В търсене. (3)

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарския магазин и започна търсенето на квартира, защото беше детинско да си мисля, че мога да остана в хотела още дълго време. Стиснах мислено палци, поне едно от двете да се получи днес. Но и не излязох навън с големи надежди, защото все пак е само ден Трети.Тръгнах на разходка и не след дълго се спрях на една пейка и започнах да ровя в интернет за обяви, докато около мен тичаха палаво деца и възрастни двойки се наслаждаваха на компанията си. Набелязах си няколко обяви и започнах да звъня. На първия номер никой не отговори. Може би, защото това беше най-хубавото предложение, а както всички знаем, хубавите неща не се получаваха от първия път. На второто обаждане обаче ме изненада щом от другата линия се обади приятен женски глас.
-Ало.Да?
-Здравейте! Обаждам се във връзка с публикуваната обява в интернет..
-О, не. Брат ми пак ли ми е пуснал някоя картина в Продавалник.. Съжалявам, но тези картини вече не ми принадлежат.
-А, извинявам се. Може да има грешка. Аз се обаждам, за да попитам давате ли все още под наем тези стаи?
-О, да, как не се сетих. Съжалявам, помислих, че става въпрос за друго. Да, разбира се, мястото не е дадено още под наем. Когато искате може да минете да огледате. Само да ви попитам информативно. На колко години сте?
-На 26. Има ли някакъв проблем?
-Не, не. Питам, защото не искам да се разправям пак с несериозни тийнейджъри. Имам лоши спомени. Заповядайте, когато ви е удобно.
-Още днес, в четири?
-Идеално. Очаквам ви. До скоро.

Не ми беше много трудно да открия адреса. Наложи ми се да попитам само веднъж и то, защото както се оказа, къщата се намира в една задна уличка. Името ми харесва. Улица “Кокиче”. Извадих телефона от джоба и звъннах пак на номера, защото не бях сигурна на кой звънец да звънна, а не исках да прекъсна следобедният сън на някоя сладка баба. След няма и пет минути момичето слезе и ме посрещна ведро. Беше по-висока от мен, с дълга лешникова коса и нежно лице. Приближи се и ми подаде ръка.
-Здравей. Да се запознаем. Аз съм Стела. С мен разговаря по телефона.
-Здравей, Стела. Приятно ми е, Даниела.Надявам се не съм закъсняла.
-Не, разбира се. Идваш на време. Ами да не стоим така на пътя. Влез да си поговорим вътре и да ти покажа мястото.
И ме поведе в триетажната къща, като ми обясни, че е доста стара, но е освежавана скоро и е надеждна. Минахме пред първия етаж, където живееха баба й и дядо й. На втория етаж щеше да бъде моето място, ако реша да го наема.
-Виж, баба и дядо няма да те притесняват. Баба по цял ден гледа сериали, а дядо прекарва почти целия ден в игра на белот или шах със своите другари. На втория етаж ще си ти. Има обаче една стая, която си стои заключена и обикновено я използвам като склад. А над теб съм аз. Няма да имаш проблеми и с мен, тъй като моето време минава в рисуване. И така, какво мислиш?
Какво толкова имах да му мисля. Парите ме устройваха, обстановката беше уютна, а и момичето е толкова общително. Леко се развълнувах.
-Мисля, че ми харесва. Да, съгласна съм да се нанеса тук. Усмихнах й се и си стиснахме пак ръцете. Ето, че едното нещо се нареди. Стъпка по стъпка, казваше баба, не можеш да надпревариш туй дето ти е подготвила съдбата. Мъдра жена.

На връщане към хотела бях в толкова добро настроение, че ходех почти в танцова стъпка. И като стигнах, реших, че заслужавам да се поглезя с една чаша тъмно червено вино. Добър завършек на деня.

Сега ли го пишеш или е написано и на части го пускаш?

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Само ще помоля, нещата да се пускат в една и съща тема (ако е произведение на отделни части).

В друга тема, разкази (пак на едно място).

Стиховете също трябва да бъдат на едно място.

Тъй като Сид я няма в момента, се налага аз да разясня това. Благодаря ти! Smile

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

Да, няма проблем. Вече ще знам и ще ги слагам в една тема. Smile

А относно писането, да, сега го пиша.

Надявам се да ви харесва!

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

И аз благодаря за разбирането!
Добре дошла при нас! Smile

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

Благодаря ! Smile

Дано да имаш идея как да продължиш историята. За момента ми струва някак битово, но моят вкус е различен от останалите. Продължи да пишеш, пък ако има проблеми със структурата или някъде логически несоътветствия ще се пробвам да ти помогна.

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

Благодаря, надявам се да го развия, тъй като съм новак в писането. Smile

В България, но и навсякъде другаде, много малко хора търпят критика и не гледат обективно на написаното от хората, които са намерили време да анализират творбата, която са прочели.

Ти от кои си?

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

Аз съм от тези, които споделят това, което са написали и очакват и критиката, защото само така можеш да се усъвършенстваш.

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?

