В дъното на душата ми се разлистиха..

благодаря ^.^


Смъртта на орела

Той полита високо в небето..
устремено насича го
с две остриета.
И лети, и лети.. все на горе.
Велик е и силен, и горд е..
И след дългият морен полет
той отпуска смирено криле
и ги свива.
За миг - безтегловност
в пространството сиво.
После пада надолу, За крарко
се носи над облаци бели..
Смъртта явно е сладка
за старият скален орел..
Той не може своята гордост
да преглътне..
Нали клюнът му е свит..
Царят замлъкна,
целият свят крещи,
тъжи..

Обич за усмивки

Раздавам аз парченца от сърце,
в замяна търся истински усмивки.
Ще вземеш ли за себе си, дете,
поспирайки при мене за почивка?
И ти, палачо, брадвата си остра
ще пуснеш ли встрани за миг?
Ти можеш да опиташ с мостра..
и да не ти допадне, пак си я пази.
И ти, бездомнико самотен,
ела и в шепичка вземи си.
Това парченце доживотна
обич от мен е. Усмихни се.
И вие тук - семейство и другари,
и вие, непознати личица,
вземете си от тях без жал и
усмихвайте се без тъга.
И давайте и вие части
от вашите добри сърца,
и на това в замяна
усмивка искайте, но истинска.

И, знам ли, може би след време
ще се усмихват всички редом с мен.

Тихият златен Ноември

Тихият златен Ноември
отново пред мен се роди,
всяка несгода засенчи
с огнени, нежни очи.
Тихият златен Ноември
празник в сърцата разкри,
празник за теб и за мен, и
за нашите детски души.
С капнали цветни сърца
килим най - любим пак постели.
Мисля си: "Тази земя
оцветена е от бога с пастели."

Тихият златен Ноември-
есенна моя мечта.
С тихият златен Ноември
усмивката пак засия.


___________________


Остани с мен


За кой ли път очите си затварям
и ти се появяваш цяла в светлина
пред мен? За кой ли път улавям
лъчите на усмихнатата ти душа..
И смея се щастливо и нехайно,
загърбила реалност, място, време
и с радост крехка и омайна
забравила жестоко, тежко бреме..
За кой ли път в сънят ми се явяваш
и пак си моя там във вечността,
за кой ли път очите си отварям,
за да посрещна пак денят сама..

О, сън, не свършвай тази нощ!
Вземи ме с теб завинаги! Навеки!
Не ме напускай с идващият ден суров,
не се отваряйте зеници клети!


________________



Носталгия


На пейката до старата чешма,
където спомените се прегръщат,
заплели сенките на твоята и моята душа,
и тежките сълзи си бършат;

където плочките тъжат,
защото не усещат твоят допир
и тъмни стихове редят,
по - тъжни от поемите на Шекспир

и дъжд пороен все вали,
понеже и небето плаче
и облак пухкав го теши,
а гарван с пълно гърло грачи;

където нашият приятел-тротоара,
със старото си сбръчкано лице
усмихва се на светофара,
останал веч единствено червен,

там нощ подир нощ чаках
завръщането ти, мое Сърце..
В началото се смях, а после плаках,
но ти така и не дойде.



_______________


Покруса


Опитах да напиша стих,
в който да ти разкажа
как умело болката си скрих
и с усмивка я замазах,
както маската на клоун
закрива бледото лице,
когато при дълбок поклон
се скършва мъничкото му сърце.
И колко всъщност те обичам..

Но муза нямах,
тя си тръгна с теб.



____________



Пред раздяла


В очите й танцуваха мечти.
Усмихваше се, но личеше
колко я боли.
Колко крехка беше
в уреченият час.
Знаеше какво я чака
и не издържа.
Прекърши се - заплака.


____________



Сълзи


Двете езерца
отново пълни са..
с роса.
Капки стичат се едва-едва.
Мисля - уморени са.
Две мръзнещи следи
прокараха.
Сълзи.


________________



Обичай я, но не пред мен


Благодаря, че ми споделяш
своята мъка и тревога
и позволяваш си да тлееш
единствено пред мен и бога,
но може ли да спреш.. Аз радвам се,
че имаш ми доверие и вяра
и искам да помогна, и старая се
да имаш вечно крехкото ми рамо,
но можеш ли да спреш.. за кратко..
Куршумът, който те прониза,
пронизва мен неколкократно
и с него все отрова влиза..
И вече нямам нито сила,
нито желание в тази пиеса
да нося тежкото бесило
на вечно играеща актриса..
Така че може ли да спреш,
за да не усложня нещата?
Това не бива да се разбере.
Спри, за да остане то в душата.



