Любим цитат от книга

Е,кой е любимия ви цитат? На мен е:
"Три пръстена за елфите-крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък,
да вземат девет хората със краткия живот,
един-за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната му Мордор,където тегне мрак.
Единствен пръстен ги владее,Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор,където тегне мрак."-"Властелинът на пръстените"
Имам и още цитати, от разкази на Елин Пелин,но просто сега не мога да се се сетя,изхвръкнали са ми от главата!

"Майка ми винаги ми е казвала, че най-добрият начин да се научиш да се оправяш с мъжете е като се научиш да яздиш муле. Казва, че те имат почти еднакви мозъци през повечето време. Понякога мулето е по-умно."

"Една красива жена означава забава на танците. Две красиви жени означават опасност вкъщи. Три красиви жени означават бягай надалеч"

И двете са от "Колелото на Време", не са ми най-любимите, но пък са яки

и едно от ХП по памет... "... песента на феникса заглъхна, клетката от светлина изчезна... "

На Оскар Уайлд имам много любими, но това, което най ми се е забило в мозъка е: "Мъжете винаги искат да бъдат първата любов на жените. Това е тяхната тромава суетност. Жените притежават по-тънък инстинкт за нещата - харесва им да бъдат последния романс на мъжа."
От "Жена без значение".

Независимо какво ще кажат някои по въпроса,ние нямаме особен интерес да нараняваме хора.Разбира се и след нас има изключения и Джабор е едно от тях.Обаче дори и за такъ добричък Джин като мен,съществува понятието"Да отидеш твърде далеч"
(разъсждение на Бартмеус)
По-лесно е да поискаш прошка от колкото разрешение
Бром-Ерагон

...писка от мен да му покажа неговата любов а аз му връчих огледало
-Бартимеус-обясненние за изпълнени задачи.

"Щастието е като футболна топка, когато бяга пред тебе ти я гониш, а спре ли, започваш да я риташ."

"По-добре да бъда недоволен от съдбата си , отколкото да се срамувам от своята победа."

"Понякога трябва да причиним болка на някого,
за да разберем, че го обичаме..."

"Чудно и неразгадаемо същество е човекът! Когато ближният ти е по-добре от тебе, ти му завиждаш, а понякога си готов и на подлост, зада му напакостиш, но изпадне ли в беда, злобата ти отстъпва място на съжалението."
Фаталната запетайка
Бомба със закъснител - Максим Асенов

"-Чудя се, дали някога ще пораснеш, Лари - отбеляза Мег с назидателен тон.
- Правя всичко възможно, мадам, но не мога да стана по-висок. Опасявам се, че височкина от метър и половина е най-доброто, което постигат мъжете в тези трудни времена - отвърна младият господин, чиято глава бе почти на равнището на малкия полилей."

"- Е, мамо, нима можеш да си помислиш дори, че ще бъда толкова глупава и такава егоистка? Та нали сама отхвърлих любовта му, която бе толкова искрена и силна?
- Знам, че тогава бе искрена, Джо, но след това започнах да си мисля, че ако в този момент се върне и ти предложи отново, може би отговорът ти ще бъде друг.
- Не, мамо, така е много по-добре...
Но в едно нещо ти наистина си права:
аз съм самотна и може би щях да му кажа "Да",
но не защото го обичам повече,
а защото държа в много по-голяма степен да бъда обичана сега,
отколкото когато той замина."

Добри Съпруги - Луиза Мей Олкът

"Три пръстена за елфите-крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък,
да вземат девет хората със краткия живот,
един-за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната му Мордор,където тегне мрак.
Единствен пръстен ги владее,Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор,където тегне мрак."-"Властелинът на пръстените"

Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг
здрав старец не вехне докрая,
не жари слана корена як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката-лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.



Сънят на Фарамир и Боромир

Във Имладрис идете
за Меч,що бе строшен
там сбира се Съвета
за сетен бой свещен
и своя знак съдбата
ще ви посочи с пръст-
на Исилдур Злината
ще вдигне Полуръст.

Имам и мн др.

"Но когато се появяваха грижовни ръце, които започваха внимателно да ги поливат и обработват, те бързо дръпваха нагоре и обещаваха да дадат прекрасни цветове под топлината на любовта и вниманивто, които всъщност са най-чудесният климат за младите сърца и души навсякъде по света."

"През това време Дан внимателно измъкна Нан изпод храсталака и с нежност, каквато само Теди до този момент бе усетил у него, успя да успокои уплахата й при събуждането и да изтрие сълзите й, защото Нан също се разплака от радост. Беше й толкова хубаво да види приятелско лице пред себе си и да усети, че я прегръща силна ръкаслед цялата тази самота и ужас, които както й се струваше, бяха продължили векове."

