Бях свободомислещ, преди да умея да мисля.

искам единствено да кажа колко ТОЧНА и невероятно вярна е тази мисъл, поне за мен. мисля, че тази тема я бях мернала за първи път в осми клас, когато тепърва разглеждах форума. със сигурност не съм я разбрала тогава, нищо чудно с типичната си самонадеяност и синдром аз-знам-най-добре напълно да съм я заклеймила.

цял живот съм била изключително либерална и свободомислеща, както и наивна, разбира се, докато не започнах да се вглъбявам, да се замислям иии да анализирам (да живеят часовете по немски, че ме научиха на това ). в момента съм дооооста по-консервативна и много трудно приемам неща, които смятам за нередни --> за първи път в живота си имам и морална система

ок, ок, знам, че по-плоска интерпретация едва ли бих могла да измисля, обаче тази мисъл просто се изпълни на сто процента при мен, та реших да споделя. като цяло винаги съм я разглеждала по-скоро в социален аспект, тъй като никога не съм се ограничавала сама.

според мен хората съдържат в колективното неосъзнавано архетипни познания, които са заключени там; т.е. едва ли не в нас има 'есенцията', 'истината' за всичко, до която без да знаем интуитивно се докосваме и претворяваме, особено в годините, когато върху нас не са оставили отпечатък вторични впечатления... когато гледам мои фантазии, мисли, рисунки, стихотворения от години назад, виждам някои работи, които съм прилагала без да подозирам, че съществуват, а са ми се разкрили наяве едва много години по-късно... и все пак, някак си тогава бяха още по-истински, по-свещени може би, точно защото са били неволни.. както истинската невиност идва, когато не я осъзнаваш..
освен това мисленето рано или късно оплита, изкривява...
обикновено истините са прости, а мисленето усложнява всичко.
затова и според мен на метафората с ябълката може да се гледа така:
преди хората не са се запитвали, не са мислили толкова, просто са се наслаждавали
след ябълката са почнали да се запитват, да разсъждават над нещата и именно там, в способността да се извършва този процес, се намира  плодородна почва, в която да поникне даденото 'семе', защото най-болното  в човека идва именно от способността на мисловния му процес да го оплита в излишен бълвоч, който можеше да си спести, включително с всичките небостъргачи, банкови системи, икономически термини и индустриално замързяване, само ако беше останал по-близо до природата... да, условията щяха да са може би по-първично трудни, но щяхме да сме до началото си, светът все още щеше да е девствен и неосквернен, и нямаше да страдаме от затвора на собствения си изкуствен капан...  именно мисленето ни е убило света и магията в него.
да, човек може да си има разни импулси на завист, ревност, алчност и т.н., но мислите издигат в  култ всичко това, дават чувство за превъзходство и ... именно мислите ни карат да се чувстваме по-специални, с повече правомощия.. особено ако звучи 'научно', Егото просто си прави чекия и свършва..