да сме родители?

винаги ми е било интересно какво мислят хората по тая тема

обвс някои от нас все още не им е приоритет това, но ми е интересно: какви са ви отношенията към децата? искате ли да имате свои? виждате ли се някога като родител?

Лично аз в момента не се виждам като родител..но честно казано никога не съм искал да бъда. Мисля, че това няма да се промени скоро време, ако изобщо се промени. Не знам защо, но си мисля, че няма да съм добър родител.

мен първоначално напълно ме ужасява мисълта за бременност и раждане. да предам тялото си за цели 9 месеца и да приключа всичко в агонизиращи болки след процес, който ще ме промени физически завинаги...треперя като си го представя. ужасявам се от мисълта нещо да живее в мен, идеята ми е направо извънземна и страшна.

освен това просто не харесвам деца особено. разбирам се с тях когато трябва, понякога и те с мен, но да отглеждам едно, особено в сегашната нестабилна социална реалност за мен е абсурд.

за съжаление, когато си в дълга връзка с човек от противоположния пол, родителите ти очакват едва ли не веднага да ви се пръкне едно отроче

твърде голям егоист съм да предам амбициите и мечтите си и да се отдам изцяло толкова на друг човек. за мен всичко може да почака. решила съм, че когато съм готова, ако изобщо съм, ще погледна към осиновяването първо.

както пише в една моя любима книга, да имаш дете е като да си направиш татуировка на лицето - трябва да си абсолютно сигурен, че го искаш. в момента знам, че няма нищо на света, което да искам по-малко от това.

единствено аз ли съм на 100 процента сигурна, че искам?

ужасяващо е, да, ужасява ме факта, че трябва в един момент да загубя личния си живот и номер едно да стане някой друг.

ужасява ме факта, че трудно се разбирам с деца, че съм леко нервна и искам всички да се държат като възрастни, макар самата аз понякога да съм толкова лигава и несериозна.

ужасява ме, че може би дори няма да има кой да ми помага с отглеждането(като баби и прочие или недай си боже нещо се случи с бащата...)

че трябва да го науча на всичко, на което аз не успях да се науча и съответно да приема факта, че ще го деформирам и травматизирам по някакъв начин, защото няма идеални родители. защото и нашите родители са допускали грешки, когато са ни отглеждали.

ужасена съм, че ще трябва да се боря с тийн годините и лъжите, които ще ми говорят.

но съм сигурна. не на 100, а на 200 процента, че искам.

кога... не зная, вярвам, че животът сам ще ми покаже кога е моментът. аз лично винаги съм виждала някаква зависимост в събитията в живота ми, дори да е имало изненади, те пак по своему са били на мястото си.

знам, че ще има в дни, в които ще ми се иска да го няма това дете, да си взема чукалата и да правя каквото ми се иска... но не може човек да е вечно на 20 и да преследва вятърни мелници, нали?

П.С. моля да не ме осъждате, ценя мнението по темата на всеки, всеки има право да бъде или не бъде родител.
и смятам, че ако човек не мисли, че би могъл да се справи, то по-добре изобщо дори да не се опитва.
има прекалено много нещастни и наранени деца, така или иначе.

ℛiddℓℯ написа:

Защо да те съдим? Прекрасно е, че искаш дете. Това значи, че си в достатъчно стабилно психическо състояние и че имаш надежда и мечти за съвместен живот с друг човек. Супер е, че битовизмите не са те накарали да престанеш да мечтаеш за дете.
А и по-скоро обществото да съди нас, отколкото обратното, хахаха. Още някоя друга годинка и ще почнат бъзиците, че ни е минало времето.

Тоя коментар ми е много познат, да не е от друга тема?

Еми понеже имаше още една тема по тоя въпрос и помислих, че е от там...

ερsilonε написа:

П.С. моля да не ме осъждате, ценя мнението по темата на всеки, всеки има право да бъде или не бъде родител.
и смятам, че ако човек не мисли, че би могъл да се справи, то по-добре изобщо дори да не се опитва.
има прекалено много нещастни и наранени деца, така или иначе.

защо някой да те осъжда и защо остана с такова впечатление?

аз се възхищавам искрено на хората, които искат да имат деца. те имат смелост, която аз нямам.

еми щото имам супер много познати, които само като кажа думата "деца" почват да хулят иии...

останала съм с впечатление, че всички искат да си живеят живота, ако могат до 40, така както го живеят сега и да не се налага да си жертват "живота" и времето за някое "отроче", което да им яде храната и да им пили нервите.

е... имам и колеги, които ме шашкат с въпроси от рода на "Ели, според теб, кога е добре човек да се ожени?" и то рано сутрин преди да съм им казала здрасти.

а наскоро получих две предложения за брак, и двете с мотив: "ако имаме деца, ще са със сини очи"

което ме кара да си мисля, че всъщност мъжете искат семейство... at some point of their lives.