Aaron's Brave Heart

Сбогом.

Мечтите да летиш не винаги ти позволяват.
Всичко дават, но и всичко взимат.
Душата ти, сърцето ти, живота уморяват.
Те такава адска сила имат..
А ти разцепен си на две.
Уж ги мразиш,
но без тях не можеш.
По-безсилен от дете,
да изгониш тях
не позволяваш...

А аз отивам си, умирам.
Дупка ме поглъща.
В пепел, хаос и безпорядък ме превръща..
А да фантазирам никога не спирам..

И въпреки това се смея,
и не спирам да живея.
Колкото и трудно,
нещо в мене все е будно.
Боря се.
Но дупката ме побеждава.
И да продължа не позволява.

Сбогом, беше ми приятно..

На Хил

Лена, кълна се,

че винаги до теб ще се намирам.
Че ще те изслушвам
и надежда ще промушвам.
Във всяка ситуация ще те разбирам.

Че ще ти подам ръка,
когато си изпаднала в беда.
Че ще се оставя да разкъсат мен,
ако си в опасност някой ден.

Ще те защитавам.
Лена, обещавам..

Стрес, сълзи, треперещи ръце.
Уж живея, но съм мъртва.
Гниещо, разложено и скапано сърце
последните си удари довършва.

Студен порив волята прекършва,
туй що може мене да спаси, е нереално.
И съзнанието ми, отслабнало и кално,
своята последна песен свършва.

Дробовете ми, изсъхнали и прашни,
с черна течност се напълват.
Мисли ме обземат, страшни...
Устните ми кърви мръсни бълват..

Не е ли това горчивата ирония?
На бунтаря органите бунт оказват..
Правила и функции - не спазват.
Строполявам се. И умирам във агония..

Jeremy's little satisfaction

Break the chain
and let it rain.
Put a drug,
infected with a bug.
Turn around
and make a sound.
Stimulate your gun
and put it in a sun.
Then eat some grass
and clean your ass.

Мракът протегна към мене ръце.
Зашепна ми думи и ме обгърна.
Със злобна усмивка на бледо лице
в сянка опита се да ме превърне.

Но светлина аз исках, и простор.
Облаците ме влечаха и небесата.
Не исках мрак и живот във затвор.
Исках живота си във синевата.

Мрака прогоних и се засмях.
Изгря в мен талант.
Звезда аз станах, света огрях.
...а денем бях музикант.

Sid Vicious написа:: Мракът протегна към мене ръце.
Зашепна ми думи и ме обгърна.
Със злобна усмивка на бледо лице
в сянка опита се да ме превърне.

Но светлина аз исках, и простор.
Облаците ме влечаха и небесата.
Не исках мрак и живот във затвор.
Исках живота си във синевата.

Мрака прогоних и се засмях.
Изгря в мен талант.
Звезда аз станах, света огрях.
...а денем бях музикант.

!!!!

невероятно, невероятно
ставаш все по-добра

Destroy the nature
and spreed some danger.
Burn the world, it's funny -
They will give you money.

Don't buy food for the poor.
You will lose money - it's sure.
How could you buy expensive car
if your money start going so far?

You haven't got friends. So what?
You are rich instead of that.
Maybe you've lost your life and time.
But you've got money, so it's fine.

ВАЖНО:
[19:36:25] Сид каза: абе пешко уее
[19:36:31] Сид каза: Тва е иронично стихотворение
[19:36:47] Сид каза: осмивам всичко това, което пиша вътре

Neverending year in my soul,
winter killing all the birds.
A field of ugly and black snow
is drawing blood of my feets. And it hurts.

I'm trying to run far away.
Thats what I see when I fall asleep
at the end of the day.

My tears are flushing away in a groove.
I cannot move.
I'm blinded in chains. Over a chair.
To look what I am I cannot dare.

But I finally know.
It has got my body,
not my soul.
With the wings of the imagination
I'm flying over the world.
And I sing
because inside me it's spring.

Looking you through leather eye,
moving like a leather guy.
Touching me, my leather hair,
breathing in a leather air.

Here are my leather moves,
rubbing down my leather shoes.
I am just a leather clown
from the leather town..

На Янч. В отчаян опит за помощ..

Невидими рани. По цялото тяло.
Черна кръв, напомняща мастило.
Отвън изглежда здрава,
но отвътре е черна. Хаос.
Отчаян, дълбок. Наронено лепило..

