И нека бъде светлина, и нека бъде звук

От прозореца на моята стая
правя компания на угасващия ден
той разказва ми всичко,но за жалост накрая
отива да си легне уморен,уморен.

Той колко много видял е
и колко е преживял,
той себе си напълно раздал е,
на хората надежда е дал.

Бил е заедно с тях
през цялото време
и в радост,и в смях
и с мене,и с тебе.

Той винаги е наша упора
пази ни,помага,подпира
очевадна е неговата умора,
но той прави всичко за нас,затова не спира.

И ето,че падна завесата,
настани се на негово място нощта
тя всъщност е на деня принцесата,
замества го докато спи,помага му така.

Мечтата да бъда поет


Аз искам да разцъфна като цвете
поезията да бъде моят цвят
за мен да казват "Да,тя поет е"
в тези думи да се събира целият ми свят.

Аз искам като дъжда да се разлея
да бъда прелестна и тъй приятна
за мен да казват,че умея
поезията с удоволствие да срасна.

Аз искам като слънце да обгрявам
абсолютно всекиго и всичко
за мен да казват,че успявам
да вложа в поезията ми нещо лично.

Аз искам да съм като малко детенце щастлива,
аз искам да съм като изгрева нов,
аз искам поезията ми да изглежда красива,
но най-вече да се усеща,че е правена с любов.


Много си го обичам точно това <3
Но все пак чуждото мнение почти винаги и по-точно

Ако

Ако умееш ръце да разтвориш,
приготвяйки се за полет в небето.
Ако умееш да повториш
на слънчогледа танца в полето.

Ако умееш да привлечеш
вниманието на залязващия ден.
Ако умееш да съблечеш
люляк без да остане смутен.

Ако умееш да пресъздадеш
ритъма на сърцето ранимо.
Ако умееш да назовеш
онова,което е неназовимо.

Ако умееш да се впечатляваш
именно от тези-малките неща
то ти определено се справяш
с щастието да вървиш ръка за ръка.


Моят живот 2

От какво повече имам нужда
освен от един залез и малко любов,
освен красотата да не ми бъде чужда
и с гордост да казвам "Това е моят живот."

другите не бих казала, че ми харесваха толкова много,
малко не бяха конструирани както трябва и дори и да има супер хубава идея,
когато няма ритъм самото четене на стихотворението става тежко и тромаво и на читателя му е малко трудно да се съсредоточи в смисъла на написаното, но

но това последното е страшно добро, браво


Ако умееш да привлечеш
вниманието на залязващия ден.
Ако умееш да съблечеш
люляк без да остане смутен.

Ако умееш да пресъздадеш
ритъма на сърцето ранимо.
Ако умееш да назовеш
онова,което е неназовимо.

<33

Хей,най-после критика,от която мога да се възползвам.Би ли могла да миобясниш какво не конструирам правилно,за да мога да го отработя?
Иначе благодаря

ами най-просто, за да има ритъм
трябва броя на сричките във всеки ред да е еднакъв;
или пък поне в редовете, които се римуват

примерно ако е кръстосана рима трябва в първия и третия ред сричките да са с равен брой, иначе на читателя му става едно такова.. тромаво, докато го чете
губи се мелодията

Брой срички..ясно , благодаря и на теб и на Сид

Жажда


Аз искам да крещя "Светът е мой!"
да се събуждам жадна посред нощ,
далеч да се разнася моят вой,
безгранична да е мойта мощ.

Под луната омайно прекрасна
аз да ходя на лов,
да ме изпълва крайно ужасна
жажда за чужд живот.

Цялата да се изпълвам от копнеж,
когато невинна жертва открия,
нежно да й нашепвам "Ти ще умреш"
само миг преди да я убия.

Удоволствието зъби да впия
в тялото й така крехко
и последната капка кръв да изпия,
погубвайки всичко човешко.

Гара=Любов


И винаги пак ще се връщаме тук,
пак тук-на същите гари
ще си спомняме един за друг
и как всеки по нещо остави.

