Лесно ли се сприятелявате?

Е? Вие от онези хора, които са отворени в сърцата си към нови хора ли сте, или не? Защо? Ако не сте, по принцип винаги сте били такива, или е предпазен механизъм вследствие на рани и разочарования? А може би сте от онези, които са отворени в една непринудена компания, но все пак не допускат хората наистина до себе си?
Имате ли нужда от спътник в живота, или можете и ви е приятно да сте саможиви?
Като тийнейджъри в училище имахте ли приятели, хора, с които говорехте на един език? Ако не, как понесохте самотата и често подигравателните прояви на неразбирателство от различните от вас ваши връстници?
Във вашия град хората симпатични ли са или не ги харесвате?
Има ли места, на които се събират големи компании, ходите ли по такива места, социални ли сте, обичате ли партита, събития, събирания, живота на младежките места?

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Лесно ли се сприятелявате? Unname11

Като бях по-малка, си имах изграден механизъм за общуване с хората и сприятеляване с тях. Винаги съм разсъждавала на по-различни теми, имала съм други интереси, не съм можела да съвпадна с честотата им. Но все пак се справях по следния начин: приписвах им част от себе си. Казвах си, че имат някакъв несъбуден потенциал, и все пак усещат духа на нещата, когато им го казвам, и си създавах едно такова чувство на нещо вълнуващо, което приближава, някаква кулминация в отношенията, която ще ги накара да почувстват всичко с пълна сила. И аз не го правех съзнателно точно, защото, макар и част от мен да е осъзнавала, че това не е така, друга искрено го е вярвало, или поне магията на облагородяването ми се е получавала дотам, че да ги видя като нещо повече от това, което са. И дълго време отказвах да приема, че не са, и ги оправдавах, но особено сега, тези дни, всичката тази илюзия рухна, за да ми разкрие, че те просто са ограничени до едни по-животински или груби истини. Не знам дали се чувствам добре от това. Не ми харесва, чувствам се неуютно в такава компания. То си се излъчва с присъствието на такива хора. А аз обичам ... да усещам хора с близко светоусещане. И особено НЕ такива неприветливи арогантни безсърдечни и задушаващи същества!
Да, може би сега ще виждам повече нещата, каквито са. Но от друга страна, какво от това, като още по-трудно ще намирам магията в хората край мен?
Не обичам да усещам толкова масово неприятно присъствие.............
Преди лесно се разприказвах (в компания, където не се чувствах отхвърлена от презрение и надменност), бях много по-отворена и по-лесно допусках хората. Но тогава някак си и общуването повече ми се получаваше. После какво стана, нещо секна. Като че ли в мен. Но то секна във всяко едно отношение на живота ми. Хобита, мечти, преследване на цели, възприятие на живота, мисли, шумове, глупости... стана ми трудно да общувам, защото като че ли болестта на духа покоси и способността ми да се свързвам с хората. Някак си разговорът почва и прегаря до сухота и безсмислие. Да чукам на дърво, има някои неща, които не се получиха така.
Спомням си как си чатех с хората, когато бях осми клас... а сега, съвсем съвсем не е така. Но днес... общувам свободно и като че ли не съм в плен на онова задушаващо нещо, което убиваше разговорите ми.
В мен ли е проблемът?
В болестта на духа ми?
Или те са се променили?
Или сме се разминали?
Знам само, че имам болезнена нужда да материализирам сега тук някой от вътрешния ми свят и да откривам живота с него.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Лесно ли се сприятелявате? Unname11

Брой мнения : 751 Age : 25 Registration date : 08.12.2015

ℛiddℓℯ написа:: А може би сте от онези, които са отворени в една непринудена компания, но все пак не допускат хората наистина до себе си?

