Здравейте, това е първия ми пост тук
Реших днес да пробвам да опиша сънят си. Събудих се и веднага хванах лаптопа, това е резултата:
Тичах по средата на празна улица, прескачайки локви, притеснен и
умислен. “Бързо” мислех си, бързо трябваше да пристигна до целта
си. Но каква беше тя? Денят беше към края си, слънцето вече не се
виждаше, но все още отразяваше лъчите си в сивите облаци. Тогава
нещо гротеско излезе пред очите ми. Вдясно, с крайчеца на окото си
видях как нещо се прокрадна и се скри сред купчина черепи. Аз
спрях и погледнах. Черепите бяха камъни, а камъните - черепи,
човешки и животински. Всичко менеше формата си, неясно струпани
до стена, покрай която минаваше река.
Наблюдавах го внимателно от разстояние. Нямаше да се
доближа. Загледах се още по-внимателно и някъде там видях
формата на змия, увита сред камъните. Колкото повече се заглеждах,
толкова по-ясно ставаше всичко. Имаше и трева наоколо, реката
минаваше покрай змията и камъните, които все още се меняха като
гледани през мараня. Но аз не видях главата на змята, нито
опашката й, тя беше твърде дълга и преплетена в камъните. Не
пожелах да продължа тъй като пред мен всичко беше размазано и не
знаех какво може да ме очаква. Върнах се бързо по същия път, но
вече беше още по-тъмно.
Тичах и презкачах локвите. Пътят беше още по-тесен и кратък
сега. Стигнах кръстовище, където ме чакаше позната фигура. Но
само я чувствах така, не виждах лицето, не знаех името. Пресякох
кръстовището, заобиколено от къщи, очертано от техните дувари.
Двамата стояхме и гледахме в посока на змията, някъде далеч извън
хоризонта. Тя вече не беше важна, забравих я, заради това, което
щеше да се случи.
Фигурата до мен постави ръка на рамото ми в опит да ме спре да
пресека отново. С дълъг жезъл в ръка ме побутна назад и ми показа
паднала табела, в дясно от мен. Табелата изглеждаше ударена от
нещо и се беше изкривила, мърсотията по нея показваше, че е стояла
на земята дълго време. Там се виждаше надпис, показващ
“увеличени нива на необичайни събития”.
Между нас се появи още по-малка фигура. Стигаше ми до
коляното и имаше формата на руска кукла, но жива, с коса и странно
лице. Изглеждаше неутрална, не ми мислеше лошото. Беше с човека
до мен. Бяха едно - малкото същество беше негово, но не като куче
или котка, ами част от него или поне така знаех аз.
Миг по-късно пред нас пейзажа се промени. Всичко стана мрачно
и огромни облаци се оформиха ниско над нас. Те се меняха
постоянно, тъмни, черни, ясно очертани в небесата и мъгла между
тях. През облаците се виждаше слиуета на огромни същества,
летящи от Запад на Изток. Едни бяха продълговати като змии, но с
крака, други бяха по-малки като хлебарки, трети като птици, но
сенките, осветени само от далечни светкавици, ги правеха да
изглеждат дълги стотици метри.
Гиганти минаваха пред нас, невидими, но бяха там. Над нас
небето сякаш беше разделено от тънка ивица. То приличаше пак на
облак, но не беше от онези пухкавите, които знаем. Беше като лазер,
който не светеше, ами поглъщаше всяка светлина. По дължина на
него се въртяха кръгове с древни руни, изписани по тях, по които се
формираха други подобни линии и кръгове. Тази странна линия
формираше още облаци около нея, все по-тъмни и по-тъмни. Около
нас започна да пада сива вулканична прах, а някъде сред нея се
гонеха червени камъчета.
Изведнъж в небесата измежду облаците се прокрадна огромна
фигура, приличаща на дракон. Тя пак се скри и показа, изскачайки
през облаците, сякаш дебнеше плячката си. За миг изчезна. Ние се
спогледахме.
Пред нас вече нямаше къщи, нямаше път, бяхме само на едно
поле и небето над нас се отваряше. Мракът беше навсякъде, само
падащите чевени камъни и сините светкавици в небето осветяваха
разиграващата се сцената. Тогава драконът изскочи изведнъж пред
нас и разпери криле. Беше огромен, закриваше хоризонта и небето.
Ореол зад него очерта величествената му форма. Той впери черните
си очи в нас и отвори уста.
Край..
Note: не съм украсявал с излишни елементи, това в действителност е какво сънувах 1:1, опитал съм се да опиша чувството и сцената визуално, но се придържах изцяло към спомена
Това са малките ми опити за писане, всякъкви коментари са добре дошли, положителни или не
Искам да се науча да разказвам! ^^ Освен това съм започнал и много по-дълга история. За сега имам основен план, герои, сцени и т.н. и съм на ~20 страници само, но бавно прогресирам. Покрай нея пиша и подобни като това горе
Поздрави!