Оставихме ние по малко от себе си,
оставихме ние по много любов,
разделихме се,тръгна всеки след целите си,
тръгна всеки да живее свой собствен живот.

Живот,в който явно място за още един
не може да се освободи...жалко
явно далеч един от друг ще стоим
макар да знаем,че трябва ни малко.

Имаме нужда само от нещо да ни подтикне
да се върнем пак тук на същата гара,
да не позволяваме на сърцето да свикне,
че след поредната гара идва раздяла.

И нека този път заедно тръгнем
да гоним общи цели,да градим живот,
за да не се налага да се върнем
по стари гари да търсим стара любов.

Кажи ми как да постъпя,
когато да те целуна поискам,
казваш назад да отстъпя
и да започна да свиквам.

Но как със сърцето да споря,
как да му кажа да замълчи,
когато то иска пак да повторя
всяка целувка...да знам,че звучи

банално и много изтъркано
сякаш от някой сериал сме го взели
и всичко е толкова много объркано
как изобщо бихме посмели

да го объркаме още повече от сега,
да вдъхнем живот на забравени чувства,
ами ако пак се окаже,че е лъжа
и реално любовта наистина отсъства.

И ние просто се заблуждаваме,
в една лъжа голяма живеем,
но в крайна сметка осъзнаваме
това,което отказваме да проумеем.

Моят свят

Аз просто не мога за избягам
от моето аз,от това,което съм
затова аз тихо страдам
сама със себе си останала навън.

Компанията на собственото ми Аз
си имам...какво ми трябва друго
може би луната да ме гледа в захлас,
минувачи да шептят "Това е чудо!".

Освен себе си,на света
какво аз мога да предложа?
Ритуално под дъжда
аз лична клетва ще положа.

Ще обещая аз каквото мога,
с кръвта си ще го гарантирам,
ще си запазя само мойта дрога
и даже няма аз да протестирам,

ако реши някой да ми я открадне,
защото как целият свят ще ми вземе?
неговият замисъл знам ще пропадне,
защото светът не тръгва никъде без мене.

Може би ако


Може би ако аз можех
да не бъда част от този кръговрат
Може би ако аз вложех
повече от себе си в този свят.

Може би ако опитам
да съм нещо повече от просто Аз
Може би не ще отричам,
че да си човек е просто ад.

Може би ако успея
да намеря себе си сред всички други
Може би ще проумея,
че така сама си правя услуги.

Може би ако се рея
силна,независима,свободна
Може би ще се слея
в на живота голямата пробна

с всички хора,които
живеят цял живот с "може би ако",
ровят се и търсят упорито
във всекиго и всичко нещо добро.

Най-накрая успях да намеря
онова нещо, за което
се струва на този свят да живея
за изненада, където
аз вече по-често се смея.

Аз да се радвам успях
на всичко, дори да е малко,
погледнах и ЛОЛ- осъзнах
колко е глупаво и жалко,
че чак сега го проумях.

Поканих на гости при мен
красивите нежни лета,
запечатах всеки момент
на сигурно място в паметта,
очакващи някой ден

да ги прегледам като на лента,
спомняйки си за онези времена,
обвиняваща безкрайно момента,
в който спряхме да сме деца
и срещнахме опонента,

който ще кръстим живот
и с него всичко най-значимо
ще преживеем, ще срещнем любов
и дори да е непостижимо
аз ще си ида с изгрева нов.

Чувах на токчетата песента,
долавях познато звънене,
по прашният път в ноща
се приближаваше бавно към мене

момиче, което отдавна не бе
срещало истинската любов,
то без да знае, мигновено завзе
целият мен, влезе в моя живот.

Аз безропотно пуснах я вътре.
Тя не чакаше и покана,
но попита ме нещо за утре
и какво искам в замяна.

Тя да е използвана свикнала беше,
да бъде играчка в чужди ръце,
а сега точно пред мене стоеше
и отново бе онова малко дете,

което животът бе го измамил
с празни, лъжливи обещания
тя разбира- и едно не е спазил,
но е свикнала и на страдания.

