Глава първа
Гимназията пансион с чудновато име ''Мираж" се намираше някъде в полите на някоя планина.Сградата беше сравнително приятна,боядисана в яркозелен цвят.Брашляните се увиваха около стените и прозорците като красива украса.Градината придаваше хармонично спокойствие на мястото а бистрите поточета шумоляха като сладък звън.На първия етаж се намираше Мраморната столова в която учениците всяка сутрин пиеха чай от финни порцеланови чаши.На втория етаж бяха всички учителски кабинети и класни стаи.Апартаментите на класовете всеки с отделни спални се намираха на следващия етаж.И на последният тавански етаж имаше само няколко стаи една от които покоите на директора.Коридорите приличаха на цветни дъги-множество картини висяха по стените,шарените килими покриваха подовете и витите стълби,таванът грееше като слънце в своите жълто-оранжеви нюанси.Общо взето обстановката беше приветлива и спокойна.И все пак се знаеше едно-повечето родители пращаха децата си тук сама за да им се махнат от главите.А за гимназистите това място бе толкова непринудено и различночно от останлите училища...нямаше човек който да се е оплакал от престоя си в ''Мираж''.Тази години пристигнаха и много нови ученици измежду които двама чужденци и едно момче за което така и не се разбра абсолютно нищо.Казваше се Филип и имаше необичайната фамилия Флауърс.Беше средновисок деветокласник с флегматична походна.Имаше бретон закрил едното му око и на главата винаги нахлупваше сива качулка.Той рядко говореше и общуваше единствено със Сис Флоримел.
Сис Флоримел си имаше друго име но то сякаш се пазеше в тайна.Определено тя изглеждаше доста впечатляващо. Ярко зелената й коса стръчеше на страни,обличаше се с крещящо шарени дрехи и се гримираше във всевъзможни цветове... нямаше как да остане незабелязана.Сис беше на възраста на Филип и го заговори още първите учебни дни...допадна й въпреки затворения си характер.А той още щом я видя разбра,че е различна и като човек,момчето имаше отлична преценка за хората.Трудно допускаше някой до себе си,защото там откъдето идваше доброта и разбиране се срещаха рядко у някого.Но със Сис той се държеше различно тя го изслушваше и разбираше, успяваше да го развесели дори в най-мрачните му моменти.И все пак се боеше да и разкарие някой ден тайната си...не искаше да загуби единствения си приятел.
Беше изминала една седмица от началото на годината.Филип и Сис седяха на една маса в столовата с трима души.Единият се казваше Хагино Казума и владееше перфектно български макар да идваше чак от Япония.Хагино- младеж с красива физиономия и ведър поглед винаги кипеше от енергия и обичаше да общува с хората.Понякога ставаше досаден но не нарочно...като човек бе добър и услужлив.Сега Хагино трябваше да учи в специлана академия за нинжди до 16-годишна възраст но съвсем скоро разбра,че волята на покойния му дядо е да продължи обучението си именно в ''Мираж''.Момчето изпълни заръката с лека неохота.Академията не беше обикновенно училище.Децата отиваха там на ранна детска възраст а методите на обучение съвсем не можеха да се нарекат приветливи.Там те се обучаваха да владеят древното изкуство нинджуцо-изкуството на невидимостта и търпението.Наред с тежките тренировки младите нинджи усвоявали химия,физика,астрономия...
Колкото и да се стараеше в това симпатягата Хагино все оставаше последен по успех и търпеше злобни подигравки.Желаеше от все сърце един ден да стане велик нинджа за да брани народа си от злото и да докаже,че не е загубеняк за какъвто го мислеха.Той наистина се бореше упорито за своята мечта въпреки неуспехите си,за него думата ''предавам се'' не съществуваше.За мнозина отстрани изглеждаше като безумец който сляпо си вярва,но това не го вълнуваше.Според него упоритият труд можеше да победи природният талант и защитаваше това становище винаги.В ''Мираж,Хагино имаше достатъчно свободно време за тренировките си.Определено задобряваше ,ставаше физически по-издръжлив и умората не го надвиваше.Имаше само един проблем -размишленията и мисленото като цяло му бяха слабото място а това качество трябваше да усвои за да стане истински нинджа.За щастие Хагино беше от хората които имат хъс за победа и развитие,така че с много усилия може би щеше да се справи.
