Малки нощни рими

Много ми напомня по настроение на моето последно.

.........
и е едно такова, като къща в северозападна България.

Riddle написа:

.........
и е едно такова, като къща в северозападна България.

хаха, добро сравнение

Да. Може би има общо с факта, че си расъл там? :Д

Е, по-скоро само северна България, но да де, всичко на север от София е обречено на гибел и мизерия.

има си прекрасен чар.
може би докато не тръгнеш да си търсиш работа...

Сланината се трупа в душата,
костелива ръка тропа по търбуха -
тя пристъпи боса прага, спря за миг
ръждив пирон прободе стъпалата,
и донесе му желаната разруха.

А зад прага някой чука -
кой поканил те е тука?
Пълзят бели ларви в черния креват,
стенат стените за преврат.
После смъртно квичене от свински врат.

Гушата с надежди се нагуши,
изгрухтя, взе да души:
тоз' архаичен аромат
останал от друг свят -
същият Ад.

Имаш предвид някой в стил Ich habe Keine Lust на Рамщайн?

Добра аналогия, макар че въобще не си мислех за Рамщайн

"Отминал живот"

Вехт е споменът, болезнен като кама
тръпчиво сладък, с дъх на тъга;
Вехне светът, който някога бил е
като смачкано в пръстта биле -
запознанства, места, личности;
кървят от вазата случайности.

Отминал живот на трепети,
няма ме "аз", няма и "ти".
Остават тъжни поети
и спомени горчиво разлети.

Кога за последно умря?
Дочака ли залеза, изгрева?
Не успях да те спася.

Скоро пак ще умра.
Подминах небето, сърцето.
Защо ли пак летя?

Утре за последно умрях.
Кога ще дойде времето?
Завинаги мълча.

~~~~~

Вее вятър,
вторник полунощ.
Парчета пясък,
петък -лунен нож.

Никога няма,
неделя - знак.
Зарчета звезди,
заедно - не и преди.

Много интересна плетеница от рими.
Кога ще публикуваш още нещо ново?

Riddle написа:

Много интересна плетеница от рими.
Кога ще публикуваш още нещо ново?

От много време не съм писал поезия, по-скоро се опитвам да бъда по-консистентен и упорит с писането на проза. Ала, както знаем, писателите имат две състояния: тревожността, когато пишеш и тревожността, когато не пишеш.