От днес за утре живее,
нощем из улиците броди,
надява се и силно копнее
щастието да я споходи.

Аз връщах се тук всяка
нощ, за да я срещна
точно на същата пряка,
но като че ли усещах,

че този път да дойде няма
и безцелно да чакам ще ме остави
"Горкото дете", бе дала в замяна
на света всичко, но той я забрави.

Пласьорка


Мога да бъда всичко, което поискам
принцеса, певица или танцьорка
за жалост, живота притискам,
погубвам го... Аз съм пласьорка.

В моята дрога онези хлапета,
скитащи изплашено в моя квартал,
виждат звезди, луни и небета,
цял свят в погледа им се е събрал.

Те още толкова млади,
от живота нищо видели,
ходят на нощни паради,
опитвайки да са смели.

На сутринта след поредната доза,
която с такъв труд са взели,
ще изиграят ежедневната поза
на нормално дете, сякаш не са копнели

да се доберат пак до мен,
да си заработят малкото дрога,
но забравят на другия ден,
те го правят, но аз не мога.

Аз помня пълните с фалш очи,
треперещите вече ръце,
усещам стичащите се сълзи,
как искам всичко да спре.

Ако така продължи, аз не знам
дали да издържа ще мога,
защото не искам пак да съм там
пласьорката, продаваща дрога.

Животът тях уж ги убива,
но всъщност аз съм това,
за малко ги правя щастливи,
натам ги поема смъртта.

Хей,хей мерси


Макар и понякога граничещ с лъжовен,
макар и с разкривени черти
радвай се! ти си главен виновен,
задето в очите ми греят звезди.

Заради тебе аз всеки ден
се будя с усмивка голяма,
слънцето грее чрез мен,
моля те, обещай ми, че няма

да свърши приказката красива
и да изчезнеш просто така,
аз няма да бъда щастлива,
готов ли си да сториш това?

Ако наистина ме обичаш,
ще знаеш, че няма да понеса
липсата ти и спри да отричаш,
че за мене ти си света!

Стани и танцувай
макар да не можеш
и не се страхувай,
че ще се изложиш.

Опитай също да пееш,
извиси глас над града,
дори да не умееш
ще скрие всичко нощта.

Нарисувай картина,
бъди за малко творец,
весели се за трима
и живей в дворец.

От живота граби
с пълни ръце,
осъществявай мечти,
бъди отново дете.

Криле разпери,
тичай наволя,
говори, говори,
аз силно те моля

нека двама с тебе
да излизем навън,
да се смеем ли смеем
о, дано не е сън.

Без главнацел и посока
заедно с теб ще вървим,
дали ще научим урока
и, ах, дали ще се уморим.

Не тръгвай


По прашни пътища не тръгвай,
недей да тръгваш, стой си с мен,
нежно сутрин ме събуждай,
от работа макар и уморен.

Не ме оставяй да стоя сама
да чакам твоето завръщане.
Ти казваш: "Няма все да е така",
ти казваш: "Скоро връщам се".

Но думите ти се размиват,
ехо надалече ги разнася,
чувствата ти си отиват
и любовта ни май ръждяса.

Ти ще тръгнеш по света,
по пътища прашни, далечни.
Знам, не мога да те спра,
но обещавам да те чакам вечно.

Леле! Мерси, мерси СЪН


Съдбата


Нощем понякога ми се приисква
да щракна с пръсти и всичко това,
което безумно много ме притиска
да си тръгне надалеч с нощта.

Да изчезне и да ме забрави,
да не помни, че ме има
в онзи списък, който прави
за всеки всяка година.

Усърдно зачерква на листа
всяко нещо едно по едно,
няма шанс дори оптимиста,
няма шанс, явно трудно било.

От нас какво се очаква тогава-
да слоним глава и мълчаливо
да приемем, че Съдбата е права
не! това просто e неприемливо.

Благодаря, благодаря (bow)
леле... sun