***
Ако някой попиташе Панталей Пътников обича ли да ходи на училище,той щеше сериозно да се поколебае какво да отговори.От една страна не понасяше това място заради съучениците си които вечно се заяждаха с него или заради досадните коледни тържества на които почти никой на ходеше но момчето винаги пристъстваше за да не му четат конско после.Но от друга страна Панталей обичаше да научава всевъзможни неща от книгите и учебниците.Учеше с такава лекота и разбиране,че понякога и учителите се смайваха.Падаше си по тихите занимания и задълбоченото мислене,решаваше логически задачи,четеше книги и играеше шах.Любимата му музика беше хеви-метал и го успокояваше за всеобща изненада.Най-често можеше да го видиш седнал на някое кресло с книга в ръка и слушалки в ушите навел замислено глава.Наистина се радваше,че тук откри хора с които да си общува.И все пак не се доверяваше толкова лесно и невидимата преграда изградена през годините още не беше разрушена..освен това не биваше да забравя защо всъщност е тук.Родителите му не бяха от строгите и взискателните дори се отнасяха доста либерално към него и когато той сам пожела да учи тук те нямаха нищо против...но зад този внезапен ентусиазъм от негова страна се криеше истинската причина да идването му -едно неприятно задължение възложено му от личност преобърнала представите му за реалност преди една година.Ако не беше това задължение навярно щеше да се чувства по-добре...ала нямаше избор. Той притежаше желязна психика и спокойствие и може би само това го бе спасило от лудницата и му помогна да възвърне нормалният си живот.В училище беше аутсайдер,критикуван от повечето хора.Само като го погледнеха и го определяха като "Натегач".Страняха от него и дори не се опитваха да го разберат.Струваше им се направо престъпление от негова страна да предпочете уроците пред бягството от час или четенето на книга пред пушенето по тоалетните.За съжаление беше попаднал точно на такива персонажи не само в училище...Ала само хората които го познаваха добре знаеха,че не е такъв за какъвто го мислят.На него не му пукаше от мнението на околните и не взимаше присърце критиките и пренебрежението...пък и защо? Някъде там щеше да открие хора които го разбират и приемат защото попринцип беше добронамерен макар и злопаметен,понякога и отмъстителен.На хората сторили му зло не прощаваше докато е жив...
Но дали все пак наистина вината беше само у другите...?Мнозина бяха видели и лошите му страни и неусетно си бе спечелил врагове защото той ги мислеше за такива.Понякога можеше да е добър и мил.но друг път по добре да не си му пред очите.Той често казваше " Към приятелите съм предан и отзивчив,към враговете безмилостен".Понякога негативните емоции и тлеещото зло в него го обземаха прекалено много и губеше контрол.Избягваше насилието, но в началните класове му се случваше да размаже някой дразнител който си го е просил отдавна.Сега се стараеше да е спокоен и добрата му страна да надделява.Искаше тук да започне начисто изцяло след като изпълни задачата си.
***
Линту Хабер се събуди развълнувана.Сънят който сънуваше вече не я плашеше,но не можеше да остане безразлична.Тя знаеше отлично за какво става въпрос...попринцип не се впечатляваше от сънищата си ала сега нямаше друг избор.Затвореше ли очи, онзи череп заровен някъде в двора на ''Мираж" се появяваше...после тя го отравяше с помоща на медалиона и създанието оживяваше.Линту нямаше развинтена фантазия а това беше подсъзнателно напомняне.Действително в двора на училището се намираше заровен череп...на дракон,истински дракон.Не се знаеше как е попаднал там и това си остана загадка и до ден днешен.Дракони наистина съществуваха и Линту можеше да докаже това на всеки който и изнася лекции за реализъм.Какво общо имаше тя с драконовия череп? Много просто,финландката бе наследница на велики бойци за които се говореше,че са и драконови ездачи.Разбира се,подобни легенди се приемаха с насмешка но Линту научи истината за предците си и имаше предчувствие,че това не са измислици.Знаеше,че не са измислици. Сега трябваше да събуди дракона с медалъона който носеше на врата си.Той й беше подарен от баба й която още тогава разказа на внучката си каква сила е скрита в него.Момичето знаеше колко е опасно това начинание ала само така щеше да възроди легендата като възтанови клана си и стане ездачка на последният дракон на Земата.Преди тази история Линту имаше скучен живот а сега беше близо до нещо толкова митично и нереално...Не изпитваше страх вече единствено я притесняваше някой да не разбере а тя за сега общуваше най-много с Хагино Казума с който седяха на една маса.Момчето й се струваше много интересно и забавно но приличаше на човек който обича да се меси в чуждите работи затова Линту трябваше да е нащрек.Особено съмнителен й беше Панталей Пътников неин съкласник седейки на същата маса в столовата.Тя говореше и с него,но рядко понеже имаше скрито излъчване и не можеше да прецени дали е свестен.Имаше усещането,че не е тук случайно но не можеше да го вини като се има предвид,че и тя има тайна...Беше отворен и общителен човек но и трябваше време да се довери истински на някого...все пак малко ли пъти се сблъскваше с предателството?Линту стана от леглото,приготви се набързо и излезе от стаята си. Прекоси всекидневната и коридора,заключи вратата, заслиза по витите стълби и след малко се озова на първия етаж зави надясно и влезе през отворената врата.
