Ужас. Заради това, че баща ми постоянно искаше да изхвърля мои вещи и поради неприязънта, която съм развила към стария дом, постоянно изнасям мои неща от там, но стигнах до момента, в който почнах да се чувствам задушена от това, което съм донесла, и мисля, че може би съм направила грешка. Ако знаех, че този апартамент е мой, нямаше да ми пречи. Но съм помъкнала толкова неща със себе си в несигурността. Ами ако ми се наложи да ги премествам пак? Вместо да ми е лесно... та така, почнах да съжалявам за решението си, но просто си представям как есента баща ми идва и хвърля всичко като предния път, когато едва опазих неща, които исках. А и след като брат ми заживя там с приятелката си, почнах да се чувствам излишна, и исках да събера до себе си всичките ми вещи, личното ми пространство, така да се каже, ''дома ми'', защото повече не искам да се връщам в онзи цигански квартал, в онзи гаден дом, който свързвам с неприятни спомени, а и нямам място вече там. Толкова е гадно да се мъкнеш по квартирите.... и тези стари дневници, които помъкнах днес, толкова ми лъхнаха на прашасало. Мразя да се чувствам толкова странна, като някаква вехтошарка. Но нали си спомням предния път как баща ми ги беше помъкнал към кофите, а това са ми спомени. И сега се разкъсвам между това как ми е неприятно да трупат пространството на новото място, как се чувствам като някаква откачалка, че съм ги помъкнала, хем от друга страна знам, че исках да изнеса всичко мое от онзи апартамент (въпреки че голямата библиотека няма как да я взема, за жалост, с всичките прекрасни книги, които притежаваме). А баща ми се беше заканил и на тях. И понеже книгите няма как да ги пренеса и спася, мога само да завлека част от тях, но защо ми е да опразвам толкова хубава библиотека, която не мога да си хвана подръка с мен, а само да разпилея. Та понеже няма как да я защитя по никакъв начин, само се надявам баща ми като си дойде, да не изхвърли нищо от нея, защото е моята гордост... <3
Оф, на всичкото отгоре се оказа, че пак съм забравила неща там, което значи, че пак трябва да правя един от омразните ми курсове натам.
може да ви се струват тъпи тези работи, но какво да направя.
_________________
Nihil verum est licet omnia.
но мразя да се спречквам с такива. А и нали трябва да има с какво да си запълвам дневника.