ФЕНТЪЗИ: Отломките.

Малко по - рано; при Стоун и кралят му.

Толкова време владетелят на горското кралство се бе чудил как да успее да заръча тайната мисия на Избраника си, а ето че сега Съдбата му бе предоставила един отличен шанс да го направи, и така доста бе улеснила положението му.
"Света Унгрилбад, благодаря ти!" помисли си той зарадван и се обърна към Стоун:
- Трябва да поговорим на четири очи, бързо, докато ги няма.
Мъжът повдигна вежда и скръсти ръце. Кралят му продължи:
- Трябва да ти заръчам да направиш още нещо. Спомняш ли си историята с онова момиче Кий?
На лицето на Стоун се изписа леко подигравателна гримаса. Разбира се, че го помнеше. Такъв позор, нанесен на краля, не се забравяше лесно. За радост на някои, и за нещастието на други, случката бе оставила доста горчиви следи. Кралят продължи:
- Е, тя е една от Избраниците.. Естествено, посочи я владетелят на Големите хора. Кой друг? - в гласа му се четеше истинско презрение - Е, задачата ти е да направиш всичко възможно, за да я изложиш. Да я провалиш. Да покажеш, че за нищо не става. Така, Стоун, ще си отмъстим за нанесената обида! О, ще им върнем срама и позора, ще им го върнем тъпкано.
Събеседникът му завъртя очи, ала кралят не го забеляза.
" Грешка." - помисли си с досада Стоун "Ще отъстим за нанесената ти обида."
Владетелят го загледа властно, давайки да се разбере, че не приема никакви възражения.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. - Page 2 Unname11

Брой мнения : 44 Registration date : 06.04.2010

Срещите на останалите Избрани с техните владетли не се отличаваха с подобен драматизъм, както тези на Криос и Стоун. Елфите получиха руните, жените получиха указанията вежливо и с дискретен намек за големи очаквания към тях, макар да са слабия пол, а гоблините нямаха никакви срещи, защото присъстваха на Големия събор.
Всички бездействаха в различни части на Горданг. Скучаеха в очакване на "тайния глас".
Норек Ваелдур бе на път да зареже всичко това след няколко дни чакане, защото в Куураст го зовяха тайни дела, но бе изненадан неприятно да разбере, че е невъзможно. Когато решително се изправи и опита да тръгне към влажните гори, изведнъж сивото му наметало го обгърна невъобразимо като змия и взе да го души. Сякаш тъмните сили, които владее се обръщаха срещу него. Макар да притежаваше голяма физическа сила, не успя дори милиметър да отхлаби "повоя" си.
- Е, какво пък! - каза си той -когато някой или нещо е по-силно от теб, просто му се подчиняваш - и се разсмя, както отдавна не бе се случвало.
Времето спря.

Естелар Адамар скоро бе излязъл от пределите на Естелианд, ала все още никой не му бе проговорил. В началото, когато бе чул гласа за първи път, цялата история му се бе сторила съмнителна и измислена от недоброжелатели. Ала докато обмисляше ситуацията, по пътя му беше минала Вещицата и му бе намигнала многозначително, и така елфът бе разбрал, че именно тя стои зад цялата работа.
Въпреки това му се струваше, че планът е леко недообмислен. Един час бе твърде кратък, за да се подготвят за такова сериозно пътешествие.. изобщо, ако се погледнеше в дълбочина, можеха да се открият известни недостатъци. Ала за добро или за лошо, Вещицата бе намислила всичко по този начин, и връщане назад нямаше.
Естелар препускаше като стрела с белоснежния си кон Невелар из Обширната равнина, която се намираше до елфския Дом. Бе толкова бърз, че образът му се размазваше и ако някой бе по пътя му, нямаше да разбере кога е профучал покрай него. Вардентанг бе прочут с бързината на ездачите и конниците - единствено троловете и орките не можеха да яздят, понеже бяха твърде тромави и недодялани за такава фина работа; а хобитите предпочитаха по - ниските, ала по - сигурни и практични понита. Все пак, как можеха да се сравняват вдъхващите увереност понита с високите и нестабилни коне..?
Естелар пътуваше и мислеше за предстоящото изпитание. Какви ли бяха бъдещите му спътници? Какво щеше да се случи? И, нещо, изключително важно за момента - къде щяха да се съберат, и кога по - точно щеше да чуе гласа на Вещицата?
В този миг, сякаш Владетелката бе доловила размишленията му, се случи точно това, което Естелар очакваше. Авторитетният глас, в който се долавяха дори леко авторитарни нотки, започна да му говори:
"Мястото, където ще се съберете е Храма на крал Екфал. Намира се на тридесет мили на изток, от мястото, където си в момента, в ритуалната местност, където хората от Вардентанг в миналото провеждали всичките си обреди. Трябва да се съберете десет човека - двама елфа, трима човека, един некромансер, амазонка, полувещица и два гоблина. Когато всички сте налице и реша, че сте готови за тръгване, ще почуствате пареща болка в белезите на рамената ви. В случай, че някой бъде убит преди да се съберете, ще ви известя за това."

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. - Page 2 Unname11

» Отломките: Обсъждане.
» Фентъзи.
» "Последната година" - фентъзи роман
» Нов опит за повест/книга, този път - фентъзи