Как се виждате след десет години?

пак ще се срещнем след десет години

не видях такава тема, съжалявам, ако се повтаря. стана ми любопитно как се виждате - професия, семейство, пътешествия, свобода?

преди 10 години не съм могла да подозра и 1/10000000000000 от това, което ми се случи
не мога да се видя другиден, камо ли след десет години

ℛiddℓℯ написа:

преди 10 години не съм могла да подозра и 1/10000000000000 от това, което ми се случи
не мога да се видя другиден, камо ли след десет години

Същото се отнася и за мен. Имам някои цели, които се надявам да постигна, но иначе нямам си и представа какво ще е положението след десет години

ℛiddℓℯ написа:

преди 10 години не съм могла да подозра и 1/10000000000000 от това, което ми се случи
не мога да се видя другиден, камо ли след десет години

точно това си мислех да пиша :Д
но трябва да призная, че има доста допирни точки.
просто усещането, което съм влагала в нещата и съм мислела как ще ги усещам са тотално различни. някак си бих казала... идеализирани.
само се моля след 10 години да съм здрава, семейството ми също и живота да не е успял да ме пречупи по някакъв начин.

Привет )
Не съм сигурна, много е трудно да се предскаже нещо подобно, особено приемайки факта, че всичко се променя тъй бързо и лесно - с едно щрак и вече си съвсем различна личност в съвсем различен свят, без изобщо да си подозирал.
Обективно погледнато, след 10г ще бъда на 33. Хубава зряла възраст. Със сигурност няма да съм в университет. Вероятно ще имам семейство /може би и дете/деца/.
Но ако трябва да напиша как ИСКАМ да живея след 10 години, то:
Аз и Добри живеем заедно в не много претенциозен, но красив апартамент, разкриващ културата и интересите на семейството ни. Имаме син, морско свинче и зайче. Той си работи каквото винаги е мечтал, аз съм вече утвърдил се журналист. Имаме си общ бизнес с него и татко - красива, мъничка артаджийска закусвалня. Финансово все още не сме презадоволени, но се оправяме и сме щастливи. Е, имаме проблеми, но не са болка за умиране.
С баща ми често се виждаме, той е щастлив и си има втора съпруга - о, колко е добра и странна :))
Вече съм издала стихосбирка /на 30г ще издам./, изгубила съм тоя-оня, спечелила съм тоя-оня, обикаляли сме много и продължаваме, когато има време. Но свободно време имаме рядко - работа, семейство, знаете. Но е хубаво.
Помагам в дом за деца с увреждания понякога и те ме обичат, най-вече защото им правя хубави торти.
Живеем си спокойно и неспокойно, щастливо и не, бурно и бавно - като истински живот ) ама измислен.
И разни други съкровености, които не ми се споделят

имаше една такава тема в друг форум, в който влязох да видя какво съм писала преди десет години - малко страшно беше.

искам да съм се преборила със себе си, другото ще дойде от това.

сега публично ли ще ме засрамваш

няква друга мацка някога написа:

Та, накратко казано, баща ми каза, че предпочита да си отхапе ръката преди да уча каквото и да било, свързано с рисуване. so...
Колебая се между филология (английска) и право. Английският ми е голямата тръпка, имам ред сертификати, изобщо ще се кефя на максимум, ако тръгна да го уча, но пък възможностите за реализация са доста малки, доколкото съм чувала. Другата ми възможност е право, литературата и историята определено ми вървят. Само дето в никакъв случай няма да е криминално право, да де. Суха наука, ама к'во да се прави.
Инак, засега твърдо си оставам тук. Евентуално един магистър да изкарам в Англия (Германия в никакъв случай, просто ... не.), но съм се застремила към Софийския. Имам още време да реша, но засега това ми е в главата, нататък - кой знае.

ех живот здравей здравей

че ти що мислеш че толкова бях решена да се местя в софия любовни драми бяха

а сега у таа чужбинЯ навън пищи аларма и не мога да заспя. 1 часа е ебати

ще си намериш мястото, където се чувстваш у дома. може пък и да си го намерила вече. кой знае, наистина

аз съм на принципа, че вече не мога да живея на едно и също място за повече от три години. светът е голям, а мен ме сърбят краката ужасно и градовете и улиците започват да ме стягат на един етап. не бих могла да кажа че ще живея някъде завинаги за момента

АЛАРМАТА СПРЯ и аз заспивам. помни, че душата се затопля като ръката на хари потър когато намери правилната вълшебна пръчка. лека нощ

кардиф, уелс. септември!

ох, толкова обичам София, не защото е много прекрасна(направо е ужасна), но защото всичките ми спомени са в нея.
където и да отида е все едно бягство от мен самата.
когато се връщам от някъде ми става милно дори за боклукчийските кофи в тая мръсна столица

Виждам как ще работя във фирмата на брат ми и ще живея на неговия гръб, защото нямам никаква идея какво да правя с живота си