_________




Обичам те


Обичам
да се усмихваш мило
без положени усилия.

Обичам
разрошената ти коса,
когато се събудиш сутринта.

Обичам
разплаканите ти очи,
блещукащите в тях сълзи.

Обичам
изблика на смях и радост,
преливащи в дълбока сладост.

Обичам
крехкото ти рамо,
на него стига ми да се подпирам само.

Обичам
веселите смешки
и неудачните насмешки.

Обичам
твоето "Здравей",
нима не ми е повод да живея?

Обичам
също тежките ти думи,
звънящи като на цигулка струни.

Обичам
ръцете, махащи за чао,
обгръщащи като копринен шал.

Обичам
пръстите като на пианист,
свири, аз ще повтарям "Бис!"

Обичам
просто да те виждам
усмихната, безгрижна.

Обичам
профил и анфас,
те са прекрасни, хващам бас.

Обичам
глътките кафе,
които пиеш като мъничко дете.

Обичам
звънкият ти глас,
пропъждащ тишината всеки час.

Обичам
грешките, които правиш
и после шеметно поправяш.

Обичам
те, когато се обръщаш
да кажеш мисъл недовършена.

Обичам..
още хиляди неща,
узрели в твоята душа.

Обичам..
Ти си моят Феб.
На кратко - май обичам
просто теб.

Безкрайност


Обичай ме
от идването на първите
слънчеви златни лъчи
до залеза на последните
снопчета розово щастие;
от изгрева на първата,
най - светла
искряща звезда
до падането
зад хоризонта цветен
на сребърната луна..
Аз те обичам така
всеки ден до нощта,
всяка вечер до сутринта.

Душата остава

Ела и ме вземи, не ме е страх,
ще ме сломиш, ще ме погълнеш,
от тялото ми ще остане само прах,
но в нея малко семе ще покълне
и розов цвят ще разцъфти,
с годините не ще го скърши
ни буря лятна, ни студени дни,
ни есенна слана или човешки пръсти..
И там, на моя гроб самотен,
над моята разкъсана снага,
ще расне цвете ароматно,
цъфтящо с моята душа.

<3!

Песента на синигера

На клончето на старата бреза
един синигер тъжна песен пееше
за своята безправедна съдба
и бисерчета от очичките си лееше.
Загубил бе единствена любов-
безжизнено телце лежеше долу
до сивкавото брезово стебло,
пропито с кисела отрова.
Дочух аз неговата песен,
разбрах разкъсаната му душа..
Езикът на синигера е лесен,
когато лят е в името на любовта.

Ирисова мъдрост


Косите й смениха си цвета,
от златни се превъплатиха в сиви
и кичур подир кичур падаха,
и в пепел се превръщаха сълзливо..
И нежната й кожа посивя,
пътечки появиха се по нея,
дълбоки като морската вода
и дълги колкото алея..
Но двете й очи единствени
останаха еднакви досега -
жадуващи, красиви, искрени,
усмихващи се кротко на света..
Коя е тази възрастна жена?
Това е тя-отлитащата обич:
отива си с годините като цвета
на нашата човешка младост,
но винаги след себе си следа
оставя..
- двойна ирисова сладост.


____________

Вчера

Помниш ли вчера,
когато небето
блещукаше морно
там, над полето,
където за пръв път
душите се сляха
в един праведен път,
засипан от вяра?
Помниш ли вчера,
когато луната
се смееше нежно
там, над земята,
а ние със тебе,
под нея изгубвахме
представа за време
и място.. Танцувахме
и пеехме песни,
на никой познати,
прекрасни и лесни -
измислени от нас?
Помниш ли вчера,
когато под дъжд
и виелица тичахме..
не беше веднъж..
Помниш ли вчера
как се обичахме?

Пишеш изключително интригуващо и красиво! Харесва ми, стиховете ти са докосващи и пълни със смисъл! "Покруса", "Носталгия", "Песента на синигера", "Ирисова мъдрост"! <33

Благодаря



Еротика

Аз и ти
и танц сред облаците бели..
на фона твоят глас ехти
и моят развълнуван пее..

Едва мъждука светлинка
от пламъчето на свещичка
и в нея пламенна ръка
държи по-мъничка ръчичка..

Два мои кичура коса
разхождат се по твойта шия,
а моята е милвана с уста,
която искам нежно да изпия..

Телата слети се в едно.
Дъхът ти бърза да догони моя.
Трепери цялото легло,
разбрало, че душата ми е твоя..

NanaSky написа:

Телата слети се в едно.
Дъхът ти бърза да догони моя.
Трепери цялото легло,
разбрало, че душата ми е твоя..

