Когато се изложите..

Аз съм доста срамежлива, макар че повечето не вярват, може би защото понякога се показвам крайно нетърпелива и си прескачам срама. Понаучила съм се да не изпадам в такива ситуации, но случи ли се, винаги ме е срам. Понякога позамазвам, понякога се правя, че не съм забелязала или че не е от голямо значение за мен.
Напоследък пък, незнайно защо, коментирам излагациите си открито и ми се струва, че от това ми минава срамът
Никога не забравям как съм си изплискала глупостта (:
Да, мисля го и пак се засрамвам или разсмивам. Понякога даже не подсещам близките си за това, защото и от тях ме е срам.

Изумявам се (понякога чак се възхищавам ) на хората, които споделят всякакви неща, например как някога не са стигнали до тоалетната навреме?! Аз ще умра, ако ми се случи такова нещо и си го призная (дори на близък).

В повечето случаи умирам от смях. И после се самоиронизирам. Казвам, в повечето случаи. Иначе ако е тъпо за мен самата, си представям че съм щраус и как си заравям главата в земята. Помага.. понякога.

хахххх.
мен пък изобщо не ме е срам. даже такива истории от рода на "и се напишках шото асансьора не стигна навреме" са хииипер смешни. та на близки хора ги разказвам.
и после пада такъв смяяях...(нямам такава случка бтв. само подобни. ;д)
но когато е нещо наистина глупаво или гадно си мълча и го замазвам. понякога си признавам.
зависи кво ми е настроението. но винаги-рано или късно го казвам. е, може да е след 2 години, ноо го признавам. ;д

Трябва да отворим тема за такива случки като тази с асансьора. :Д

да бе да. и после наеш как ше върви темата нахрани другия възможно най-brootal. ;д ;д
но тая с асансьора е на една позната. простооо... смЕх.

Аз се спуквам от смях, когато се изложа по някакъв начин, независимо дали съм пред публика, в клас, дали вървя по пътя сама, или съм си вкъщи и се излагам пред себе си.

Но, да, след това го мисля дълго. И ме избива на смях! :Д:Д:Д