Умопомрачение. И срив.
Срив на душата, срив на сърцето.
Образите са неясни, и светът е крив..
Безжизнено е тялото, студено е лицето..

Отчаяние, пустиня. Безпомощна агония.
Прогорена плът. Съсипана хармония..

Аз вече ти казах - твоите неща събуждат в мен някакво чувство, което много малко хора могат да пробудят.

Всичките са страхотни - от първото до последното. В тях има от всичко - тъга, щастие, гняв, любов - олицетворяват твоят фонтан от чувства, на който аз така се възхищавам.

Рядко се случва да прочетеш нещо от наистина умен човек.

Не знам какво повече да напиша.. Не мога да ти кажа всичко, защото то е наистина много и няма да ми стигнат години.

Обичам те и го казвам без угризения.

Наистина ме зарадва ужасно много.
Благодаря. =)

Sid Vicious написа:: Отчаяние, пустиня. Безпомощна агония.
Прогорена плът. Съсипана хармония..

...
Страхотен завършек на цялото стихотворение. Просто... чета го и докато го чета, си казвам: "Харесва ми как започва... мда, и тук ми харесва, ооо, да и тук!".
Но тази част специално ме довърши.
Браво, човек!

Благодаря! :>

I'm always walking. Somewhere.
I'm trying to reach my imaginary friends.
I can see them. They're flying
around me and around my hands.
But when I stretch my arm
I realise. They aren't here.
Well, they maybe aren't far.
They aren't near..
I'm walking. Somewhere.
And it's aways the same.
I can't find them. Anywhere..
Isn't it a shame?
My warm smiles, my rainbows.
Everything's lost in the hole.
Heartless plays with voodoo dolls
are stabbing my purple sore.
And finally I've got conclusion.
They are my friends. And a illusion..

Безкрайно много го обожавам. Ти знаеш защо го обичам толкова и не вярвам друг да може да разбере, затова няма да обяснявам.
Велика си. Макар да съм го казвала милиони пъти вече, заслужаваш да го казвам до края на живота си.

Караш ме да се чувствам по един наистина необикновен начин.
Не знам как го правиш. Благодаря. :>

На Янч.

When your sun's lost and your hope is death,
when your mind's blackened and your eyes are red,
when your soul's gone and there's empty space.
When there's unseen scar on your face,
something tells you it's not the way it should be.
Before I was blind but now I can see.
Not your mind tells you what it's gonna be..

На Хил. =)

I'm confusing. Maybe, anti-social.
I don't care. Anymore.
For me the silly people are amusing.
With you I'll never share my world.

I'm different. From you all.
For me everyone of you
is just a part of the wall.
Well. It's sad but true.
World is bad and people - mean.
Nothing's purple, nothing - clean.

Where are the feelings?
No personallity, the mind is dead.
It's a society of empty dreamings..
I'll throw it out of my head.

You haven't got a place in my world and art,
by myself I've got no business in yours.
I'll shut my eyes, I'll close the doors.
That's where we part.

Is everything lost in the mist,
what happened to my feelings?
I'm tired, broken and I can't resist.

I'm lost. I don't know who I am at all.
I'm getting smaller. I am small.
A dust. That's what I'm full of.
I'm dying, everything in me is ruined..
I can't breath. I'm trying to get out.
And I shout. I shout..

Autumnal Melancholy Брой мнения : 237 Registration date : 31.01.2008

Пишеш много хубаво.. Стиховете ти изразяват това, което мисля от много време насам, но не мога да изразя чрез думи.
Благодаря, караш ме да се чувствам прекрасно четейки стихотворенията ти.

Sid Vicious написа:: I'm lost. I don't know who I am at all.
I'm getting smaller. I am small.

тази част мн ми харесва (::

На Ина.

A never-ending autumn is living in my head.
My soul's empty and my world is blackened.
I'm living in a desert, and a desert's living in.
It feels like the song of the lonely wind,
like the birds on the live wire, like a strange drawing.
It looks like I'm staying, but actually I'm crawling.
I'm far away from people, I live in a different place.
There's ghost mist in my soul and mist in my face.
Deeper is my pleasure, deeper are my feelings.
I'm just a living sleeper, a paper doll who sings
her lonely, empty song with the lonely empty gong..

Току-що видях, че сте написали коментари.
Благодаря ви ужасно много! =]

Наистина успя да ме усетиш.
Красиво е.
Мерси много.

» Into my Heart
» ~You just want attention, You don't want my heart
» ^Broken^heart^(представяне)
» Total Eclipse of the heart