Вкус на пролет

Вкус на пролет

И беше ден, и беше нощ.
И после пак, и пак, всеки
ден, все едни и същи
неща. Но ето я пролетта,
чука на вратата и носи в
едната си ръка- подарък:
нима това е любовта, която
ти пожела? Или мираж, просто
роден от желанието на твоята
душа? Нарисувай любовта,
сложи й форма, цвят,
опиши нейната красота. Можеш
ли, намираш ли точният цвят,
с който да нарисуваш нейната
пълнота? Страх ли те е?
Нима това е ехота от една лъжа,
която може да разчупи, туко
що залепената ти душа?
Любовта е свобода, над
всички неща. Достоен ли
си за нея сега? Можеш ли
да скочиш в неизвестността,
да продължиш, да я търсиш?
Да оставиш всички сигурни
неща, само за да вкусиш любовта?

чете се гладко, малко предвидими рими, но пък за сметка на това ми харесва как са подредени

Благодаря за коментарът!

с риск да си кажете,тоя е супер зле,римите ги схванах чак от третия път,до преди тях не можех да разбера много и за какво изобщо се разказва в това стихотворение
но после ми просветна и всичко си дойде на мястото
казах си: Аха!,усмихнах се и се зарадвах
хареса ми много
давай още

Безкрайно опиянение

Срещнах те миналата година,
през пролетта.  А сега чакам
отвън  в студа да се появиш със
цветя  в ръка по случай деня на любовта.

Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори
и след смъртта. Усещам полъха над
плътта, който ми напомня, че съм
зависима от твоята красота.

Чувството, че си тъй идеален,
ще премине. Пеперудките в
коремът ми ще излетят, дали
и тогава ще продължиш да идваш.

Да идваш със цветя в ръка,
да ми казваш,че душата ти
е дим, ако не усеща полъха от
от вече побелялата ми коса?

Ще продължиш ли да се бориш
за мен, дори когато си отегчен,
от света, от материалността?
Ти, каза там, пред небето и
адът, че една е любовта.

Една е любовта с мен на тая
земя и след това,продължение във вечността.
Ти обеща с ограничената си човешка
душа, че винаги ще хващаш моята ръка,
дори, когато стои неподвижно в пръста.

харесва ми,но не ме докосва тематично,преместих се встрани от любовта.
така че си оставам фен на Вкус на пролет

more написа:

с риск да си кажете,тоя е супер зле,римите ги схванах чак от третия път,до преди тях не можех да разбера много и за какво изобщо се разказва в това стихотворение
но после ми просветна и всичко си дойде на мястото
казах си: Аха!,усмихнах се и се зарадвах
хареса ми много
давай още

Ей това чувство исках точно да създавам у хората четейки моите стихотворения

more написа:

харесва ми,но не ме докосва тематично,преместих се встрани от любовта.
така че си оставам фен на Вкус на пролет

Първото е писано поредено от истински чувства, а второто ми беше зададена тема Денят на любовта, явно като имам зададена тема и не ми идва отвътре и усещането при четене се променя.

jullsify написа:

more написа:

с риск да си кажете,тоя е супер зле,римите ги схванах чак от третия път,до преди тях не можех да разбера много и за какво изобщо се разказва в това стихотворение
но после ми просветна и всичко си дойде на мястото
казах си: Аха!,усмихнах се и се зарадвах
хареса ми много
давай още

Ей това чувство исках точно да създавам у хората четейки моите стихотворения

Ето,получило ти се е