:)От мен за вас с мнооого любов <3

Работите ми не са нищо особено...даже твърдя че са пълни боклуци но пък обожавам да пиша и ето ги и тях...


Изоставена.

Една жена с сълзи на очи вървеше по заснежена улица...сама.Усети как и прималява и се свлече на земята.Усети болка по цялото си тяло.Изстена тихо.Сякъш света се беше сгромолясъл.Спомените я нараняваха.Вече беше сама...трепереше.Вятъра се врязваше безмилосто в нея причиняваики и още повече болка.Приятелите я изоставеха.Нямаха нужда от нея и просто и казаха да се маха.Да ги остави.А единствената и упора...приятеля и`...тя просто го хвана в изневяра.Толкова ли беше лоша.Не бе направила нищо на никои.беше наивна макар и умна.устави се да я използват и това беше най-голямата и грешка.Слънцето бавно залезе...настъпи нощ.Тя заспа.Сама.Уплашена.Наранена.Облегната на една стена.Вятъра се усилваше...момичето усети че края и наближава.Знаеше че няма да издържи така.Изведнъж някои я вдигна на ръце.Не можа да отвори очи но малка надежда се появи и приблясна в сърцето и`.
На сутрента когато отвори очи видя един мъж да седи на стол до леглото на което лежеше.Той беше задрямал.Усмивка плъзна по лицето на жената.
Познаваше го.Преди много години той и беше най-добрия приятел.Но се разделиха защото тя предпочете другите..."приятелите" които я измамиха и гаджето което и изнивери.Краката неволно я бяха довели тук.Късмета и се усмихна и тя се чустваше щастлива макар че тъга и чуство за виня я изгараха дълбоко в нея.
Тя леко се надигна и мъжа се разбуди.когато я видя будна си помисли че преди си е мисли че може да и` каже толкова много неща а сега устата му не промълви нито една дума...той стана седна на ръба на леглото наведе се и я целуна.нежно.Пламенно.Така както е мечтал винаги.
-Обичах те...обичам те и ще те обичам до края...-прошепна тихо той.
жената остана без думи...значи за това беше винаги до нея.За това реагираше странно когато му кажеше че харесва някои или че е гадже с някои...но сега усъзна нещо друго... и тя го обичаше.Макар да го осъзнаваше късно не бе свършено.Живота продължаваше.но този път щеше да бъде щастлива.Знаеше го.Предчустваше.ОБИЧАШЕ ГО!!!


^^^

Болката

Сърцето ми болезнено разби но пак за тебе мисля.Възможно ли е толкова да те обичам.Когато те видя с онази да флиртуваш сърцето ми се свива и студена пот избива.И да...знам.Няма да те имам...НИКОГА.Но честно ли е да се наранявам с мисли така тежки.Просто за тебе мечтая.Мечтата е нещо чудесно но толкова болезнено.Сълзите...те облекчават.Но за кратко.И пак идва спомена за теб.Болезнен изпълнен с болка и пропит с сълзи.Няма ли да се свърши.Приближаваш...!Мислиш си за нея...другата.Дето спи в леглото ти нали?Дето те обсипва с целувки нощем и денем нали?Но тя не те обича.Никои освен мен не те обича...но не ме слушаи.Просто няма смисъл.Времето ти губя.Добре...тръгвам си.Но едно последно нещо ще ти кажа...проклинам те никога да не обичаш и да не си обичан.Само това заслюжава твоето ледено сърце.Доста хора нарани но краят наближава.Далече е смърта ти но болката е близо.Ще страдаш докато не разбереш кои те обичаше.Кои страдаше и сълзи лееше.И тогава ще си спомниш мен.Аз...стоях близо до теб.Мислех за теб...плачех за теб.Свършвам...тръгвам си...и няма да ме видиш пак.Това имах да ти кажа...свърши се.Падам.Усещам само болка и...студения под...нямам сили да отворя очи...знам само че ти си последното нещо което видях през последните си минути живот.
^^^

