Пиша повест. Разказва се за група тийнейджъри, живеещи в малко градче, направено за работниците в близките АЕЦ (да, подобно на Припят) и ядрена лаборатория (да, знам, 4е зву4и банално ). В на4алото на у4ебната година (малкото деца в града у4ат в у4илището на хълма в края на града) решават да преспят във физкултурния салон на у4илището. Родителите на Дима са в командировка за две седмици, а голямата му сестра не би посмяла да го изпорти - защо и той да не се включи!
Вси4ко е 4удесно - пиене, кльопа4ка, забавление... Но те не знаят, 4е, докато спят в електроцентралата става авария - малко ядрени отпадъци биват изхвърлени в реката, намираща се в близост до града. От жегата водата се изпарява. Облакът се свлича по билото на планината, в подножието на която са построени градът и централата. Вси4ко се слу4ва с невероятна скорост и на сутринта тийнеджърите ще разберат какво всъщност е борбата за оцеляване....
1
Дима се размърда. Отвори очи и погледна към часовника. Беше пет и половина. Пресегна към нощното си шкафче. Потършува малко, търсейки малката си хладилна чантичка. Откри я, но беше празна. “Дявол те взел!”тихо изръмжа момчето, надигна се, нахлузи халата си и тръгна към стаята на сестра си. По пътя взе кламер и лист хартия от бюрото си.
Стаята на Мира, сестрата на Дима, беше втората надолу по коридора. Обикновено вечер Мира се заключваше. Дима се надяваше по невнимание да е оставила ключа в ключалката. С притворени очи той плъзна листа под прага на вратата, на която имаше надписи от сорта на „Не влизай!” и „Опасно!”. След това израви кламера, изви единия му край и го пъхна в ключалката. Почовърка няколко секунди и чу как от другата страна на вратата тупна нешо метално. Да, Мира беше забравила ключа в ключалката. За толкова години не беше се научила да не го прави.
Дмитрий придърпа листа към себе си и взе ключа, паднал точно в средата на парчето бяла хартия. Вкара го в ключалката и го завъртя два пъти. Открехна вратата, надничайки вътре в стаята на седемнайсетгодишната си сестра.
Стаята й не беше голяма, с легло в единия край, бюро в другия, гардероб в средата и стени, облицовани с плакати на музикални идоли. На бюрото имаше малък лилав лаптоп, а над него две рафтчета, бедни на книги - на горното бяха подредени няколко томчета американска литература, а на долното имаше главно списания. Мира и без това не беше четяща порода, пък и голяма част от книгите в апартамента бяха в библиотеката в стаята на Дмитрий.
Щом се увери, че момичето спи дълбоко, Дима влезе в стаята и се запъти към леглото му. Огледа „местноста”, търсейки кутийка от енергийна напитка. Той пиеше по една всеки понеделник, но тази сутрин някой беше свил му я беше свил. И, тъй като родителите им бяха в командировка, личността на този „някой” беше очевидна.
Дима с наведе и погледна под кревата. Там гордо стоеше метална кутийка с яркочервен надпис „Ред Бул”. Момчето я взе и се изправи. Набързо премисли случилото се – „Вчера вечерта сложих туй чудо в шкафчето (за което ще купя КАТИНАР в най-скоро време) около 9, а заспах около 10..Офф, ама и аз съм един – треа си заключвам и аз стаята вечер. ‘Се едно – минало-заминало.” – Дмитрий погледна към дълбоко спящата си сестра – “Ама я гле’й ти!-след такава доза е УСПЯЛА да ЗАСПИ, че и дрихне като руски богатир!?”- момчето се ухили.
Дима се надигна, изпивайки на екс остатъка от жълтата течност, след което погледна часовника, който стоеше на малкото й нощно шкафче – беше 6 без двайсет. Приближи се до леглото, наведе се и се оригна с всичка сила право в лицето на спящата тийнейджърка. Тя подскочи и изпищя, а, щом се опомни, видя тринайсетгодишния си брат, едва стоящ на краката си от смях.
- Ах ти паразит нещастен!- изсъска тя, просвайки се обратно на леглото си.
- Дължиш ми 3 кинта, мила!- каза Дима, който едва успя да си успокои дишането, след което отново се сгърчи в пристъп на неконтрулируем смях. Мира захвърли възглавницата си към него, но, тъй като беше в полу-сън, не улучи. Димитрий набързо се изнесе от стаята, подхилквайки се под носа си.
* * *
След кратка визитация на банята, Дима набързо си оправи леглото (по точно набута чаршафите и възглавницата си в раклата, поставена в единия край на леглото му). Пренесе се в кухнята. Сложи да си стопли мляко и включи телевизора. Попрещрака програмите и се спря на новинарския канал, където даваха прогноза за времето. “Есента позакъсня малко, но най-накрая ще настъпи. До няколко дена температурите ще спадат, а на 1 учебен ден в някои части на страната дори ще превали..”. “Еее, време беше, дявол го взел!” помисли си Дима. Най-накрая – хлад! Жегата в края на лятото беше дошла до гуша на всички от малкия град, в който живееше момчето.
Дмитрий смеси малко корнфлейкс с парче сирене, поля сместа с мляко, остави чайника да заври и седна на масата. Прегледа отново програмите по телевизията, търсейки някакъв музикален канал. Намери един. Набързо омете съдържанието на купата и си направи допълнително.
Когато водата в чайника кипна, Дима тъкмо свършваше втората купа с корнфлейкс. Той специално слагаше чайника на бавен огън, за да не заеира веднага. Момчето бутна купата в съдомиялната машина, сипа в една чаша малко нес кафе и го поля с водата. После се прибра в своята стая.
Помещението, принадлежащо на Дима, беше сравнително малко – гардероб, легло, бюро и библиотека. Бюрото седеше точно срещу леглото. На него стояха малък телевизор и лаптоп. Дима се изтегна на кревата си, ползвайки едно огромно плюшено мече вместо възглавница, и отново, за 3 път през последния час, запревключва каналите, пиейки кафето си.
Единствено на канала на Дисни даваха нещо интересно – поредния тийн-сериал. „Тийн-поп-сензацията” и нейните... авантюри, ако могат така да се нарекат.
Дима се замисли. Клишета, брат клишета. Идва едно момиче, отива си... безкраен цикъл. Ама то и в живота си е същото. Той си припомни последните му две увлечения. В първата се беше влюбил до уши още по-миналата година - в 5 клас. Така и не й призна чуствата си. Цялата лятна ваканция очакваше началото на учебната година, само и само да се срещне отново с Нея. Но малко по малко му омръзна. Mиналото лято имаше сериозна връзка няколко седмици. Момичето все беше недоволно от нещо. На Дима му дойде до гуша от капризите й и просто и би шута.
А тази година? Нещо прещрака в главата на Дмитрий. Бодна го в гърдите. Тази година се беше случило нещо гадно. Той стана, облече се набързо, взе малко пари от хартиения плик, в който родителите му бяха оставили средства преди да отидат в командировка, и излезе
