Как се виждате след десет години?

Е що да е на неговия гръб, нали пак ще работиш в нея, не си на помощите му.

мда, доскоро и аз мразех места, заради спомени и хора, но спрях да го правя.
най-накрая превъзмогнах миналото си.

Исках да видя какво съм коментирал през 2016та и къде съм сега...е пак съм си провал

ερsilonε написа:

ℛiddℓℯ написа:

преди 10 години не съм могла да подозра и 1/10000000000000 от това, което ми се случи
не мога да се видя другиден, камо ли след десет години

точно това си мислех да пиша :Д
но трябва да призная, че има доста допирни точки.
просто усещането, което съм влагала в нещата и съм мислела как ще ги усещам са тотално различни. някак си бих казала... идеализирани.
само се моля след 10 години да съм здрава, семейството ми също и живота да не е успял да ме пречупи по някакъв начин.

не са минали 10 години, но супер много се смях на това, което съм написала.

горе-долу сме здрави, макар че баба и дядо починаха, уви.
живота не успя да ме пречупи (много), може би в нормалните граници, но честно казано нямам представа какво съм имала предвид под "пречупи".

Аз сега не знам какво очаквам след десет години.
По-скоро съм в настоящето, не мога да мисля толкова напред, защото всичко е плаващо.
Плановете никога не са такива, каквито сме си ги представяли в действителността.