Супа в тиква

Романтика

Романтика в днешно време -
да обараш момиче в дискотеката.

Кво?
Ебавате се, нали?

Само аз ли все още вярвам в
държането за ръка?
Разходки под звездите?
Цвете и комплимент?

Усмихвате се само в инстаграм.
За бога, там търсите любов.

Гади ми се от вас.
Гади ми се от модерното.
Върнете ме обратно, когато
романтиката не е само мисълта за секс...

Поет ли? Не!

Не съм поет.
Бих казал даже,
че съм много зле.

Няма рими, нито звучност.
Красотата липсва.

Но пука ли ми?
Не!
Правя го за себе си.

Чувствата си да заровя в думи
и някак си - да ги преживея.

Правя го заради терапията,
от която умът ми се нуждае.
Правя го, за да примката около врата
ме отпусне...

Измъчва ме.
Никога няма да съм поет.




Отговор

Пиша стихове.
По-скоро скучни и твърди редове.
Но пиша истината.
Вие спите ли?

Отворете очи.
Боли ли ви?
Щастливи ли сте?
Чакат ли ви кафе и любим човек?
Не?
Значи сте като мен.

Не питайте какво ми е.
Не зная.
Загубих се измежду чувствата си.

Обичам
следователно
премислям.
И пак - отговор нямам...

Тъпотията ви кърти яко, а?

Абе вие сте много прости.
Живеете за коли, пари и леки жени?
Ако не идете на дискотека събота -
край, ПРОВАЛ!

Не искам да живея в това изгнило общество.
Къде са истинските хора? Честните? Добрите?

Милото държание сякаш подлежи на наказание.
Честно, честността е изчезващ вид.

Бягате от книгите, все едно хапят.
Модерно е да кажеш, че няма Бог.
Гълтате хапчета и се бъркате,
че сте щастливи...

Боже, чуваш ли?

Все по-модерно е да си атеист.
Молитвите ти да са за коли...

Вярваш в Бог,
но само когато умираш? Какво?

Не съм безгрешен, знаеш.
Виждаш ли ме отгоре? А?
Дори не си там, нали?

Ти си в мен, в сърцето ми.
Ти си усмивката и добротата ми.
Ти си любовта и таланта ми.

Твоят дом е душата на човек,
не църквата.
И всеки път, когато се моля,
сякаш изпращам съобщение до себе си.

Не искам това и онова,
не си Дядо Коледа.
Просто ти благодаря за помощта,
докато живея и раста.

Крещя

Това да си писател е странно нещо.
Умуваш, фантазираш.
Плануваш как да напишеш роман -
комедия, драма, фантастика или мистерия...

Накрая разбиват ти сърцето
и обръщаш се към поезията.
Вече не са ти нужни твърдите романи,
с дълги сюжети и стотици герои.

Почваш да драскаш стихове,
лекуваш себе си.
Не ти се получва, поет не си.
Майната му, оставете ме да крещя...

УМОРА

Будя се.
Спал съм час или два...
Изморен съм.
Отново същото - пореден скучен ден.
Въртя се в кръг.

Прибирам се. Изморен съм.
Самотен съм.
Тъжно ми е.
Само ти го умееш -
да ми върнеш усмивката...

Не мога да заспя.
Мисля само за теб.
Романтик съм, знаеш.
Искам да те хвана за ръка,
нека те прегърна.

Боже, пак ще се събудя.
Изморен.

Душ

Горещ душ.
Сълзите ми изтичат в канала.
Сърцето ми бие с мисълта за теб.
Цялата тази пара е от главата ми.

Обичам те и ще те обичам,
докато водата тече.
След това ще изляза, студен
с думите: "забрави я, бе"