толкова е красиво, нана ...

Lirael написа:

NanaSky написа:

Телата слети се в едно.
Дъхът ти бърза да догони моя.
Трепери цялото легло,
разбрало, че душата ми е твоя..

толкова е красиво, нана ...

И на мен точно това много ми хареса. ^^
Браво.

едит:
Друго, което също много харесах е
"Знам, на теб ти се говори.
Нищо, че е нощ, едва тогава
те напуска тежката умора
и слънце на очите ти изгрява."

<3

Криси, Магнолия, благодаря ви.

---

Сълзите на майка ми

Прибрах се вкъщи вечерта,
а там стоеше милата ми майка.
В очите й видях тъга,
а на лицето - бисерчета малки.
Попитах я какво руши
красивата й нежна радост,
защо е заменила със сълзи
усмихнатата женска благост,
а тя повдигна плувнал поглед,
разсеяно клепачите си сви,
поредно бисерче отрони
и каза тихо през сълзи-
светът, дете, не е благочестив,
аз страдам всеки ден, уви-
човекът днес не е човек,
а плетеница от злини,
поема дъх и хиляди убива
и всяко сторено добро
съдържа в себе си ръждиви
прашинки от безмерно зло,
и мисли си, че е хрисим,
едва ли не-че е безгрешен.
И аз съм същата - един
убиец, повече от грешен.

Стихотворение на сестра ми Ванесса (8г.):


Какво са любовта и щастието

В сърцето ми
онези отминали дни
в сърцето ми онова скрито усещане

сякаш вчера беше, а толкова преди

не съжалявам,
но ми е мъчно за това мен
останало някъде другаде
лекичко като перце,
липсващо като перце в крило,
което опитва да излита без него

защото
едно клонче ако разлиства цвят
друго клонче го губи
това са любовта и щастието.

Превод: мама

Прекрасно е! Дори бих казал прелестно Наистина останах безмълвен за момент.

И на мен много ми харесва.. Тя е детенце с огромен талант <3

Прощално

Красиво е..
безмълвието ти
и споменът за него..
за зелените очи
и цветните усмивки,
разлистващи се в тях..
Красиво е..

И грозна е липсата,
и празното местенце
вътре в нас..
Ти беше детенце
с безгрешна душа,
защо си отиде?

Красиви са
нашите спомени
свързани с теб
и твоето мило,
незабравимо "здравей"..
Сега кой
с нас ще се смее?
И как ще се смеем
ние без теб?

красиво е...

Благодаря! гуш

Лили ме вдъхновява.

Непозната

Ако ти си бурното море,
аз ще бъда облак буреносен,
който в твоето сърце
ще разлее капки, дълго носени.

Ако ти си необятното поле,
аз ще бъда стрък трева,
коренче положил надълбоко в теб-
впито в сребърната ти душа.

Ако ти си песен в тиха нощ,
аз ще бъда вятъра и ще те нося
на криле, и с цялата си мощ
ще се старая да не се захласна.

Ако ти си дългата алея,
аз ще бъда просякът стар,
посветил си живота на нея
и на нея единствен бил цар.

Ако ти си нежна любов,
аз ще бъда любовна поема,
възхвалила с най-милото слово
твоята същност безценна.

Но не си ти бурно море,
нито аз съм в полето тревата..
Аз съм само невръстно дете,
влюбено в теб - една непозната.

Звезди и мечти.. и небе

Нощта прецизно е свела глава
и тъмен воал е разгърнала,
по него тук-там блещукат едва
звезди и мечти - прегърнати.
Безкрайно небето е, но е едно
и същата нощ е над теб..
Еднакви картини на еднакво платно-
звезди и мечти.. и небе.




не знам защо го публикувам, след като няма как да го разберете..

Не знам дали съм го разбрала като теб, но много ми хареса... =)

То

То е свято и чисто, крилато,
недокоснато от суета,
много, много по-скъпо от злато,
но като него не ражда злина.

И завист жиляща не пръска,
не излива ведра с грозота,
и отрова пенлива не пуска
като хладна бездушна змия.

То те гали и нежно ти шепне,
вдъхновява те и те краси,
то сърцето ти кара да трепне,
да се къпе в блажени мечти.

То ти пърха в снагата, когато
изненадващо се появи
и те топли с прегръдка приятна,
като майчината, почти..

То е всичко, което ти имаш,
благозвучно е като Москович;
до безкрайност от него ще взимаш..
то е чувство. Наричам го обич.





/// Благодаря, Рен

^^ красиво е, нана

Много хубаво ^^