Любим цитат от книга

"В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопъчават живота така, че на мързеливите , глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи , без да ги учи на нищо , без да ги лекува , без да извисява душите им....-Джон Стайнбек - "На изток от Рая"


"Не му пукаше къде отиваме, стига да беше нависоко и да хващахме Каролайн или Лондон или каквото е там станция. И на мене не ми пукаше къде отивахме, стига да отивахме" - Пратчет, Грамофон на нощта.

Да, точно така. И за мен не е важно къде се отива, а просто, че се отива някъде.

"Какво е да си учител? Аз сам ще дам отговора - не е онзи, който ни учи на нещо, а онзи, който вдъхновява ученика да даде най-доброто от себе си, за да открие какво знае сам." - Вещицата от Портобело, П.Коелю

Много са... Но първият, който ми прави впечатление е сонет на Шекспир, който го помня наизуст. Правех някаква тема за "Хамлет", а споменаването на сонета бе просто препратка към основната идея, която исках да изкажа. Ако има някаква грешка се извинявам, но го цитирам по памет:


Споменавам, че превода е на Валери Петров, понеже различните автори го превеждат различно. Друг цитат е на Тери Пратчет.

Цитат :

— Тъй, тъй. Таквиз са хората. Но пък ако аз го бях видяла наистина да е там, на живо, все едно да съм пламнала от треска. Ако аз знаех, че има някой бог, дето поне мъничко му пука за хората, наглежда ги бащински и се грижи за тях майчински… От мене нямаше да чуеш приказки като „Всяко нещо си има две страни“ и „Длъжни сме да зачитаме вярванията на другите“. И нямаше да ме видиш да се държа кротичко с надеждата, че всичко ще се подреди добре накрая. Не и ако у мен пламтеше такъв огън като безмилостен меч. А щеше да пламти, господин Овес, повярвай. Казваш, че вие вече не горите хора и не ги принасяте в жертва, ама тъкмо туй означава истинската вяра, увря ли ти главата? Да жертваш своя живот ден след ден, да храниш с него пламъка, за да разнасяш истината, да работиш, да дишаш за нея. Ето какво е религията. Всичко останало е… добри обноски. И начин да се срещаш със съседите.
— Тя се поукроти и продължи по-тихо:
— Както и да е, но аз щях да бъда такваз, ако вярвах от душа. А туй май вече не е на мода, щото като видите зло, почвате да кършите ръце и да се вайкате: „Ох, ами сега, трябва да го обсъдим.“ Ей туй мисля, господин Овес. Бъди доволен, че нещата са, каквито са. И недей да тичаш след вярата, що-то нивгаш няма да я догониш.

Книгата е "Захапи за врата"

"НА КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАДЯВА ЖИТОТО, АКО НЕ НА ГРИЖИТЕ НА ЖЪТВАРЯ?"

СМЪРТ, "Жътварят", Тери Пратчет

***

"Нищо в тази книга не е истина"

Подзаглавието на "Котешка Люлка", Кърт Вонегът

***

"...думата "фалшиво" не значеше нищо откакто и "автентично" не значеше нищо."

"Човекът във Високия замък", Филип К. Дик

Винаги зима и никога Коледа.

Да си разказваме приказки е наш дълг, просто като хора, а не като баща и дъщеря.

Загадките са жизненонеобходими за здравия разум на човечеството.

В крайна сметка има толкова много чупливи неща. Хората се чупят лесно, както и мечтите, и сърцата.

Някъде в съзнанието ми винаги вали тихо и монотонно.

Чупливи неща на Нийл Геймън. - от там са всички цитати

и едно от Пратчет, но не зная от коя книга беше. не си спомням.

Времето е средство и възможност.

"Понякога просто се носим по течението, нали? И се озоваваме на места, където изборът ни вече не е лесен, а последствията от погрешното ни решение са застрашителни. Застрашителни за живота ни, за разсъдъка ни или и за двете едновременно.
Ами.. ако изобщо не сме изправени пред избор? Ако само ни се струва, че имаме избор?"

– Н., Стивън Кинг.

Цитат :

Заради опасността от злополуки при летенето на разни предмети из стаята професор Флитуик бе снабдил всеки ученик с по един куп възглавници, с които да се упражняват, тъй като те не можеха да наранят никого. Като теория беше добре, но на практика се получаваше друго. Невил се прицелваше толкова неточно, че в края на краищата запращаше прекалено тежки неща през стаята, като например самия професор Флитуик.

— Престани за малко да ме занимаваш с това яйце, чу ли? — процеди Хари тъкмо когато професор Флитуик смирено прелиташе покрай тях, за да кацне върху един голям скрин.

I wish she tell them the truth:
Half of you have gone as far in life as you're ever going to. Look around. It's all downhill from here. The rest of us will go a bit further, a steady job, a trip to Hawaii, or move to Phoenix, Arizona, but out of fifteen hundred how many will do anything truly worthwhile, write a play, paint a painting that will hang in a gallery, find cure for herpes? Two of us, maybe three? And how many will find true love? About the same. An enlightenment? Maybe one. The rest of us will make compromises, find excuses, someone or something to blame, and hold that over our hearts like a pedant on a chain.
I was crying. I knew I could have done better, I could have made arrangements, I could have followed up, found someone to help me. How did I get so lost?

— Обясни ми какво означава това „магия няма“?

Накор присви очи съсредоточено, после каза:

— Спри.

Тримата спряха и Накор бръкна в торбата си и извади три портокала.

— Можеш ли да жонглираш?

— Слабо — отвърна Джеймс.

Накор му подхвърли трите портокала.

— Давай.

Джеймс, който винаги бе притежавал ловкост, граничеща със свръхестественото, улови трите портокала, подхвърли ги нагоре и бързо започна да жонглира с тях, придържайки в същото време коня неподвижно — само по себе си сериозно постижение.

— А можеш ли да го направиш със затворени очи? — каза Накор.

Джеймс се постара да придаде на трите премятащи се във въздуха плода колкото може по-равен ритъм и затвори очи. Трябваше да се насилва, за да не ги отвори, защото непрекъснато имаше чувството, че следващият портокал няма да падне в лявата му длан.

— А сега го направи с едната ръка.

Очите на Джеймс се отвориха и портокалите нападаха на земята.

— Какво?

— Казах, че трябва да жонглираш с едната ръка.

— Защо?

— Това е номер. Разбираш ли?

— Не съм сигурен — отвърна Джеймс.

— Жонглирането е номер. Не е магия. Но ако не знаеш как се прави, ти прилича на магия. Затова хората подхвърлят монети на жонгльорите по панаирите. Когато започнеш да го правиш с едната ръка, ще си научил нещо. — После пришпори коня си и добави: — А когато започнеш да го правиш, без да си използваш ръцете, ще разбереш какво е имал предвид Пъг.

Реймънд Фийст - Принц на кръвта

"Единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци..."

Джак Керуак, Из "По пътя"

Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност. — "Писма до г-н Б", Едгар Алан По