Малки нощни рими

развълнува ме, адски силни думи.
страхотно е... браво.

Цитат :

Подай ми револвера,
със сакото аз издрано
меря крачките във двера.
С линията на смъртта ковчега си меря. В Неделя.

Благодаря! Радвам се, че casual поезията и драсканиците ми успяват да достигнат сетивата. Дано да е така и с по-сериозните неща


На Леми

Хей, рогати! Привет!
При тебе е всичко наред?
Житейски изпит: (с двойка, но) взет.
Дай ми чашата с уискито без лед.

В Ада чакат ме дела,
с огнен глас и дървена глава
ще изтлея за последно с песента.
Хей, Дяволе! Дай ми знак с рога!

Асо пика в ръка,
знаеш винаги ще е така...
загубеняк.



https://www.youtube.com/watch?v=Bt4Xx3vX3Lg

Ръката на мъртвеца е Асо пика, Асо спатия, Осмица пика и Осмица спатия.
Ace of Spades няма биене сама по себе си, обаче...другите я тикат към мъртвеене.

Дама и Попа пика би следвало да символизират върховните жреци, щом Асото пика е върховният Бог.
Относно фатализмите по нейн адрес, то те биха могли да бъдат от завист... или от съмнителните ритуали, които извършва след залез слънце

Няма време.
Има бреме.
Много дреме,
морно племе.

Тринадесет литра вино за фаталиста,
тринадесет литра кръв за вампира.
Остави от двете и за мен да има,
гълтай кръвожадно, иде зима.

Все тая,
иде края.
Стига трая,
два квадрата стая.

Тринадесет бръснача за нихилиста,
тринадесет сгрешени листа.
Късай и режи в несвяст
утре иде нова власт!

Пий си виното и лягай,
креват или ковчег - решавай.

Доста силно, безмилостно, тежко и ... жадно. Ако трябва да си призная ... и аз съм ... жадна...

Силно и безсмислено прочетох, което щеше да е още по-вярно.
Кръв или вино?...въпрос с уловка, във виното има кръв!

Присетих (което по някаква причина иска да ми преправи на преситих) се за Christian Woman, която си и пускам.

Хм, физиономиите винаги са вършели чудесна работа за Джим Кери!
Ръцете имат собствен ум и живот, потвърдено от Клайв Баркър.
Интересно, ако в хляба има пирони?
Това за зъбите няма как да не го направи човек след като го прочете.
А дали Христос е копеле или кучи син... ето това е въпросът!

Сега видях това за ПРЕСИТИХ
ПРЕСИТИЛ ЛИ СИ СЕ ЗМЕЙ ТЪП НЕНАСИТЕН МИЛ ПРЕКРАСЕН НЕ БЪДИ ЗТЪЖЕН
ГАДНЯР КАК БЕЗМИЛОСТНО И ЗЛО МИ СЕ ИЗСМЯ МРАЗЯ ТЕ
няма как да се пресити!
УГОИ СЕ, защото толкова ЯДЕ, че ме ОСМУКА ЦЯЛАТА
никога няма насита, нали пак и пак и пак иска да се впие, не иска да пусне!
горкия
знам какво е жаждата, ...
знам какво е гладът ...
и да те мъчи ...
и да не можеш да спреш да
лочиш...

Ще е тъпо да напиша нещо след всичко това.

Дяволът рогата си счупи,
някой няма ли нов да (му) купи?
"Аз съм пика, не купа" - чу се отнякъде.
Жигосването жегва женските жлези.
Жалък жезъл жаждата мори.
"Еби му майката, всичко коз" - някой си изкряска.
Кочияшът стар умря, тръгвам с кола... към Аляска.

Страхотен подбор на думи, много ми допада стилът ти на писане.
Някак хапливо, мрачно и запомнящо се.
Предното стихотворение, което коментирах, все още ми се върти в главата.

faye написа:

...хапливо, мрачно и запомнящо се.

Бих го използвал като цитат за диаболичния цикъл, върху който работя

Тежестта е част от инструментите в сандъка, които сглабят вратата на вдъхновението.
Повечето части от тази врата са тежки, болезнени или просто въздишка от предходните неща, но минавайки през вратата се открива някаква красота, някаква синтезирана енергия, която изхожда от всички тези неща.
Не, не ми тежи естетиката, по-скоро самият аз си тежа понякога.

"Изсъхнал корен е ръката ми..."

За теб говорех, да, допада ми проклетията в стиховете ти

Като го писах още не беше станала такава проклетията, дори...
Ама нищо, явно с годините все повече апатия вниква в личността ми и накрая наистина "ще забравя да говоря"
А сега почва Nutshell...
която трябва да си изпея.
По-късно може да драсна нещо. (дано не)

(дано да)

Ай, хубаво... нещо.


Той отива,
ти оставаш.
И никой няма да внимава,
какво си въобразяваш?
С небрежни погледи
пленяващи страстта
и житейски възгледи
разбиващи леда.
А небето все е също,
вярно малко похабено
нищо няма да е също
чувството е изхабено.
Непознати или неразделни -
туй са граници пределни.
Усмивката и погледа остават вечни,
зъбите (в спомена) са млечни.
Остарявам, както само аз разбирам
с болката и ползата не парадирам.
От теб
искам само това:
Не убивай во веки младостта,
не я бъркай с инфантилността.
Куха е поезията знам,
не ми достига малко рам.
Бъди.
Някъде.
Наоколо.

Красиво е... не бях виждала тази страна на стиховете ти, но ми харесва!

"А небето все е също,
вярно малко похабено
нищо няма да е също
чувството е изхабено.
Непознати или неразделни -
туй са граници пределни. "

Има ли какво да пиша?
Смисъла къде да го намеря?
Животът задъхано спринтира,
когато най не ми се тича.
Стрес и цели дебнат зад дувара,
никой няма време днес за вяра.
Време няма да поправиш бързовара,
избледнели са и идеалите на Че Гевара.
Работа - с писане пари се не изкарват, -
сякаш че не зная - идеали не прехранват.
К'во пък толкоз? Тесен таван и шепа фасове,
вече съм преживял. Стотинки в скъсан джоб
и обща партия за живот. Мама му на тоя век!
Плюя върху всеки тъп човек.
Рано ми е, пък ми писна.
Има ли какво да пиша?
Има. Няма. Все тая. Смисълът понякога се губи.
Времето е прозаик. И пише. И понечва да се влюби.
Скука. Краят е написан, а за начало мастилото свърши.
Човек с човек не може. Винаги някой на нещо се мръщи.
После минават още десет години. Все по-късно става.
Все по-рано ставаш. Спането е невъзможно спасение.
После си взимаш куче. Поне за него да има смисъл да пишеш.
Пък то за хубавото, к'во да пишеш? Хубаво и точка.
А финалът никога не иде. Само бясно блъскаш,
после бавно крачиш. Химикалите остават демоде като теб.
А модата диктува да живееш без да знаеш за какво.
А финалът, дето никога не иде - той завършва със олово.
После гроб - самотен, мъхесто обрасъл и нелеп.
Може да се пише още много, но има ли смисъл от теб?