Не издържам

Трудно е да се опишат чуствата ми.Ту съм щастлива ту тъжна и сълзите напират ту се изнервям.Не издържам това е.Сякаш някои ме е проклел.Просто мечтите обиват и сега го разбрах.Толкова мечтах че вече не издържам...това няма да се сбъдне ти си далеч.А може би в този момент ми се подиграваш някъде там...далече.Знам за теб какво съм...нищожество.Да знам.Не ми го напомняи.Не е нужно.Ще спазвам дистнация.Кого ли залъгвам пък се доближавам и знам какво ще последва.Поредна обида.Нападам те.Удрям те.Не те боли.Толкова съм слаба и ядосана.Сълзи напират отново и пак не издържам.Тоалетната ме приютява.И рева...за пореден път.Сгушела съм се сама и плача просто еи така.Дали те мразя.Постояно казвам че те мразя...а така ли е?сама не зная.Една приятелка ми каза "омразата е близо до любовта" .Маи е права.Същата приятелка ми каза "Забрави го".Не е толкова лесно и пак мисля за него.В сърцето ми несъзнателно се е заключел.Не издържам.Сърцето ми кърви от болката непоносима.Гърлото ми се раздира от плач.И пак сълзи се леят от моите очи.Не издържам пак за тебе мисля.Писна ми.Колко изречения за теб ще пиша за да те забравя.Клавиатурата с сълзи пропи се но аз продължавам сякаш болката ще отимне описана с думи.Къде си? отчаяно се питам.Пак бленувам те и е толкова непоносимо.Спасете ме.Не издържам.Цялата треперя.Възможно ли е да се съберем...някога.Ха...кого ли лъжа то е ясно че е невъзможно защото ме мразиш и днес го доказа.Обиди се изсипаха от устата ти отново по мои адрес.Както винаги нападнах те и те замерих с горкото ми шише.Не ти направих нищо.Само се захили злобно.Сълзите ми напираха но аз се въздържах.С юмручета заудрях те но не те боля.Не възможно е да ти причиня болката която изпитвам аз в момента.Болка по тежка от физическо нараняване.Душата ме боли че не ме обичаш.Не издържам разбери го...просто ме остави намира...ще изгния в спомени жестоки и мечти.Мечти още по жестоки защото знам че не ще се сбъднат НИКОГА.

Никога повече...

Дженифър тръгна към училище.От очите и капеха сълзи но на нея не и пукаше.Забърсваше ги с опакото на ръкава си но пак потичаха.Спиралата от снощи се разтече и образува черни петна по страните на момичето.Джени влезе в час с малко закъснение...
-госпожице..-почна госпожата но когато видя окаеното състояние на момичето сърцето и се присви.-отидете да си зимиете лицето.
-Да госпожо.-отвърна тя и след като устави раницата си се затича към момичешката тоалетна.Изми лицето си и влезе в дена кабинка.Седна на пода в ъгъла и отново се разрида.Не можеше да спре онова мъчително усещане.Не можеше макар че искаше.
-Дженифър...Джении...-една от най-добрите и приятелки я зовеше.
-Тук съм Кате.-каза момичето с притихнал глас.
Катя влезе в кабинката и прегърна приятелката си.
-За какво плачеш?-попита я тя
-Той...той ме изостави Кате...изостави ме и не издържам.Това чувство...то...не мога да спра.Не мога.-по страните на Джени отново потекоха сълзи и тя ядно ги избърса.Така искаше да спре да плаче за онзи мерзавец.Да се държи студено с него както винаги преди да се пречупи и да се влюби в него.Искаше.
-Джен...знам че не ти е лесно но го забрави или поне се опитаи да изглежда че пред устаналите си го забравила.Че не ти пука макар че вътрешно се сриваш.Бъди силна.Аз съм до теч и винаги ще съм...-зашепна Катя...тя беше до нея в най-трудния и момент и Дженифър и беше благодарна.Обичаше я като сестра.
Двете влязоха в час.Джени беше прижълтяла но се опита да се държи както обикновено.Само ако не седеше с този които я заряза...
-За мен ли плачеше?-попита самодоволно той в междучасието.
-Кои....за теб?Ха да не си луд.Кои нормален би плакал за теб?Та ти си нищожество.даже се облекчих че ме зарязваш.не се наложи аз да го правя днес.-горда каза тя и с наперена стъпка отиде да "се освежи" в тоалетната.Сълзите покапаха но този път не се опита да ги спре.Той не я е обичал.Всички ласки.Целувки...били са само по-късно да я нарани.да я нарани достатъчно...но тя нямаше да се даде.Вече нямаше да бъде наранена...вече само тя щеше да наранява.Никога повече нямаше да плаче за момче.Никога повече...

