душевни терзания

нямам, бе, мама му стара
обичам
когато
е
така
ПЕРФЕКТНО

оо, човек, почни пак <3
и аз така свирих четири години на китара, после спрях за 1-2 години ииииииииииииииииииии
сега да хвана китарата, не мога. ако почна по ноти, ще успея... ама. ;/
давай!
!!!
нахъсай се

СИНТЕЗАТОР
Моята.
мечта. <3

едва ли съм само аз така, обаче всяка година се случва едно и също: зимата се депресирам, отчайвам, ставам песимистична, не мога да правя нищо, седя си вкъщи по цял ден и се цупя ;д все едно пмсвам, ама че с месеци ;д и лятото естествено става обратното - задвижвам се, ставам оптимист, щастливо ми е, излиза ми се, правят ми се нещо, всичко, и просто страшен прилив на енергия. не мога да си го контролирам, цял живот съм била така. единственото миналото лято ми беше депресиращо, ама си имаше фактори и причини за тва, да не решите, че хобито ми е по цяла година да се депресирам   дори аз нямам такава енергия!!

а астрологичната ми книжка казва, че скорпионите са в апогей през лятото, което е странно, щото сме родени октомври/ноември   ама е вярно!

нормално си е
като времето е начумерено, човек се потиска, става му студено и на душата
като е топло, се зарежда с енергия и уют

ама винаги съм имала чувството, че аз го приемам по навътре ;д

трети ден ми расте шибания мъдрец, отмених си рисуването даже
и се мажа с някаква отвара,която баба ми даде от кокичета и работи като новокаин, но има ужаааааааааасен вкус.

искам и аз да ми расте мъдрец да не се чувствам толко тъпа.

иначе относно сезоните, донт уори, всички скорпиони сме така, аз винаги .
тая година има мегдан да е по-различно щото вече се научих да не се стресирам от глупости и т.н. и не ме бие така яко хормона както преди

тоя пост ще е специален поздрав за chocolate, ако още влиза тук (само аз ли останах дейба ;д)

в момента съм носталгична спрямо... 2013. която сигурно беше най-гадната година в живота ми и ми се повръщаше (и все още ;д) от нея, ама в момента слушам нещата, които слушах преди една година по това време, обсебвам се от някакви книги и гледам неща, които съм сваляла тогава, та ми стана едно топличко на сърцето ;д тва е щото съм забравила какви шитни ставаха.

а да, осъзнавам, че ще ми липсва даскалото :/
мн съм зле нещо

блаа... уж щях да пиша, уж щях да пиша и на едно др място (Сид), но нещо нещата се обърнаха на 180 градуса.

няма нищо по-хубаво от това просто да избягаш от вс и да се занимаваш само и единствено цял ден с коли, акумулатори, свещи и тям подобни работи, от които нищо не разбирах, а сега вече нон-стоп си говоря с баща ми и го разпитвам кое къде е, какво прави, как го прави и т.н.

и сега трябва да се връщам, а хич не ми се иска... нямам резултати, не знам какво ще правя, останах разочарована за пореден път, от близки мои хора... най-накрая трябва да си науча урока, който живота безброй пъти ми преподава: не се доверявай, не вярвай на "приятели".

но. НО. има едно "но". била съм на мнооооого по-лоши места, само като се сетя за психическото ми състояние миналата година(цялата), постоянно нещо се объркваше, постоянно бях тъжна... просто сега това всичкото е малка спънка и съм горда, колко много порастнах от миналото лято насам. или пък всичко си е същото, но аз го възприемам по различен начин. да... макар, че има няколко камъчета, тва не може да ми попречи на щастието. всеки има дни, в които е умислен, но има и дни, в които просто ми харесва да си гледам небето и да се усмихвам тъпо. да си чета книга...

да...

наистина оставих зад гърба си всичко училищно. всичко, което ме спъваше е вече зад мен, и само остава на новия старт да се опитам да не оплета конците прекалено много, за да не се налага да се чудя как да ги разплета. (:

добре че е тая изповедалня, че да се повайкам малко. Мъжът ми има рожден ден, а аз съм със скапано настроение, защото нямам муза от страшно много време, не пиша и не мога да пиша, а ми се щеше да му напиша стихче. Станала съм като камък отвътре - нищо не помръдва, няма повей, всичко е застояло и дори една римичка не ще да се роди в главата ми. Дори ми е трудно да се изразявам приказно, а в това ме биваше много. Damn, вярно е, че през лятото "римата все ми горчи", както съм писала в 1 стих, но, мамка му, аз не съм писала от април месец. И то това априлското, последното, беше едно такова... с изгубена душа. Като останалите ми последни, които са пълна скръб и миши изпр.. нерадости.
Много ме е страх да не изгубя тая способност, от малка си знам, че това съм аз и ако не мога друго, то поне мога да пиша. Сега и това не мога.
Мога други неща, които по нищо не могат да се сравнят с поезията.. И за да не започна много да драматизирам, защото това умение ми остана, а и като че ли обичам да го правя понякога, ще оставя  оплакването до тук.

Ще оставя и лошото настроение тук, чака ме рожденик-рицар

Спокойно. Остават само още няколко дни болки, докато изгорялото и ужиленото минат.

кола маска...
why u so лепкава?!?!?

другият път си купувам машинката за 20 лв и изобщо няма да се мъча с тая разтопена захар, дето я продават и печелят милиони от нея.

кола маската е лепкава,
а защо шибаните лентички никога не скубят нищичко

купих си машинка. still лепкаво.
а на тия минусови температури нали си ме представяш как ше мръзна... няя начин.
бръсначки форева. :Д

обаче не и no shave december
в смисъл
не мога
ще се чувствам мърляво, грозно и отблъскващо
дори само аз да си знам кое къде ми е лол

хахаххх, да, и аз не бих могла да карам no shave november :Д

ауе през ноември чат-пат може да има време, подходящо да си мандахерцаш месата наляво-надясно
не би ли трябвало да го нарекат
No shave december или january

Ххахахаххххх
Иначе по темата...душевното ми терзание е, че вчера паднах по лице на ледената, ударих си капачките и са не мога да сядам/ставам

Ооо старост

При мен резултатът от no shave september, october, november, december & january е впечатляващ.

е, ти си мъж, и то малко приличаш на арменец, така че няма проблем

сега като почетох малко новите теми в общите приказки... се чудя дали светът става все по-отвратителен, или аз ставам все по-малко наивна?

трябва да е и двете, но ми се ще да е първото. имам чувството, че светът е изгубил страшно много от чара си. ужас.