Ще публикувам отговора на въпрос, който ми бе зададен в аск.фм по темата:
"Който критикува придирчиво другите,работи над своето самоусъвършенстване"-Как тълкуваш този цитат?Мислиш ли че по някакъв начин се отнася до теб.Приятна вечер! ┼ ☠☾..✖∞†✞ℬέℒʄʄℯℊǿr✞†∞✖...☾☠┼╬
Мисля, че това твърдение е напълно погрешно. Напротив, точно този, който критикува придирчиво другите, работи най-малко над своето самоусъвършенстване.
Просто се замисли какво означава да критикуваш придирчиво. Леко арогантно и безогледно ровене в кусурите на другите. Имитира осъзнатост и мъдрост, но всъщност се стели по повърхността на нещата. Това критикуване обикновено е периодичен модел на поведение и не е безпристрастно, а раздразнено. Това говори за човек, който е загубил фокуса към себе си и обича да гали егото си, за да се чувства по-добър и мъдър от останалите. Критикуването служи за издигане на оценката за себе си над останалите.
Колкото по-самоусъвършенстван е един човек, толкова по-малко критикува п р и д и р ч и в о наистина.
Баща ми и баба ми постоянно го правят. Вечно нареждат всекиго, изкарват на показ първо лошите му черти и предимно ги правят на пух и прах. Но в същото време никога не са поглеждали себе си. И имат адски много двойни стандарти.
Когато си засегнат от нечие отношение - към обществото, природата, поругаване на теб, близък, а дори и непознат - тогава е нормално. Въпреки че този вид критикуване пък има свой неприятен двойник и той се нарича нетолерантност, което също е вид слепота и ограниченост.
Когато си наранен или нечие кофти отношение искрено те е подразнило, сърцето ти може да корозира от тази черна злобна биохимична атака над душата ти ;д и самият ти да почнеш да изпитваш неприятни емоции от прекалено ниска честота. Ако успееш да изградиш защита към поведението, което те дразни, да останеш безпристрастен, това е най-похвалното. Аз имам напредък в това отношение, но все още не съм достатъчно доволна. :?
Но да дебнеш през цялото време кусурите на другите и това да е основната ти тема ... значи нямаш особено развито наблюдение. Това най-малко значи, че ти още не разбираш, че отстрани невинаги се вижда какво точно му е на човека. Трябва поне да се замислиш над истината му. А такива хора, те автоматично отхвърлят. Те изхождат от завишената оценка на егото си, което 1) иска да е на неговото, 2) се ласкае на всяка цена и 3) често са груби и не уважават чувствата на другите. Много от тях критикуват човек периодично в опит да съсипят самооценката му, защото му завиждат за външността и качествата. Или просто от злоба, че самите те нямат нужното самочувствие.
За да се появи желанието за критика по принцип, то трябва да има някаква основателна подбуда. Не да е основополагащо качество. А и първият вид критика се отличава по чувствата, които я съпътстват. Вторият вид е контролиран от несъвършенства. Дали ще е наглост, себичност, прикрита завист и комплексираност, копелдашко желание за доминация и малтретиране..... не са забавни черти, защото могат да вменят много вина у жертвите си, да им съсипят самочувствието, да ги тормозят, травмират. Или най-малкото да им намилат и да ги задушават до полуда, ако живеят съвместно или ако нарочените зависят финансово от тях/от авторитета им на работното място.
_________________
Nihil verum est licet omnia.