Намираше се в мраморната столова в която вече се хранеха учениците и разговаряха шумно.Момичето отметна дълката си коса и се отправи към своята маса поздравявайки Хагино,Панталей,Сис Флоримел и Филип Флауърс.Хагино веднага започна да и разказва за какво се е опитал да говори с Панталей и останалите,но явно те не проявяваха интерес.
Добре,че дойде тук обстановката е малко...тихо-започна Хагино
-От половин час ни обяснява за тази академия в която ужким учел-промърмори Панталей-такива академии са съществували едно време...
-Не е вярно преди да дойда тук аз наистина бях в такава академия.Не си измислям
-Аз му вярвам-отсече Линту...напълно е възможно още да съществуват.Хагино е живял в малко селце,съвсем изолирано от остания свят.Там навярно обичайте и живота са си същите и до ден днешен.
-Прекалено се вживяваш в тези истории-обади се и Сис Флоримел-ако ти кажа,че идвам от друго измерение ще ми повярваш ли? Я стига и аз обичам приказките за смели нинджи и самураи...но ти направо ме плашиш
-Говорете си каквото искате аз знам къде съм бил и каквъв съм-не отстъпваше Хагино
-За нинджи и аз мога да ти говоря много.Мога да ти опиша методите на обучение,както и дисциплините които са изучавали.Разказваш ми всичко това и очакваш да повярвам,че си истински нинджа...при положение,че може да си го прочел от многото книги на тази тема.Аз съм чел повечето от тях ясно ми е за какво става въпрос.Забавно е да слушам как се пренасяш мислено там и се чувстваш част от тази история,но вече става прекалено-говореше Панталей гледайки раздразнено
-Книги за нинджи? Не съм чел такива и в моето село не съм виждал някъде да се продават.Изнервям се,че ме мислите за лъжец.Един истински нинджа има чест и достойнство и не говори лъжи.
-Значи си въобразяваш,че си нинджа което е още по-лошо-въздъхна Сис
-Как да ви докажа,че съм такъв?
-За какво да ни доказваш...щом не ти вярват не се ядосвай.Няма смисъл-успокои го Линту
- Искам да докажа честността си.
Хагино на всяка цена искаше това да се изясни.Сега тези хора не му вярваха и той се чувстваше зле.Надяваше се да се сприатели с тях защото му се струваха свестни.Той имаше качеството да намира положителни черти у всекиго.Защо им беше толкова трудно да му повярват,нима за пръв път срещаха нинджа?
Панталей беше категоричен,че Хагино си измисля за да се направи на интересен и отказа да спори вече по въпроса.Очакваше тук да открие хора с които да разговаря за нещо по-обикновенно и нормално и без това достатъчно ненормална беше неговата задача.Разговорът се обърна в посока книги за радост на момчето.Оказа се,че Сис Флоримел се интересува от научна фантастика и чете такава литература и двамата започнаха да обсъждат различни произведения докато Хагино и Линту си говореха за някакви оръжия а Филип тънеше в мълчание и апатия.И така неусетно обаче темата за НЛО стана дискусия и Сис се опитваше да убеди присъстващите в тяхното съществуване.Панталей който знаеше много и по този върос имаше своята теза и беше съгласен с момичето,че те съществуват.Този път Филип се обади за да изрази мнението си
-НЛО едва ли съществуват.Всички снимки и доказателства навярно са фалшиви. Това е заблуда за да се печелят пари и хората да вярват в небивалици.
