Обичам /не точно разказ/

Понякога обичам да се сливам с вятъра. Да усещам, как развява косите ми и се впива в кожата ми, прониквайки в тялото и костите ми, смразявайки душата ми. Да усещам как хладните му ласки галят същността ми. Обичам птиците да галят лицето ми, когато се нося върху белите облаци. Обичам, когато се завъртам във вихрен ураган. Обичам да се рея с вятъра.

Понякога обичам да се сливам с водата. Да усещам как потъвам бавно в дълбините й. Да усещам студените й, мокри ласки около шията и китките си, около гърдите и корема си, около краката. Ледените й езици, които галят тялото ми и го обгръщат още повече с мекотата и нежната си, опасна милувка, повличайки ме единствено към моята сладка гибел с вкус на сол и свобода. Обичам да усещам водата.

Понякога обичам да се сливам с огъня. Да усещам как огнените му езици се увиват около с ръцете ми и изгарят кожата ми, превръщайки я в прах и сива пепел. Обичам мириса на огън и мощ, червеникавите му, горещи и ненаситни пипала, които се опитват да погълнат повече от душата ми. И да я изпепелят. Обичам да си играя с огъня.

Понякога обичам да съм земя. Да усещам стабилността под краката си и корените на растенията, които се вият по мен, държейки ме на място. Обичам листата на дърветата да галят лицето ми и тръните на розите да дерат ръцете ми. Обичам да усещам остротата на камъните под ходилата си и кръвта, която попива в черната почва. Обичам тревата, която е мое легло в студените нощи и завивката от черна пръст, която ме поглъща бавно. Обичам сигурността на земята.


Понякога обичам да съм пролет. Всичко да цъфти и да живее. Обичам зеленото в дърветата и белите облачета в светлото небе. Обичам топлата прегръдка на слънцето и милващите лицето ми лъчи. Обичам мирисът на дъжд и прясно окосена трева. Обичам и цветните пъпки, които се пукват и от тях се раждат красиви цветчета. Обичам красотата на пролетта и животът, който дава.

Понякога обичам да съм лято. Да усещам топлината на лятната нощ. Слънцето, което изгаря кожата ми и й придава приятен загар. Обичам горещия пясък под краката ми и мидичките, които се забиват в тях щом направя крачка. Обичам зелените корони на дърветата отрупани с плод. Обичам лястовичките и чайките и шума от крилата им. Обичам да целувам морето. Обичам ясното синьо небе и шума по улиците. Обичам жаркото лято, което изпепелява всичко.

Понякога обичам да съм есен. Най-тъжният сезон.  Най-красивият. Обичам топлите багри в короните на дърветата. Плача за всяко паднало листо. Обичам алените алеи, по които минавам сутрин в парка. И плача, за дето тъпча тази красота. Обичам прохладата и септемврийските дъждове, под които вървя без чадър. Обичам и есенните бури, които са отряжение на душата ми. Обичам спокойствието на идващата бавно смърт. Обичам цветовете на есента и тихата примиреност, която тя носи.

Обичам хладната обич на зимата. Смразяващата прегръдка на леда. Замръзналото езеро в парка и  тихата, бяла гора. Обичам тишината на падащия сняг. Обичам и протегнатите голи клони на дърветата към сивото, намусено небе. Обичам студа, който сковава тялото ми и топлината на ръкавиците на ръцете ми. Обичам любовта в плетения шал от баба и подгизналите ботуши. Обичам мълчанието на снежните човеци и безликите бели ангели в снега. Обичам дирията от стъпки, която всеки оставя след себе си. Обичам тихото мълчание на зимата и чистотата на белия сняг.

Обичам стихиите, сезоните, чувсвата. Обичам и да обичам дори онова, което не е за обичане...

накара ме да заобичам живота и природата, заради многообразието от магия, което ни предлага <3

Радвам се, че е подействало по този начин