Ииигатти камиуата”, а за да накауаш тя да спуе. Туябва да кажеш “Амин”.
- Ама ти сериозно ли бре, Шеби. Не се гъбаркай с мен.
Единственото, което получи в отговор беше пребледнялото му лице, което гледаше право зад него. Той се обърна рязко и видя как стражите тичат към него и без да се замисли грабна ръката на момичето. Насочиха се към въпросната камила, която се казваше Асен от Перелик. За по-смотано име явно не се бяха сетили. Качиха се върху нея и то доста бързо, защото стражата вече заобикаляше мястото и отцепваше района, сякаш беше терорист.
- Хайде, ставай – Каза Тапир на камилата с умерен тон. – Хайде, тпрууу. Хайде бе, слънчев плювалник. Аре ставай бе, мързел, неземен – дърпаше юздите, но нещо не действаше. Камилата все лежеше на земята необезпокяван от внезапния двоен товар, който имаше. Изведнъж го настигна една мисъл.
- Иииигатти камуиата – каза той доволен от себе си...

Ако имаш кодовата дума заек – отиди на 40
В противен случай – мини на 36

18

- Разбира се, че двугърба камила. Не ставай смешен, Шеби – след това той заговори по-тихо и повдигна едната си вежда, за да придобие тайнствен вид. – Обаче ми дай нещо, което да пори пустинята. Нещо, което да изпреварва дори халифа, когато си променя решенията. Нещо, което е по-бързо и от Шейтана. Нещо, което да накара пясъка на пустинята, да се раздели на две, както Мойсей е разделил онази река на две. Разбра ме, нали?
Тапир се усмихна лукаво, докато Шебелебеттин смяташе загубите при намирането на съответната камила. Погледнаха се и продавача въздъхна дърпайки шалварите си с дясната си ръка, като с лявата придърпа момчето близо до себе си и с тихичък глас прошепна:
- Имам една камиуа точно като за теб. – Обърна се и изгледа момичето тъжно и се поправи. – За вас... обаче туябва много да внимавате с нея, щото е малко своенуава. Понякога пуави точно обуатното на това, което му казваш... – Спря по средата на изречението. Погледът му се беше приковал далеч зад Тапир, който също се обърна и видя защо е замръзнало лицето му. Стражите прииждаха от всички страни и се пробваха да го заобиколят.
- Бъузо! Ето я камиуата.
Двамата бързо се насочиха натам. Камилата лежеше заспала като овца на земята. Качиха се мигновено върху нея и Тапир бързо почна да я рита с петите.
- Айде камилчице, айде моя гордост индийска – започна да нарежда гальовно той, но камилата въобще не реагира, дори се чудя дали наистина беше усетила, че има двама, които са се качили върху нея.

Какво ще искаш да направи Тапир?

- Ако искаш да продължи с гальовните думи – отиди на 41
- Ако искаш да се пробва с малко по вулгарен речник – отиди на 42

19

С крайчеца на окото си Тапир забеляза движение, което заплашваше живота му и бързо бутна разплаканата девойка на земята. Самият той приклекна и се спаси от прелитащия над него опасен бумеранг.
Веднага извади извратеното си оръжие на Кольо Колеца и се развъртя като вятърна мелница, за да раздаде правосъдие.
Шебелебеттин, държащ с едната ръка потурите си да не паднат, извади странно оръжие, състоящо се от две пръчки, свързани с верига, мигновено се включи в битката. Той си имаше причина да го прави, защото неведнъж стражите го бяха обиждали, минавайки покрай неговата къща, а след последния обир дори не си направиха труда да дойдат и да опишат окраденото имущество и не беше получил нищо от застрахователите.
Заедно с Тапир направиха страхотен боен тандем. Досега само си правеха компания, като пушеха наргиле в известната чайна Камила 33, а сега сякаш си четяха мислите и синхронът, с който се биеха направо остави стражата в недоумение.
Двамата прилепиха гърбовете си един в друг и размахаха опасните си оръжия. Горките стражи, които в началото си мислиха, че бързо ще хванат Тапир, много бавно разбраха грешката си, защото още по-бавно схванаха, че Шебелебеттин също им е противник. Установиха този факт, след като при първите удари шестима от тях паднаха на земята. Всеки един от тях беше ударен скоростно по лицето, по краката или малко под корема. Всеки удар идваше от различно място, а дори на няколко пъти дебелият камилар налагаше стражниците и с втората си ръка, като шалварите му ги придържаше момчето. Беше неописуема гледка.
След като и последните преследвачи паднаха на земята, стенещи от ужасните удари, двамата бойци се огледаха и кимнаха одобрително, Тапир се обърна към Шебелебеттин:
- Нали разбра защо бързо трябва да се изнижа от града?
- Идвам с теб, щото и аз се забъуках в тоя буамач.
Излая няколко команди, при което набързо всички шатри бяха прибрани, а камилите бяха приготвени за път.

Отиди на 43

20

С крайчеца на ухото си забеляза странно и заплашително движение, при което блъсна момичето на земята. С мигновена реакция успя да блокира удар на палка, която се бе насочила към главата му. Присви очи и с поглед накара стражът да се разтрепери.
- Ниияяяяягх!!! – изкрещя с боен вик и се нахвърли срещу останалите преследвачи. Двама бързо попаднаха под ударите на дедо Ганьо Мотиката и се проснаха на земята. Другите, като видяха това се нахвърлиха настървено върху него, но той скоростно завъртя смъртоносното оръжие. Когато удряше с металната част, някой падаше мъртъв, а когото нацелваше с дръжката, оставяше в безсъзнание. Никой не можеше да припари до него, тъй като движенията му бяха с бързината на ожадняла камила през пустинята.
Накрая и последният падна под краката му, като оформи страхотна купчинка за безмълвните зрители.
- Скива защо трябва да се изнижа от града нали?
- Да, да! Обаче и аз идвам с теб. Щото са с тия мъутъвци не искам да обяснявам, защо не съм се намесил да те спуа. – И бързо извика няколко команди. Шатрите набързо бяха прибрани, а камилите подготвени за път.


Отиди на 43

21

Докато утешаваше ридаещото момиче, с крайчеца на носа си усети заплашително движение и мигновено блъсна момичето на земята, а самият той се сниши, за да избегне заплахата – прилитащ галош. Това не си беше шега работа.
Веднага размаха на Мони Бичкията и най-близкият страж остана без носа си. Останалите замръзнаха

Самото произведение беше написано като пародия на Асасините на Персия, книга-игра, в която няма игра, а самите персонажи са толкова зле направени, че не ми беше трудно да им направя абсурдните версии.
Има 7 края, като само един от тях е лош. В четири от тях са заложени вицове за камили, в един попадаш на матрицата, а един си обяснявам, че продължение няма да има, защото ме мързи. Този е седмият последен финал.

Не мое да те мързи. Читателете сакат продълженее.