ПП:разказа е посветен на една моя много добра приятелка.Кате ти може и да не го прочетеш но все пак го писах с много обич...и много чуства.Благодаря ти за подкрепата с която ме дари в онази тоалетна.Ти може и да не помниш но аз няма да го забравя НИКОГА.Тогава ти благодарих.Благодаря ти и сега.И ще ти благодаря цял живот.

Ами аз знам че са тъпи ама...пак си рева и пак си изпадам в депресийки...за съжаление...
Мерси за съвета следващия път ще се постарая и ще сложа още...

Хубави са искренни, песенни, чисти

Стоя пред компютъра.Усещам болката.Очите ми се насалзяват.Не плача...просто стоя загледана в монитора а всъщност не виждах нищо.Болката ми прачеше да усъзнавам това което става.Не страдах за теб...дори не съм те виждала на живо.Не страдах когато разбрах че си имаш гадже...не ревнувах защото нямаше смисъл все пак това беше един обикновен чат.Писахме си за любимите групи.къде учим.Кои зодии сме.И заспах щастлива.Събудих се щастлива и опявах на приятелките си колко си сладък и забавен.Колко ми харесваш ... и така нататък.После изведнъж разбрах че си имаш гадже.каза ми го една приятелка...стана ми тъжно ама нямаше значение.Дори не знам как изглеждаш.Не съм те виждала.Обеща че днес ще ми пишеш...а не си.Какво стана?Няма да плача...сълзите не потичат.Няма да позволя.Очаквам чата....защо ми го причиняваш.
После разбрах че си зарязал гаджето си заради...друга с която си се запознал.Казаха ми че съм аз...и се почуствах ужасно.Стана ми съвестно...и не исках това да се случва.И после сякъш света се сгромоляса.Стана ясно че не съм аз...че е друга.самочуствие?!Няма и следа от него сега.когато се почуствах истински щастлива всичко рухна а ти не пишеш.Много бързо ти писва не мислиш ли?!Всички бяхте прави но беше ли нужно да ми го казвате така жестоко.След като не съм изпитвала такова щастие никога вие да ме наранявате.по най-ужасния начин...Не няма да позволя на сълзите да потекът.не знаеш че пиша сега...не знаеш че страдам.Че чакам да ми пишеш.Не знаеш че съм учаквала нещо повече от едни чат от теб.Не вярвах че може да бъда наранена така но сега разбрах че е възможно.Вече страдам непоносимо.Вече дори не съжалявам че ти писах поне бях щастлива нищо че сега отново казвам сбогом на любовта.нищо че пак казвам здрасти на сълзите и болката които ме изпълват пак.Заплаках...

Не са тъпи,много са хубави!

Сами на света

От дърветата листата капят ... земята се покрива с красив есенен килим.Листата шумолят под краката им.Луната с целия си блясък огравя пътя им.Пълна и толкова красива.Кои би забравил толкова красива нощ.Любовта те обгръща заедно с твоята любима.И тя-любовта е толкова сладка когато сте сами.Когато ръцете ви са хванати.И сърцата туптят в ритъм.Парченца шоколад се топят в устите им.Влюбени погледи и усмивки.И цялото това щастие споделено от двама човека.Две влюбени деца.Две влюбени сърца.Една сълза.Празни думи."Обичам те".Една приказка с щастливо начало.И край които все още не е чак толкова ясен.Колкото беше ясно че любовта никога не печели.шоколада беше сладък.Любовта опияняваща.Сълзата солена.Кръвта просто алено червена.