-Ти пък от къде си толкова сигурен? Вселената е безкрайна и все на някоя планета има живот...просто не е възможно ние да сме единсвените живи същества-разсъждвашеПанталей леко изумен от проговарянето на момчето с бретона.
-Това е мое мнение пък и съм убеден,че един ден ще се потвърди тази измама...може би бях малко краен.Възможно е на други планети да има живот,но защо извънземни раси биха дошли тук? Или ако наистина са идвали защо не са установили контакт със земляните а само са били ''забелязвани'' в небето?
-Може да са срамежливи,от къде да знам...задаваш ми въпрос на който не мога да отговоря.Но това,че не са установили контакт с нас не означава,че ги няма.Признавам,че може да има елементи на измама,но има и истински доказателства. НЛО ни посещават още от древността.
-Наясно съм с това ,не си мисли,че само ти четеш книги и се интересуваш-хладно отбеляза Филип-Но помисли и от друга гледна точка.За да се осъществи пътуването им до тук възникват много пречки:задвижващите системи базирани на консумацията на гориво са неефективни дори и за малки космически разстояния.За подобно пътуване трябва енергия достъпна навсякъде в космоса например електромагнетизма
-Признавам, поназнайваш-съгласи се Панталей ,но сам не знаеше защо го изрече мрачно и студено.Нима очакваше той да знае повече от всички тук? Честно казано очакваше го.Не беше горделив дотолкова и не страдаше от мания за величие,просто винаги се стремеше към знания,към постигането на повече и повече...и сякаш сега му се струваше,че Филип просто го предизвиква за да види кой е по-добре усведомен.Може би не беше така те просто спореха за НЛО,но Панталей винаги търсеше скрит замисъл и провокация.
-Поназнайвам ,да.И смятам,че ''извънземните'' може би просто са продукт на напреднали секретни технологии и са създадени на Земята.
-Това беше възможно най-наивното нещо което съм чувал-мромърмори Панталей-Предполага се,даже е сигурно,че НЛО са по-напреднали технически.Пък и за какво има е на хората да правят подобен проек...според твоите думи излиза,че земляните са толкова напред,че вече се чудят какво да правят от скука.И хоп! Решават да си сътворят извънземни и да плашат народа.Това е абсурдно.Пък и теоритично земляните са създадени от извънземни.Смята се,че първите микроорганизми на Земята са дошли от космоса! Нещо от това безкрайно пространство е дало начало на живота на нашата планета.И следователно щом живи организми са дошли от там това значи,че някъде е имало живот много преди да има на Земята.
-Теории колкото искаш...аз защитавам моята теза ти твоята.Колкото и лекции да ми четеш аз няма да си променя мнението.Може някъде там да има други планети с живи същества,но повярвай ми няма да си губят времето да идват тук.И още по-малко само да се реят безцелно и да се възприемат като цирково зрелище.
-Откъде си сигурен,че се реят безцелно? Може би се опитват да се свържат с нас,но нещо им пречи...
-Сигурно, другия път като се появят ще ги питам-изсумтя Филип и изгледа свъсено другото момче.Безобидния разговор беше раздразнил и двамата и сякаш се появи някаква частичка връжда
-Хей,хора успокойте се...какво сте се загрижили за тия извънземни.Ние сме тук и това е важното,не се тормозете излишно-обади се ведро Хагино
-Не мисля,че трябва да ме поучава човек който си въобразява разни неща.По-добре потърси помощ за себе си-заяде се Панталей и усети,че се изпълва с неприязъм.
- Той само иска да помогне...а ти се впечатляваш за нищо -намеси се и Линту-Какъв ти е проблема?
-И аз бих искала да знам,през цялото време се опитваш да се направиш на по-умен от Филип мислех,че темата за НЛО ще помогне да си говорим,но добронамерено.Забелязах,че си зле настроен към Филип и Хагино...по-точно изведнъж стана.-заговори Сис гледайки момчето неразбиращо
-Какво ви става? Не съм зле настроен към никога просто се опитах да изразя мнението си.А вие всички се обърнахте срещу мен! Дори не ме познавате-тросна се Панталей и излезе от столовата.
Прекоси коридора и се отправи към класната стая.Не можеше да разбере защо се получи така.Вярно изнерви се на Филип и на Хагино,но не искаше да обиди никого просто изведнъж го обзе някакво неприятно чувство и го накара да се държи така.Не искаше да си съзадва лоши отношения с всички тези хора и то още от начало,но може би просто бяха прекалено различни...