Май ще съм от тия. Като се замисля, няма много хора, които наистина ме познават.
Спътник в живота не ми трябва, а и не искам. Поне сега си мисля така, може нещата да се променят.
В училище, разбира се, съм заграден от "приятели", но всъщност има само едно момче, с което мога да говоря и да бъда себе си, още от малки сме заедно и се разбираме. Пък и имаме общи интереси, винаги успяваме да си намерим нещо интересно за говорене и правене. За лятото обаче заминава за Италия. Това са три месеца, в които отново се чувствам сам. Знаете ли колко "приятели" ми писаха или обадиха през това лято? Един. И това беше момчето от Италия, което споменах.
Разбира се, че има места, на които се събират. Сигурен съм ,че и моите скъпи съученици си купонясват, но това не е за мен. Каква е главната цел на тийнейджъри, когато се съберат? Да се напият. Аз не пия, нито пък искам да водя глупави разговори за жени или коли. Нямам проблем да разговарям дори с тях, мога да се преструвам, но като цяло не искам да съм заобиколен от глупаци, затова и съм сам със себе си Very Happy

Наречете го предпазен механизъм ако искате, не знам....

Общуването също е предпазен механизъм.
Окей е да не го използваш, но е добре да знаеш, че функционира.
като моя, колкото и да е парадоксално.
преди 3 месеца бях просто новото момиче от никъде в екип с вече стабилизирани отношения. Сега си имам име и всичко. Написано е на един от тракторите. Сега някои хора ще си мислят за мен, когато ядат ягоди или плевят лук
(например : помниш ли онази кучка Аделина, тръгна си по никое време и сега трябва да вършим нейната работа. Тази мотика достатъчно остра ли е, за да ми пререже гърлото?)
Сега знам, че в екип от германци, поляци, руснаци и румънци мога да общувам със всички.
(което считам за постижение предвид невидимата и недефинирана, но осезателна бариера между германците и славянските работници)
Ако трябва директно да избера една от двете крайности ще кажа смело, че съм асоциална. Но и в най-дълбоките и прашни дебри на сърцето си имам нужда от хора.
така че всъщност не знам, може би асцендентът ми и зодиакалният ми знак се борят постоянно един с друг и просто не трябва да търся отговор.

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Арлина написа:: Ако трябва директно да избера една от двете крайности ще кажа смело, че съм асоциална. Но и в най-дълбоките и прашни дебри на сърцето си имам нужда от хора.

+10

къв ти е асцендента?

стрелец.
тка че вода и огън..

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

лол...

да ве, на мен ми е супер трудно да общувам със стрелци, не мога да си представя да ми е асцендент :Д :Д

принципно и на мен ми е трудно, затова и общувам така криво със себе си

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

бе то вс скорпиони общуваме на криво със себе си...
ама моя асцедент е дева, та някак си нещата не са толкова зле.

Арлина написа:: стрелец.
тка че вода и огън..

аа, една зодия и асцендент сме I love you

ερsilonε написа:: лол...

да ве, на мен ми е супер трудно да общувам със стрелци, не мога да си представя да ми е асцендент :Д :Д

не си личи по 32-те страници писма, които си пращаме

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Лесно ли се сприятелявате? Unname11

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

ти си моето сладко изключение. romantichna dusha

...на което не мога да обърна никакво внимание, освен тия два реда, щото буквално всичко е бъркотия и ми трябва време и спокойствие, за да си подредя мислите....

take it easy, получих доста писма от теб наскоро, така че още ме държат.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Лесно ли се сприятелявате? Unname11

не мисля, че в последните 5+ години съм успявала да създам и една, да кажем, силна приятелска връзка с когото и да било. всичките ми близки хора са такива, каквито познавам от много отдавна. трудно ми е да допускам нови, трудно ми е да се откривам пред хората. (сега ще ми се наложи с унито, де.)

тегава ми е идеята да седна и да bond-вам с даден човек - идеята ми за сприятеляване е чрез общи компании, общи познати, общи места, където да се засичаме и да се намираме на приказка. целенасоченото сближаване ме плаши и, тъй да се изразя, ангажира. не искам да съм твърде близка с хората - или по-точно не искам да осъзнавам, когато си ставам близка с тях. като осъзнавам, сякаш оставям уязвимостите си на показ. you feel me?

точно сега ми се случва нещо такова и съм леко стресирана. има си плюсове в целенасоченото общуване на четири очи, но съм твърде отвикнала на него.

Ами аз си имам най-близка приятелка от много години. Сближават ни общи интереси. Като се съберем заедно слушаме музика, рисуваме, гледаме филми, разхождаме се и снимаме.

*mélancolie* Брой мнения : 62 Registration date : 27.05.2015

Не. С три удивителни.

» Лесно ли се доверявате?
» Приемате ли лесно критика?