Началото на книгата е интересно. Пунктуацията ти куца, но това е оправимо.
Това, че не четеш книги, също. Основен съвет, който се дава на желаещите да пишат, е да четат колкото може повече. При това на езика, на който смятат да пишат. Ето и съвети за писателството от един уважавам автор.
Ще ви кажа пет правила за писателския успех.
Първо: вие трябва да пишете.
Второ: вие трябва да завършвате написаното.
Трето: вие трябва да се въздържате от преработка освен поради конкретни изисквания на редактора.
Четвърто: вие трябва да излезете на издателския пазар с вашето произведение.
Пето: вие трябва да го държите на този пазар, докато не го продадете.
И това е всичко. Най-надеждната формула, за да публикувате всяка – именно всяка! – творба. Но правилата действат само последователно, а не паралелно. Ако прескочите някое от тях, ще се провалите напълно и произведението ви няма да бъде напечатано.
Да видим сега как работи механизмът. Някъде споменах, че половината от възрастното грамотно население на САЩ иска да пише. Поне така твърди. Нека цифрата да е 50 милиона.
Девет десети от хората, заявяващи, че желаят да писателстват, изобщо не сядат да го правят. Е, значи остават 5 милиона. Най-много един от десетимата, мечтали някога да пишат и завършили някой опус, го изпипва по съответния начин – коригира и натраква на машина през два интервала върху стандартен лист хартия. Като резултат – в най-добрия случай – оцеляват 500 хиляди души.
От тези, дето привършват работата си, 90 процента не могат да я оставят на мира. Те започват да я човъркат, поправят, променят... докато накрая й измъкнат душата и загубят интерес към делото. Ето че вече говорим за 50 хиляди.
Повечето от ония, издържали горното изпитание, не пращат творби към външния свят – тоест на редактор, – защото предвиждат възможността за провал. Не са готови да се сблъскат с него. Всички писатели, включително и покритите с белези стари професионали, извънредно се гордеят с плодовете на собствения си мозък. Те са склонни по-скоро да зърнат своя първороден син разкъсан от вълци, отколкото да преживеят връщането на техен ръкопис. Така че тези люде четат страниците си пред съпругите и многострадалните приятели.
Семейство Вирджиния и Робърт Хайнлайн
Да, едва 5 хиляди смелчаци наистина излизат на пазара с някаква проза. Тя отива при специалист и се връща обратно с писмен отказ, а това е твърде мъчително за самочувствието. Обикновеният любител спира дотук. Той е толкова разочарован, че скрива папката в чекмедже и я забравя.
Или може да я изстреля повторно, ала новият отказ ще бъде значително по-болезнен от първия. Нужен е истински инат, за да предложиш произведението си пак. Само шепа ентусиасти ще пратят своя ръкопис четири пъти. Още по-малко хора ще обсаждат неуморно издателствата, докато накрая им купят стоката. Стига творбата да има известни достойнства и авторът да бъде настойчив, в последна сметка ще успее.
Някой редактор изведнъж ще открие, че се е доближил до фаталния срок с празни страници, които трябва да запълва. Той ще разрови купчината боклуци и ще измъкне оттам опуса, за който помни, че е лош, но не и съвършено бездарен. Ще го прочете отново и ще си каже: „Е, хубаво, ако изхвърля тромавото начало и започна направо с действието... поочистя финала... зачеркна всички тия прилагателни... мина с червен молив това описание на природата... току-виж работата потръгнала. Пеги! Изпрати на този тип писмо по образец номер 2 – да, да, по същия, дето ми дава правото да съкращавам, за да свия обема. И добави, моля ти се, обичайната фраза, че ще се радваме да видим други негови неща, ама не по-дълги от 50 хиляди думи.”
Ех, сега вече се ражда печатаем автор.
Ако той е все така упорит и продължава да пише, а и да държи на пазара продукцията си, за която смята, че действително може да се ореже със 7 до 45 хиляди думички – тогава добре. Съгласи ли се с това, ще проумее, че съкратеният вариант се чете много по-леко, и по такъв начин ще получи своя най-важен урок в нашия занаят: всеки ръкопис печели, когато му махнат „тлъстините”.
Въпросната последна операция изключва още 90 процента начинаещи. Започнахме с 50 милиона, на финала имаме само 500 оцелели прозаици.
____________________
Безспорно Робърт Хайнлайн е сред най-видните оцелели американци в странната страна Фантазия. Но и човекът у него е не по-малко оригинален от едноименния майстор. Той например бил страстен привърженик на донорството, дори установил цената на своя автограф – половин литър кръв за болницата. Както разказва колегата му Спайдър Робинсън, мнозина я дарявали с готовност, а после привличали към делото още щедри приятели. Защото създателят на „Луната е наставница сурова” имал огромния престиж на писател, дал плът и кръв на незабравими образи и впечатляващи идеи.
Автор: Робърт Хайнлайн
Бележки и превод: Сандро ГЕОРГИЕВ
Добре дошъл при нас 
Тази малка част, която си ни пратил е именно това - малка. Ако имаш някаква идея в главата, осъществи я! Прати ни цяла глава, за да можем да преценим за какво става въпрос и дали е добро. И преглеждай няколко пъти това което си написал за грешки 