"Роб като че бе потънал в яденето, но най - неочаквано остави лъжицата и започна високо да плаче.
- Скъпи мой, защо плачеш? - Попита го мака му, която продължаваше трескаво дасе върди около него.
- Плаче, защото се изгубих - изрева Роб, като се опитваше науспешно да спре сълзите си.
- Но нали вече се намери. Нан казва, че не си проронил и сълза през цялото време, докато сте били сами сред полето и аз толкова се гордеех, че си едно смело момче.
- Тпгава бях толкова зает със страха си, че просто не ми остана време да плача. Но сега не мога да спра, защото никак не ми хареса да съм изгубен - обясни Роб, докато се опитваше да се справи едновременно с множеството обзели го чувства, жаждата за сън и пълната лъжица с попара."
Луиза Мей Олкът - Малки Мъже

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Ал. Дюма - Граф Монте Кристо

...

съжалячвам не помня в коя книга го бчх чела но доста ми се стори забавно: "...ако хората вземаха правилни решения нямаше да правят секс."

Elizabeth Swann написа:

Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг
здрав старец не вехне докрая,
не жари слана корена як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката-лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.

Ох, това звучи толкова красиво на английски <3

All that is gold does not glitter,
not all those who wander are lost;
The old that is strong does not wither,
deep roots are not reached by the frost.
From the ashes a fire shall be woken,
a light from the shadows shall spring;
Renewed shall be blade that was broken,
the crownless again shall be king.

Толкин е гений <3

И незабравимото на Джейн Остин от "Гордост и предразсъдъци": "It is a truth universally acknowledged, that a single man in possession of a good fortune, must be in want of a wife."

и понеже в момента би трябвало да чета фройд, а с него хиич ама хич не се разбираме, предпочитам да правя нещо друго ^^
така че, настанете се и си вземете пуканки, защото Рей Бредбъри идва.


451 градуса по Фаренхайт
Рей Бредбъри

'Когато хората те попитат на колко си години, винаги отговаряй, че си седемнадесетгодишна и побъркана'

'Казват, че съм била необщителна. А това е толкова странно. Аз всъщност съм много общителна. Но всичко зависи от това какво разбираш под общуване, нали? Според мен общуването е да мога да ти говоря за ей такива неща - тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор - или пък да приказваме за това колко странен е светът. Но знаеш ли, ние никога не задаваме въпроси или поне повечето от нас не задават никакви въпроси. Просто ти набиват отговорите един след друг - фрас, фрас, фрас. Според мен това не е общуване. Това е само някаква фуния, през гърлото на която изливат много вода, и на нас ни казват, че това е вино, а то не е..'

'Да те оставя на мира ли? Това е толкова лесно. Но как да оставя себе си на мира? Нас не трябва да ни оставят на мира. От време на време трябва истински да ни тревожат. Всъщност тебе откога не са те тревожили истински? За нещо съществено, важно, за нещо, което си заслужава?'

'Защото Вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувства нищожен и самотен. Зная, опитвал съм го - по дяволите всичко!'

'Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея.'

'Знаете ли, че книгите миришат на индийско орехче или на някаква друга подправка от далечна страна? Когато бях малък, така обичах да ги мириша. Господи, колко хубави книги имаше едно време, преди да позволим да ги унищожат!'

'Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.'

'В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш какъвто си искаш риск.'

'Защото днес всеки знае, твърде уверен е, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам. Няма никакви последствия, никаква отговорност. Бедата е там, че има! Когато дойде времето да изпиташ на гърба си последствията, вече е много късно.'

'Колко пъти може да потъне човек и все пак да остане жив?'

'Дай на човека няколко строфи и той започва да си мисли, че е всемогъщия господ бог'

'Един ден здраво ще се вкопва в света. Сега съм го докоснал с пръст, но това е само началото.'


и още много, много

"Да бъдеш или да не бъдеш? В туй е въпросът, който мъчи всички нас. Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата Съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички? Смърт... Заспиваш... И толкова... И в тоя сън изчезват душевният ти гнет и всички болки, измъчващи плътта ни. Такъв завършек- от бога да просиш! Смърт... Заспиваш... Заспиваш... И сануваш може би? Да, тук е спънката!... "

Уилям Шекспир

"Хамлет"

Цитат :

Може би така се разпознават самотните хора - винаги ще измислят нещо, с което да се занимават в дъждовните дни. Винаги можете да ги повикате. Те винаги са вкъщи. Винаги, по дяволите.

откъде е?