Не ми трябваше много време да си събера малкото неща от стаята. Огледах се и си казах, че един ден бих дошла пак да погостувам в това симпатично хотелче, което ме беше приютило. Слязох долу, за да се сбогувам и да оставя ключовете. Когато минах през антрето ме обзе странно чувство на безпокойство. Изведнъж във вените ми нахлу адреналин, сакяш тялото ми се подготвяше за евентуална атака. Може да не вярвате в такива неща, но това, което изпитах ме направи нервна. Имаше нещо странно. Точно когато се обърнах , за да махна за довеждане на Лидия, забелязах един мъж с видимо наднормено тегло, но както изглежда с доста добър вкус за обличане. Не разбирах и от дрехи, но изглеждаха скъпи и съчетани идеално. Странно е как за толкова малко време успях да забележа и такива детайли, като например големия златен пръстен на кутрето. Излязох навън намръщена. Какво става? Откога обръщам внимание толкова на детайлите и на хората, които си пият сутрешното кафе, облечени в скъп италиаснки костюм? Разтърсих глава и се пошегувах със себе си. Може пък вчерашното вино да е размътило дотолкова главата ми, че все още да не ми е ясна преценката.Но въпреки това, докато продължавах да ходя по улицата, странни мисли ми се въртяха и съвсем ме объркаха. След което реших да звънна на Стела и да я попитам дали иска да излезем някъде на кафе, защото истината е, че не ми се затваряше в момента вкъщи. Тя обаче не вдигна. Телефонът й е изключен или е извън обхват. Сигурно батерията й е паднала. Прибрах моя телефон обратно и си казах, че най- вероятно в момента, в който й звъня тя стои пред платното и рисува новата си картина. Вие сега научавате, че Стела е художничка. Според мен има много талант, но не е имала много късмет. Когато вчера стояхме над чаша хубав билков чай, тя ми разказа за себе си и за усилията и страстта, които влага в своите творби. Лошото е, че все няма късмет. Както тя го каза, сякаш има някакво проклятие, нещо, което не й позволява да стане велик художник. Тогава се смяхме доста. Стела е много забавно момиче на 24 години и мисля, че си паснахме като характери. Разказа ми как е загубила всичките тези картини, които мислеше, че брат й е пуснал за продажба в интернет. Преди една година двойка тийнейджъри й били наематели. В началото момчето и момичето изглеждали много примерни, но не се засичали много под претекст, че имат много за учене. По-късно Стела разбира, че двамата са забъркани с дрога и след скандал между двамата, момчето започва да чупи всичко и дори предизвиква пожар, който пък стига до онази стая, която в момента е заключена. Има щети, но най-голямата за Стела е да види, че целият й труд е изгорял и станал на пепел. Само и единствено е останала една икона, която е една от ранните й години. Ето затова ме попита на колко съм години, защото не иска да й се случи пак нещо подобно, а с младите никога не се знае. Аз съм млада и помня, че и като малка винаги съм била отговорна и не съм тръгвала по грешен път.
Вече пред къщата, звъннах пак, но отново не получих отговор. Затова реших да вляза и да си наредя нещата и защо не да си пусна някой разпускащ филм. С влизането обаче виждам, че има полиция и веднага се притесних. Как може още първия ден, в който се нанасям да е станало нещо? Приближавам се плахо до един от двамата униформени, които слизат от горния етаж и поглеждам по-възрастния.
- Добър ден. Станало ли е нещо?
Те се споглеждат и се чудят дали да отговорят.
-Добър ден. Тук ли живеете?
-Да, всъщност днес се нанасям. Под наем съм на втория етаж. Какво е станало?
-Вижте, госпожице ...
-Даниела Григорова.
-Вчера е имало влизане с взлом. След огледа, който направихме с колегата, са откраднати малка сума пари, кредитни карти и техника. Няма свидетели, тъй като бабата и дядото не са си били вкъщи.
-Ами Стела? Внучка им? Вчера бях тук до вечерта.
-Не можем да се свържем с нея, но всичките й неща са тук - телефонът й, ключове, всичко. Дори и якето й е окачено.
Не знаех дали да вярвам. Какво му става на този ден? Странен мъж в хотела, Стела не се знае къде е.. Не може да отиде далеч без ключове и яке, за бога.
-Вижте, за момента е това. Все още е рано да я пуснем за издирване. Ще ви държим в течение.

Полицаите излязоха и ме оставиха замаяна. Знаех, че всичко си има обяснение. Кражбата, това, че Стела я няма вкъщи. Опитах да звънна за пореден път, но притесненията ми се трупаха с всека минута. Кражба. Лош късмет определено я преследваше... Или беше нещо повече от лош късмет?

Мистерията е увлекателна, чете се с лекота, само ми е малко разочароващо защо не се плаши повече от ставащото.

Брой мнения : 11 Registration date : 03.12.2016

Тепърва й предстои да се уплаши, когато навлезе по-надълбоко и нещата се окажат по-сложни.

Хем не разбира от дрехи, но вещо разпознава италиански костюм. Където е италиански, там е и френски, където френски, там и испански.
Всички хора виждат златни пръстени, особено когато са пъхнати в кутрето.
Малко странно е, че полицаите не искат от нея писмени обяснения, след като тя им казва, че е била там до късно. В такива случаи те гледат да съберат колкото се може повече улики и показания.

» В търсене.
» В търсене. (2)